Решение № 3617 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12102/2009 г.

Решение № 3617 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12102/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Салах Ахмед Ясин, гражданин на Ирак, срещу решение № 336 от 30.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. В жалбата с обстоятелствени доводи се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му. Ответната страна - председателя на ДАБ чрез процесуален представител - юрк. Станкова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ молба за предоставяне на статут, вх. № 24 от 24.02.2009 г. на РПЦ - с. Баня от Салах Ахмед Ясин, от мъжки пол, роден на 20.04.1975 г. в гр. Багдад, Ирак, гражданин на Ирак, арабин по народност, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, семейно положение - неженен, ЛНЧ хххххххххх. Чужденецът е регистриран с регистрационен лист от 24.02.2009 г. Личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. З от ЗУБ. Установено е в хода на административното производство, че жалбоподателя е подал за първи път молба вх. № 902 от 21.06.2007 г., производството по която е спряно с решение № 466/28.08.2007 г. на председателя на ДАБ на основание чл. 14, т. 2 от ЗУБ. С решение № 676/22.11.2007 г. на председателя на ДАБ производството е възобновено на основание чл. 77, ал. 2 от ЗУБ. Чуждият гражданин отново е напуснал разрешения му адрес, което е довело до повторно спиране на производството с решение № 36/13.02.2008 г. на председателя на ДАБ. На основание чл. 15, ал. 7 от ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е прекратил производството с решение № 260/28.05.2008 г. По искане от Република Румъния за обратно приемане, чужденецът е приет на територията на Република България с решение № 922/28.11.2008 г. на решаващия орган на ДАБ при МС. Жалб. Ясин е пристигнал в Република България нелегално през месец юни 2007 г. С посочените молби иска закрила. При провеждане на интервютата кандидатът разказал, че през периода 1999 г. - 2006 г., работел в магазин за хранителни стоки, който бил собственост на майка му. Конкретният повод да напусне Ирак е заплаха, с която го предупреждавали да напусне магазина им, в противен случай ще бъде убит. Заплахата била изписана върху магазина и била отправена към всички негови съграждани, живущи на неговата улица. Поради това, чужденецът е бил принуден в продължение на месеци да променя местоживеенето си в квартала. Причината за това предупреждение била, че хората от квартала, включително и той давали информация на американците-, за терористите. Друг повод за напускане на държавата си по произход не посочва. Кандидатът твърди, че не е имал проблеми властите, не е членувал в политическа партия, не е арестуван и осъждан. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански статут на Ясин. Заявените опасения, по отношение на отправената заплаха от страна на терористи, не се оценяват като релевантни за предоставянето на статут мотив. Молителят заявява, че не знае от кой е отправена заплахата. В тази връзка получаването на заплашителни писма или заплахи от неизвестни лица, не може да бъде основателна причина за страх от преследване, а от там и за предоставянето статут на бежанец. Заплахата, отправена срещу неопределен кръг от хора не ангажира търсена закрила по ЗУБ. Актът, с който се предоставя статут по ЗУБ е индивидуален административен акт, субективно материално право на молителя, а не общ, имащ за адресат всички граждани на Ирак. От изложените факти се установява, че иракския гражданин няма релевантен за предоставянето на закрила мотив да напусне държавата си и да остане извън нея. Липсват заявени опасения за сигурността и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Твърденията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Поради това, искането му в частта за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. За жалбоподателя липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут. Твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, молителят не прави. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че той е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Освен това чужденеца заявява, че не е имал проблеми с иракските власти, следователно държавните институции нямат отношение спрямо него. От изложеното следва извода, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗУБ. Случаят следва да бъде разгледан и във връзка с възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. З от ЗУБ. По отношение на отправената заплаха за живота му, анализирайки в подробности твърденията на кандидата, се установява, че те не са логически обосновани и не се приемат за достоверни, тъй като има разминавания в изявленията му. Първоначално заявява, че е бил принуден да напусне магазина, а в последствие твърди, че е трябвало да напусне квартала. Въпреки всичко, той е продължил да живее в квартала си. Напуснал е страната си на произход месеци след твърдяната заплаха. Изложеното дотук показва, че в настоящия случай, разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗУБ е неприложима и твърденията на чужденеца не могат да се приемат за достоверни. Не се установява наличието на бежанска история, тъй като се налага извода, че представената е недостоверна предвид противоречията и разминаванията в изявленията на кандидата. Не се установи, че чужденеца персонално е преследван, което обуславя предоставянето на закрила. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ при МС, цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Към момента отсъстват основания към който и да било район или провинция на Ирак да се приложи квалификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Вследствие на настъпилите промени от края на 2007 г. се наблюдава засилваща се тенденция към завръщане на иракски емигранти в Ирак. Голяма част от тях търсят възможност да се заселят в Багдад, независимо от факта, че в столицата все още се наблюдава по-значителен брой актове на терор и насилие, отколкото в много други райони на страната. Въз основа на тази информация и изявленията на кандидата, не се установяват материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. З от ЗУБ. Искането му за закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут се явява неоснователно. Чужденецът е декларирал семейно положение - неженен, затова за него не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Посочените от него лични мотиви за желанието му да живее в България, не могат да бъдат оценени като хуманитарни с оглед предоставянето на статут по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Държавна агенция "Национална сигурност" е дала писмено становище от 8.04.2009 г., с което възразява на чужденеца да бъде предоставена закрила в Република България, тъй като разполага с информация, според която лицето представлява заплаха за националната сигурност. При така установените факти, се обосновава изводът, че спрямо молителя не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановеният отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, недостоверни са твърденията на жалбоподателя относно непосредствената причина за неговите опасения. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Историята, която кандидатът разказва и на която основава молбата си за предоставяне на статут на бежанец, правилно е преценена от административния орган като такава с личен и житейски характер. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. В тази връзка, доводите за разминаване в хипотезите на чл. 9 от ЗУБ, която въвежда в националното ни законодателство чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 (ЕО) на съвета от 29.04.2004 г. и текста от директивата, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими с оглед неустановената причина у молителя за напускане на страната му. Решението е постановено при спазване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като административният орган обстойно е изяснил фактите, представляващи условия за предоставяне на искания от кандидата статут. Липсата на конкретни данни за преследване на лицето е преценена въз основа на относимите конкретни обстоятелства, които не потвърждават доводите на кандидата. Водим от горното, Върховният административен съд - Трето отделение,