Решение № 5443 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2013 г.

Решение № 5443 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11385/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Трейдър 21" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Марица" № 78 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Марко Балабанов" № 2а, ет. 2, кантора 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Жеков, против решение № 1470/28.06.2013 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по адм. д. № 2951/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 161201587/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1032/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ и са присъдени разноски в полза на ответника. В касационната жалба се твърди необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради нарушения на процесуалния и на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на материалния закон. Според касатора, налице са всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по доставките от "Агроцентър лидер" ЕООД. Изпълнен е фактическият състав на чл. 71 ЗДДС - жалбоподателят притежава фактури, издадени от регистрирано по ЗДДС лице, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от закона. Незаконосъобразно съдът не е кредитирал ССЕ. Същата установява плащане по фактурите, осчетоводяване на получаването на стоката по сметка 301 "Стоки" и последваща реализация в полза на "Милениум 2000" ЕООД, което дружество е изнесло 74.340, т. пшеница в Р. Македония. Съдът не е съобразил, че плащането на цената /цялостно или частично/ представлява данъчно събитие и основание за начисляване на данъка, дори и стоката или услугата да не е доставена. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Панова по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е РА № 161201587/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 1032/17.08.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е определено задължение за ДДС в размер на 7073.11 лв. и лихва 750.63 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 21 000 лв. по фактури с номера 216 и 217 от 7.04.2011 г., издадени от "Агроцентър лидер" ЕООД, с предмет 50, т. пшеница по първата фактура и 200, т. пшеница по втората фактура. Изложени са мотиви за това, че реално доставките на пшеница не са осъществени, както и ревизираното дружество не представя фактурите в оригинал. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, както и чл. 79, ал. 7 ППЗДДС. Административният съд е отхвърлил жалбата. Приел е, че не са представени нито от жалбоподателя, нито от доставчика доказателства, установяващи фактическото предаване и приемане на стоката по фактура № 216/7.04.2011 г., нито такива, установяващи мястото на съхраняването й. Обсъдил е представените два броя кантарни бележки и е приел, че те не установяват посочените обстоятелства. Освен това са с недостоверна дата, доколкото не са били представени в хода на ревизията. По отношение на експертното заключение, установяващо отразяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя, вкл. заприходяване на стоката по сметка 304 "Стоки" съдът е приел, че това не е достатъчно основание за признаване правото на данъчен кредит при липсата на преки доказателства, установяващи предаването и приемането на стоките. Това в още по-голяма степен се отнася за стоката по втората фактура № 217/7.04.2011 г., по отношение на която и жалбоподателят потвърждава, че не е получена. Същото важи и за извършеното цялостно /по първата фактура/ и частично /по втората фактура/ плащане на цената. То, както и счетоводното отразяване на фактурите, би могло да бъде само косвено доказателство за прехвърляне собствеността върху стоките, но не е достатъчно, за да бъде направен обоснован и категоричен извод за осъществяването на този факт. Обсъдени са и представените от жалбоподателя доказателства, чрез които същият се домогва да установи последваща реализация на стоката, в т. ч. констатациите на вещото лице по назначената ССЕ. Направен е извод, че те също не установяват по безпротиворечив начин посоченото обстоятелство. Така постановеното решение е правилно. Безспорно е установено по делото, че 200, т. пшеница по фактура № 217/7.04.2011 г. не е доставена. В този смисъл са и писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество, дадени в хода на ревизията. В тях се посочва, че е извършена измама от страна на доставчика, който не е заплатил пшеницата на нейния собственик, поради което последният не е разрешил натоварването й. Образувано е наказателно производство, спряно поради това, че уличеното лице е обявено за общодържавно издирване. Вещото лице по назначената ССЕ е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя и е установило, че е извършено частично плащане по тази фактура в размер на 6 300 лв. с платежно нареждане Р00268/07.04.2011 г. Не са налице предпоставките за признаване право на данъчен кредит във връзка с частичното авансово плащане, каквито са претенциите на жалбоподателя. Това е така, тъй като доставката на стоката не е индивидуализирана чрез всички необходими релевантни за данъчното й облагане елементи. /т. 28 от решение на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело № С-549/11 "Орфей България" ЕООД; т. 48 от решение на СЕС от 21 февруари 2006 г. по дело С-419/02 BUPA Hospitals Ltd и Goldsborough Developments Ltd./ . В случая не е представен договор между страните, в който да е направена такава индивидуализация чрез посочване на изискванията за качество, количество, година на производство, срок, цена и пр. От друга страна, в т. 50 от цитираното решение по дело С-419/02 е посочено, че доставката на стоките или услугите е предмет на ДДС, а не плащанията (виж Дело C-108/99 Cantor Fitzgerald International [2001] ECR I-7257, § 17). В случая доставка не е извършена и липсват данни за това, че е вероятно такава да бъде извършена. С оглед на изложеното, законосъобразно Пловдивският административен съд е потвърдил РА в тази част. Жалбоподателят твърди, че е получил от доставчика "Агроцентър лидер" ЕООД 50, т. пшеница по фактура № 216 от 7.04.2011 г. За да е налице право на приспадане, е необходимо доставката на стока да е реално осъществена, т. е. стоката да е предадена и получена и същата да е използвана от получателя за извършване на облагаеми сделки /т. 31 от решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело C-285/11 "Боник"/. Както правилно е приел административният съд, не са налице доказателства установяващи предаването и приемането на стоката. От представената кантарна бележка № 10 с дата 7.04.2011 г. се установява, че 24 620 кг. пшеница са претеглени и приети от дружеството-жалбоподател. Втората кантарна бележка № 11 от същата дата за претеглени 24 960 кг. пшеница дори не е съдържа данни за това, че стоката е претеглена и приета от жалбоподтеля. Тези кантарни бележки не съдържат данни и за това, че продавач на претеглената пшеница е "Агроцентър лидер" ЕООД. Митническите декларации за износ, осъществен от "Милениум 2000" ЕООД с получател "Жито Нама" АД, Куманово могат да бъдат обвързани с кантарните бележки само с оглед вписаните количества пшеница и датите - 7.04.2011 г., но не установяват реализация именно на получените по процесната фактура 50, т. пшеница. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е преценил заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Същото осъществява плащане на стойността, посочена във фактурата, по банков път и счетоводно записване по дебита на сметка 304 "Стоки" на стойността 21 000 лв. Правилен е изводът на съда, че счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя биха могли да имат само допълнително значение при обосноваване на извод за реално осъществена доставка, ако е установено фактическото предаване на стоката. Показателен в тази връзка е фактът, че счетоводно записване по сметка 301 е направено и във връзка с фактура № 217/7.04.2011 г. С оглед на изложеното, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не се дължи. Същият не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение