Решение № 11440 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Г. Маджаров, чрез процесуален представител срещу решение 2428/07.04.2023г., постановено по адм. дело 10368/2020г. на Административен съд София град, с което е отхвълена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт Р-22221118001880-091-001/27.03.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 2122/16.12.2019г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София относно ангажирана на Г. Маджаров отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения за данъци в общ размер на 349 493.32лв., установени спрямо "Глас Индъстри АД". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място касаторът твърди, че не е налице първата предпоставка необходима за ангажиране отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК да има качеството на управител или член на орган на управление на задълженото юридическо лице. Касатора твърди, че е бил член на съвета на директорите и изпълнителен директор за периода 17.08.2012г. до 17.12.2014г. и при това положение тъй като отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за 2014г. се свързва с подаване на невярна годишна данъчна декларация за същата година, но подадена през 2015г., то РЛ не е било вече член на съвета на директорите, нито изпълнителен директор. Наличието на издадено в негова полза пълномощно, не води до извод, че то е било използвано по какъвто и да е начин, като декларацията не е била подавана от него. На второ място се сочи и липса на втория елемент от посочената по-горе норма лицето в качеството му на член на орган на управление, умишлено да е укрило факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви. В съдебната фаза на оспорване на РА ответната страна не е посочила никакви доказателства за наличие на умисъл у РЛ за укриване на факти и обстоятелства които е следвало да обяви. Твърди се, че РА от 31.01.2018г., въз основа на който се търси отговорност на РЛ е влязъл в сила като неоспорен, но този акт не обвързва РЛ а само дружеството, тъй като към 31.01.2018г., Г. Маджаров вече не е бил член на управителния съвет на дружеството Глас Индъстри АД и няма как да понася отговорност за това, че не е подал декларация с резултата постановен в посочения по-горе РА. По делото е назначена и прието СОЕ касаеща пазарната стойност на оборудването прехвърлено от Глас Индъстри АД на Сръбска фабрика за стъкло АД, обект на ревизия завършила с РА от 31.01.2018г. Тази експертиза има за цел да докаже, че РЛ не е подал декларацията за 2013г. със занижени стойности умишлено. Неправилни са и изводите на съда за наличие на свързаност между Глас Индъстри АД и КТБ АД, тъй като първото дружество никога не е било нито пряко, нито косвено свързано с банката и никога банката не е осъществявала нито пряк, нито косвен контрол върху дружеството. Неправилен е и извода на съда относно отпуснатите банкови кредите, че последните са с по-благоприятни условия от обичайните, тъй като видно от представените 4 договора за кредит с КТБ АД и от разпечатка на страницата на БНБ относно осреднените нива на лихвени проценти, се установява, че уговорените лихвени нива са по-високи от осреднението такива. Според касатора горното изключва наличието на субективния елемент от отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. На трето място се сочи, че не е налице и третия елемент на фактическия състав на нормата невъзможност за събиране на публичните вземания от имуществото на Глас Индъстри АД. Липсват събрани доказателства, че органа по приходите е предприел всичко необходимо за събиране на твърдените вземания към дружеството; в РА е посочено, че дружеството има предоставени заеми, които не са възстановени и могат да се предприемат действия в насока за тяхното събиране; дружеството е закупило и заплатило оборудване, както и огнеопорни тухли което е негова собственост, макар и да се държи от Сръбска фабрика за стъкло АД гр. Парачин, Р. Сърбия. Видно от заключението по СОЕ размера на закупеното оборудването е 3 558 960.91 евро, което надхвърля публичните вземания на НАП, последното не е монтирано, а се държи на склад и може да бъде индивидуализирано, оценено и осребрено. Представени са и други доказателства имащи отношение към наличието на средства за покриване задълженията на дружеството. Предвид това касатора сочи, че липсва твърдяната от ревизиращия орган несъбираемост на вземането и данъчния орган не е предприемал съответни действия по събиране на задълженията на Дружеството, а в тяхна доказателсствена тежест да установят, че са предприели всички необходими действия за събиране вземанията на основания длъжник. На четвърто място се сочи, че липсват каквито и да са мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или осигуровки. В касационната жалба се сочи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на обсъждане на доводите на РЛ и липсата на преценка на представените от него доказателства. По подробно изложени доводи се моли за отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и да се присъдят и сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "ОДОП" гр. София, чрез процесуален представител оспорва същата и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 630лв. за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Разгледана по същество е и основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22221118001880-091-001/27.03.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 2122/16.12.2019г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София, относно ангажирана на Г. Маджаров отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения за данъци в общ размер на 349 493.32лв, за конкретно индивидуализирани данъчни периоди, произтичащи от установените с влязъл в сила Ревизионен акт Р 22220214002915-091-001/31.01.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, публични задължения спрямо "Глас Индъстри" АД. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да възприеме материалната законосъобразност на РА е приел следното: Установено е, че РЛ Г. Маджаров е притежавал качеството на изпълнителен директор на Глас Индъстри АД за периода от 17.08.2012г. до 17.12.2014г., и че с нотариално заверено пълномощно от 23.12.2014г. е упълномощен да представлява дружеството пред всички държавни, общински, финансови, съдебни, административни и др. органи; да представлява дружеството при водене на търговски преговори и да сключва от името и за сметка на търговеца договори и др. подобни. Установено е, че с РА Р-22220214002915-091-001/31.01.2018г. на Глас Индъстри АД са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО, ДДС, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ, за ДОО, за УПФ и ЗО в общ размер на 434 322.11лв. за 2013г. и 2014г. Установено е, че с РА Р 22220215009083-091-001/01.02.2018г., на Глас Индъстри АД са установени задължения за ДДС в размер на 3 511.79лв. и лихва за забава в размер на 976.18лв. Двата ревизионни акта не са били оспорени и са влезли в сила, като именно във връзка с установените по тях задължения е обоснован извод за прилагане на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за вменяване отговорност на РЛ. Посочено е, че той е подал ГДД по ЗКПО със занижени резултати за 2013г. и 2014г. като по този начин е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите. За да обоснове хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е прието, че Глас Индъстри е предоставило имущество за безвъзмездно ползване на трето лице Сръбска фабрика за стъкло АД, като по този начин са налице пропуснати ползи и имуществото на дружеството е било ощетено и е намаляло. Г. Маджаров е бил изпълнителен член на съвета на директорите на Глас Индъстри АД в периода 17.08.2012г. до 17.12.2014г., а след 23.12.2014г. е бил търговски пълномощник, които обстоятелства го правят субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В хода на съдебното производство е била допусната СОЕ, от чието заключение е установено, че пазарната цена към 2014г. на машините и съоръженията, прехвърлени от Глас Индъстри АД на Сръбска фабрика за стъкло АД е в размер на 20 264 298.70 евро; пазарната стойност на посочените в експертизата в т. 8 активи, собственост на Глас Индъстри АД е в размер на 3 558 960.91 евро. АССГ е приел на първо място, че РЛ Г. Маджаров има качеството член на орган на управление на ЗЛ към момента, за който са установени публични задължения на Глас Индъстри АД, тъй като за периода 17.08.2012г. до 17.12.2014г. РЛ е бил изпълнителен член на Съвета на директорите, а след 23.12.2014г. е бил търговски пълномощник, съгласно 2бр. нотариално заверени пълномощни. Прието е, че доколкото от пълномощните се установява представителство на търговеца от РЛ при извършване на правни действия и сделки, то Маджаров е действал като търговски пълномощник. След като отговорността по чл. 19 от ДОПК, според решаващия съд, е персонална, то неин субект е физическото лице, което независимо, че към момента на подаване на ГДД по ЗКПО за 2014г. не е член на орган на управление, то е същото физическо лице. Прието е, че подаването на грешни данни е следствие от дейността на РЛ като управител на дружеството. АССГ се е позовал на данни от търговския регистър за вписване на РЛ като изпълнителен член на съвета на директорите, на издадените пълномощни и на нормата на чл. 235, ал. 1 от ТЗ, за да приеме, че РЛ е имало отговорности във връзка с управление на дружеството, свързани с вярното и честно представяне на резултатите от дейността му. Предвид на горното е прието наличие на първата предпоставка на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Установено е, че Глас Индъстри АД е подавало ГДД за 2013г. и 2014г. с декларирани занижени данъчни задължения, като те са били коригирани с РА Р-22220214002915-091-001/31.01.2018г. Съдът е приел, че от събраните в хода на съдебния процес доказателства се установява укриване на данни от страна на Маджаров, в качеството му на изпълнителен директор и търговски пълномощник на Глас Индъстри АД чрез подаване на ГДД по ЗКПО с непълни данни, представляващи недобросъвестни действия, довели до невъзможност за събиране на дължимите задължения на дружеството. С издадения и неоспорен РА от 31.01.2018г. са установени извършени сделки, представляващи отклонение от данъчно облагане. Разликата между действително установените при ревизията на Глас Индъстри Ад и декларираните в ГДД за 2013г. и 2014г. данни представлява укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като съдът е приел, че РЛ като изпълнителен член на съвета на директорите и упълномощен представител на дружеството е бил длъжен да подаде данни в които да се декларират действителните приходи и разходи и негова е отговорността за съответствието на декларираното с реално полученото. Според АССГ Маджаров е осъзнавал смисъла и значението на извършените от него действия и последиците от това и е искал или е допускал тяхното настъпване. Предвид горното е достигнато до извод за наличие и на втората предпоставка умишлено укриване на факти и обстоятелства, които по закон РЛ е било длъжно да обяви пред органа по приходите. АССГ е приел за доказани и третата и четвъртата предпоставки на чл. 19, ал. 1 от ДОПК невъзможност на приходната администрация да събере публичните задължения от Глас Индъстри АД, предвид образувано изпълнително дело срещу него и доказателстватата представени от органа, че дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем и е прекратено принудителното изпълнение на публичните вземания по изпълнителното дело от публичен изпълнител, поради липса на средства и авоари за покриване на дълга; както и наличие на причинно-следствена връзка между укритите факти и обстоятелства и неудовлетвореното държавно вземане. АССГ е приел за правилни изводите на ревизиращия орган в РА за наличието и на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като РЛ като изпълнителен член на съвета на директорите на дружеството и упълномощено лице е извършвал недобросъвестни действия, свързани с реализирането на сделки с имущество на дружеството на цени, значително различаваща се от пазарната. Така постановеното решение е неправилно. На РЛ Г. Маджаров с процесния РА му е ангажирана отговорността по чл. 19 от ДОПК т.е. отговорност като трето лице. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в приложимата и редакция /обн. ДВ бр. 105/2005г./, гласи, че когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да са налице кумулативно посочените предпоставки: 1) лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2) да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, 3) причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4) невъзможност за събиране на публични вземания данъци и ЗОВ. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение. В конкретния случай не е спорна първата предпоставка що се касае установените задължения за ЗКПО за 2013г., тъй като в периода 17.08.2012г. до 17.12.2014г. РЛ е било член на орган на управление изпълнителен член на съвета на директорите на Глас Индъстри АД. По отношение обаче установени задължения за 2014г. правилно в касационната жалба се навежда довода, че РЛ не попада в кръга на лицата носещи отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Видно от събраните доказателства е, че Маджаров след 23.12.2014г. е бил упълномощен с определени права да представлява дружеството. АССГ е приел, че това упълномощаване дава права на РЛ като на търговски пълномощник. Независимо дали лицето може да се квалифицира като търговски пълномощник или не, то няма качеството на лице носещо отговорност по чл. 19 от ДОПК, тъй като нормата изисква лицето или да е член на орган на управление или управител, а РЛ след 23.12.2014г. е имало само определени представителни функции. Отговорността на прокуриста, търговския представител и търговския пълномощник е въведена едва с изменението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК прието в ДВ бр. 94/2015г. В тази връзка следва да се приеме, че за задължения на дружеството Глас Индъстри АД за ЗКПО за 2014г., няма как да носи отговорност като трето лице, тъй като не попада в кръга на лицата имащи посочените функции в нормата. Спорна е и втората предпоставка - наличие на поведение на третото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В РА е посочено, че наличието на укриване на факти и обстоятелства от Маджаров е във връзка с издаден на Глас Индъстри АД РА Р-22220214002915-091-001/31.01.2018г., с който акт задълженията на дружеството за 2013г. и 2014г. по ЗКПО са били коригирани, тъй като са декларирани такива в занижен размер. Както се посочи по-горе за 2014г., няма как да се търси отговорност на Маджаров, тъй като не попада в кръга на лицата с посочените в нормата функции като член на орган на управление и/или като управител. Но все пак ако се приеме, че РЛ е извършвал такава дейност и за 2014г., то следва да се има предвид следното: Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО гласи, че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Нормата задължава ДЗЛ да подават декларация за данъчния си финансов резултат и дължимия корпоративен данък, като в него посочат тези данни които лицата са възприели от воденото от тях счетоводство т.е. към момента на подаване на двете декларации съответ. през 2014г. и 2015г., тъй като се касае за задължения за корпоративен данък, ДЗЛ е подало такива данни каквито се съдържат във воденото от него счетоводство, като едва с издаване на РА 22220214002915-091-001/31.01.2018г. на дружеството са установени други данъчни задължения, в по-голям размер, от тези които са били декларирани. Както правилно е посочил АССГ укриването на факти и обстоятелства от правно значение за установяване на данъчни задължения изисква умисъл. В настоящия РА се сочи, че Маджаров е знаел, че подава декларации по чл. 92 от ЗКПО с неверни данни т.е. със занижени данъчни задължения. Това знание, този субективен елемент на проявата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК обаче следва да се докаже и то в производството по издаване и оспорване на настоящия РА, а не в другото такова това в което са установени данъчни задължения на дружеството. В тази връзка правилно в касационната жалба се сочи, че данъчния орган не е събрал и представил достатъчно доказателства установяващи наличието на умисъл у Маджаров при подаване на декларациите по чл. 92 от ЗКПО /с посочената по-горе уговорка за 2014г./. Видно е, че по делото е назначена ССЕ, която установява, че пазарната стойност на продаденото оборудване от Галс Индъстри АД на Сръбска фабрика за стъкло АД гр. Парачин е с пазарна оценка от 20 279 160 евро противопоставяща се на експертизата на в.л. по РА на дружеството където е дадена в размер на 22 705 730 евро. Данъчния орган в РА на дружеството е възприел втората оценка и е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2013г. и 2014г., поради което е приел, че с подаването на декларации по чл. 92 от ЗКПО за тези два периода, различаващи се от установените данъчни задължения, Маджаров е декларирал умишлено неверни данни. Но с оглед експертизата назначена в производството пред АССГ по оспорения пред него РА то данък няма да се дължи. Правилно АССГ е посочил, че РА на дружеството не е бил оспорен и е влязъл в сила, като има обвързваща съда такава, но само и единствено по отношение страните между него т.е. само по отношение дължимите данъчни задължения по ЗКПО за 2013г. и 2014г. на Глас Индъстри АД. Констатациите на влезлия в сила РА 22220214002915-091-001/31.01.2018г., не могат да се противопоставят на третото лице за ангажиране на личната му отговорност по чл. 19 от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и произтичат от различни фактически състави. Приобщаването на ревизионния акт на дружеството и черпенето на съображения единствено от него, не води до извод за наличие на умишлено поведение у Маджаров изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите. Този РА има значение само и единствено досежно наличието и размера на установените с него публични задължения на дружеството, но останалите факти и обстоятелства, водещи до ангажиране отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК следва да се установят от данъчните органи в рамките на производство по издаване на РА по тази норма. Във връзка с горното констатациите на данъчния орган за наличие на умисъл у Маджаров се опровергават от събраните в настоящото производство доказателства договор за прехвърляне а договор за продажба на дружествени дялове от капитала на Сръбска фабрика за стъкло АД на Рубин АД; споразумение за покупко-продажба на държавен капитал на Сръбска фабрика за стъкло АД, сключен между Агенция за приватизация на Р. Сръбска и Рубин АД; одиторски доклад от 08.08.2013г., във връзка изпълнението инвестиционната програма на сръбското дружество и др. подобни, както и от заключението на ССЕ. При подаване на декларациите по чл. 92 от ЗКПО за 2013г. и 2014г. /с уговорката посочена по-горе относно кръга лица подаващи такива данни/, Маджаров не е имал нито знание, нито предположение, че подадените в декларациите данни са занижени и не отговарят на действителното положение, както с оглед на воденото от дружеството счетоводство и подавани данни за това, така и с оглед констатациите и установените в настоящото съдебно производство факти и обстоятелства. За основателни касационната инстанция намира и доводите в касационната жалба относно липсата на свързаност между Глас Индъстри АД и КТБ АД касаещи непризнаване от данъчните органи на разходите на дружеството по тези лихви, което също е довело до завишаване на данъчните задължения за 2013г. и 2014г. Отношенията между двете частни юридически лица касаещи отпускане на заеми са били уредени със сключване на съответни договори във връзка с конкретните пазарни условия, които диктуват клаузите по облигационните отношения между двете дружества и това не може да се вмени във вина на Маджаров при подаване на декларациите. В съдебното производство РЛ с оглед да оспори приетото, че са налице по-благоприятни условия на сключените договори между двете дружества, отколкото пазара изисква, по отношение уговорената лихва са представени доказателства оборващи тезата на данъчния орган, което от своя страна води и до изключване наличие на субективен елемент у РЛ за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Спорни се явяват и третата и четвъртата предпоставки, доколкото трябва да е налице такова поведение на РЛ, което да е довело до невъзможност за събиране на задълженията за данъци на "Глас Индъстри" АД и съответно, да е установена невъзможността за събиране на съответните публични задължения на главния длъжник. Законосъобразното прилагане на състава на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличие на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред приходните органи и съответно, невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци т.е поведението на законния представител трябва да е единствената причина за невъзможност за събиране на данъчните задължения. В РА, в противовес на изразеното от първоинстанционния съд, липсват доводи и доказателства в тази насока. Посоченото, че ненавременно подадената информация за задълженията на дружеството е довело данъчната администрация до невъзможност да заяви претенциите си непосредствено след деклариране на последните, не е подкрепено с доказателства, а и е опровергано от събраните и посочени такива от РЛ в хода на съдебната проверка на оспорения РА. Освен това следва да се посочи, както е наведено и в касационната жалба, че неплатежоспособността на дружеството е преди подаване на декларациите по чл. 92 от ЗКПО още от 2014г., предвид решение от 27.07.2018г., постановено по т. дело 6798/2015г. на СГС. Не на последно място решаващия съд е игнорирал и представените доказателства за наличие на средства за осребряване у дружеството, което изключва обвързаността на Маджаров. Отговорността по чл. 19 е субсидиарна и възниква едва в момента, в който се установи, че задълженията за данъци не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. С оглед нормата на чл. 20 от ДОПК само при категорична невъзможност публичните задължения да бъдат събрани от имуществото на длъжника, може да се премине към установяване и впоследствие събирано от лицето по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. При тази хипотеза органа е този който следва да установи несъбираемост на вземането, като представи и съответни доказателства. В конкретния случай в оспорения РА е посочено, че дружеството няма недвижими и движими вещи, няма парични авоари по банкови сметки, както и вземания от трети лица и дялово участие у трети лица. Тези изводи обаче са опровергават от представените от РЛ доказателства за наличие на вземания от трето лице Сръбска фабрика за стъкло АД и наличието на притежавани акции в това юридическо лице, като и доказателства за закупено и отдадено за отговорно пазене имущество на Сръбска фабрика за стъкло на стойност 3 558 евро, което надвишава размера на търсените публични задължения на дружеството. Предвид горното касационната инстанция, приема че решаващия съд не е интерпретирал правилно събраните доказателства и е достигнал до неправилен извод за наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за реализиране отговорността на Маджаров. Неправилни са и изводите на АССГ досежно наличието на предпоставките и на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. По отношение на втория фактически състав по чл. 19, ал. 2 ДОПК, съшият включва следните елементи: 1. субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК /носители на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива/; 2. наличие на неизплатени данъци и задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2; 3. извършване на определено действие: а/ плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 4. действието да е извършено недобросъвестно; 5. причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения; 6. граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото; 7. отговорността се реализира само субсидиарно - когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице. С оглед посоченото по-горе е налице липсата на елементите от 4 до 7, като предвид факта, че предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК са дадени кумулативно т.е. липсата на която и да е от тях води до несъставомерност на отговорността, то според касационния състав по отношение Маджаров липсват условията за прилагане и на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. От друга страна по отношение соченото от решаващия съд отчуждаване на имущество на дружеството на цени, значително по-ниски от пазарните, установено с РА Р-22220214002915-091-001/31.01.2018г., то с оглед характера на процедурата по чл. 19, ал. 2 от ДОПК в тежест на данъчния орган е да установи този факт и то в настоящото производство. Доказателства в тази връзка не са представени, а от назначената СОЕ изводите на ревизиращия орган за извършено отчуждаване на имущество на Глас Индъстри АД е опроверган. Според касационната инстанция съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обосновава извода за недоказаност на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на Г. Маджаров по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за задължения за данъци в общ размер на 349 493.32лв., установени спрямо "Глас Индъстри АД за данъчни задължения за ЗКПО за 2013г. и 2014г. Горното води и до извод за отмяна на неправилното решение на АССГ, вкл. и в частта за разноските и за отмяна на оспорения РА Р-22221118001880-091-001/27.03.2019г., в потвърдената с решение 2122/16.12.2019г. на директора на дирекция "ОДОП" гр. София част. С оглед изхода на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски и за двете съдебни инстанции: за пред АССГ в общ размер на 25 366лв. /22 356лв. адвокатско възнаграждение, 3 000лв. за съдебни експертизи и 10лв. д.т./ и пред касационната инстанция в общ размер на 24 500лв. /22 800лв. адвокатско възнаграждение и 1 700лв. д.т./ или за двете съдебни инстанции в общ размер на 49 866лв., съгласно представените списъци и доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, доказателства за направени разноски за вещи лица и внесени държавни такси. С оглед сложността на производството от фактическа и правна страна, дължимото адвокатско възнаграждение на касатора не следва да се редуцира, тъй като е съотносимо към материалния интерес и комплицираността на процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение