Решение № 952 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2019 г.

Решение № 952 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13189/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова В ИМЕТО НА административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД против решение № 5696 от 4.10.2019, постановено по адм. д № 4274 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, 3 АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, алтернативно се иска решаване на спора по същество чрез отмяна на оспорения административен акт. Излагат се подробни оплаквания в подкрепа на касационните основания, посочени в касационната жалба. Ответникът по касационата жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Ответникът - Електроенергиен системен оператор ЕАД моли решението на АССГ да се остави в сила като правилно, постановено при липса на твърдените в касационната жалба оплаквания. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение след, връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Административен съд - София град се е произнесъл по съществото на спора, като е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" гр. Пловдив против срещу раздел V, т. 3. 1 на решение № Ц – 19 от 1.07.2017 г. на КЕВР. Съдът е приел, че обжалваното в тази част решение на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно, не страда от посочените в жалбата пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост. Съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на правните си изводи. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е приел, че с решение Ц – 19 от 1.07.2017 г., в обжалваната част – раздел V, т. 3. 1, е предвидено, че производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, присъединени към електроразпределителните мрежи, да заплащат ежемесечно цената по т. V. 3 на операторите на електроразпределителните мрежи, които превеждат цената на ЕСО ЕАД, за което последното не дължи плащане. Доколкото производството по делото се разглежда за втори път пред административния съд, а причина за отмяната на първоначално постановеното решение № 3065 от 9.05.2018 г. по адм. м. № 8560/2017 г. на АССГ е липса на изложени подробни мотиви, то следва да се приеме, че фактическата обстановка за приемане на решението на КЕВР по т. V, т. 3. 1 на решение № Ц – 19 от 1.07.2017 г. на КЕВР е идентична с тази, по която решението на АССГ по адм. м. № 8560/2017 г. е оставено в сила. Така установените факти не се нуждаят от повторно излагане в настоящото решение, поради което следва да се възприемат като безспорно установени. Видно от съдържанието на касационната жалба и посочените в нея оплаквания, спорът пред настоящата инстанция е относно приложението на материалния закон от съда на първата съдебна инстанция и обоснованост на съдебния акт. За да отхвърли жалбата на "Електроразпределение Юг" гр. Пловдив против срещу раздел V, т. 3. 1 на решение № Ц – 19 от 1.07.2017 г. на КЕВР, АССГ е приел, че решението не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, същото е прието при наличие на материална компетентност, от административен орган, действащ при надлежно овластяване от закона, в рамките на предоставените правомощия, а решението на КЕВР съответства на приложимия материален закон. Тези правни изводи съответстват на приложимите материалноправни норми. Правилно и обосновано съдът е приел, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, които договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия според чл. 84, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Енергийната система система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите. Съгласно чл. 104, ал. 3 от ЗЕ редът, условията и съотношението в заплащането на цените за ползване и достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. Основанието за заплащане от оператора на електроразпределителната мрежа към оператора на електропреносната мрежа е уредено в ПТЕЕ, като в раздел V, т. 3. 1 от Решение № Ц-19 от 01.07.2017 г. на КЕВР е посочен единствено механизма на разплащане. В чл. 29, ал. 3, изр. последно от ПТЕЕ е предвидено за клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, цената за достъп до електропреносната мрежа се заплаща от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договора по чл. 12 от ПТЕЕ. Обосновани и в съответствие с посочените приложими материалноправни норми са изводите на съда за наличие на разписана в закона материалноправна компетентност на КЕВР за възлагане на задължението по чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ. Съдържанието на обжалваното решение е в съответствие с приетите правила за търговията с електрическа енергия. Основният довод на касационния жалбоподател, изложен в касационната жалба, както се сочи изрично, е не това, че липсва нормативно основание за задължението по ал. 3 на чл. 29 ПТЕЕ, а е свързано с обстоятелството, че това се извършва безплатно. Това оплакване, като свързано с материалната законосъобразност на оспореното решение по т. V, т. 3. 1 от Решение № Ц-19 от 1.07.2017 г. на КЕВР, е неоснователно. Както правилно и обосновано се сочи в мотивите на обжалваното решение, на електроразпределителното дружество е вменено задължение да получи от производителите на ел. енергия по чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ цената за достъп до електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа, като я преведе на "ЕСО" ЕАД без последното да дължи плащане. Решението на КЕВР изрично сочи, че плащане за превода от "ЕСО" ЕАД не се дължи, тъй като същото е прието изцяло в съответствие с ПТЕЕ. Правилата не разглеждат превода на цената за достъп, платима от производителите на ел. енергия по чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ от електроразпределителните дружества на "ЕСО" ЕАД като услуга, за която се дължи плащане, а именно като нормативно установено задължение. По тази причина КЕВР не може да предвиди различен характер на това задължение и да го разглежда като услуга, за която се дължи плащане. Поради това, че ПТЕЕ не предвиждат плащане за превода на цената за достъп от ЕР дружествата на електропреносните дружества и приетото въз основа на правилата решение не предвижда такова плащане. Липсва основание да се приеме, че решението на КЕВР е материално незаконосъобразно, поради което решението на АССГ е постановено изцяло в съответствие с материалния закон и е обосновано. По изложените съображения същото следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд