Решение № 6352 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2018 г.
ВАСПетчленен състав15.05.2018 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 764 от 19.01.2018 г. на Върховен административен съд, седмо отделение по адм. дело № 8836/2016 г. ОСЪЖДА министерство на икономиката да заплати в полза на Сдружение за правна помощ на потребителите сумата от 1000/хиляда/ лева, представляваща възнаграждение за един адвокат. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6352 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3636/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на икономиката срещу решение № 764 от 19.01.2018 г. на Върховен административен съд, седмо отделение по адм. дело № 8836/2016 г. С него се отменя мълчалив отказ на министъра на икономиката да разгледа заявление от 14.03.2016 г., подадено от СНЦ "Сдружение за правна помощ на потребителите" гр. П., за финансиране на сдружението за 2016 г. и върната преписката на министъра на икономиката за произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, СНЦ "Сдружение за правна помощ на потребителите" гр. П. чрез процесуален представител адвокат С. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за правна помощ на потребителите" гр. П., представлявано от председателя, срещу заповед № РД-16-515/7.06.2016 г. на министъра на икономиката. С нея по т. 1 се отстранява Сдружение за правна помощ на потребителите /заявление вх. № 92-00261/14.03.2016 г. от участие в процедурата за финансиране на представителните сдружения на потребителите за 2016 г., открита със заповед № РД - 16-85/2.02.2016 г., по т. 2 са разпределени средствата на бюджета на министерството на икономиката за подпомагане на представителните сдружения, като в точки 2-8 от заповедта са разрешение въпроси в процедурата по отчет и одобряване на разходваните средства. В заповедта няма предвидени средства за разпределяне на сдружението жалбоподател, тъй като е било отстранено от процедурата. С решение № 14173 от 21.12.2016 г. на Върховен административен съд, тричленен състав е отхвърлена жалбата на сдружението срещу заповедта по т. 1 и същата е оставена без разглеждане в останалата част и прекратено производството в тази част. Това решение на тричленен състав е обжалвано и с решение № 9131 от 13.07.2017 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия по адм. дело № 3430/2017 г. е отменено и вместо него е постановено друго, по съществото на спора, с което е отменена заповед № РД-16-515/7.06.2016 г. на министъра на икономиката с която "Сдружение за правна помощ на потребителите" гр. П. е отстранено от участие в процедурата за финансиране на представителните сдружения на потребителите за 2016 г. и върнато делото на тричленния състав на ВАС за разглеждане на жалбата на "Сдружение за правна помощ на потребителите" в останалата част. В изпълнение на това решение е постановено обжалваното решение от ВАС, тричленен състав след проверка за законосъобразността на формирания мълчалив отказ на министъра на икономиката по заявление на сдружението жалбоподател за финансиране. Съдът е посочил в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ЗЗП министърът на икономиката разпределя средствата за представителните сдружения на потребителите. По силата на чл. 16 от Наредба № РД-16-1117/1.10.2010 г. за условията и реда за предоставяне на финансови средства на представителните сдружения на потребителите от държавата, издадена на основание чл. 172, ал. 3 ЗЗП министърът на икономиката издава заповед за разпределение на средствата за подпомагане на сдруженията на потребителите. Прието е също така, че след отмяна на заповедта по т. 1 сдружението има право да участва в разпределението на средствата, подало е заявление за участие, поради което министърът на икономиката дължи произнасяне. Възражението на административния орган, че процедурата е приключила е прието за неоснователно, тъй като при висящо съдебно производство по оспорване на заповедта производството пред органа е могло да бъде спряно и органа не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. При тези съображения е постановено решението. Решението е правилно. При постановено влязло в сила решение на петчленен състав на Върховен административен съд, с което въпросът със законосъобразността на заповед № РД-16-515/7.06.2016 г. на министъра на икономиката по т. 1, с която сдружението е отстранено от участие в процедурата по финансиране е разрешен в полза на сдружението, то на практика следва да участва в процедурата и следва да бъде разгледан въпросът с неговото финансиране. При липса на произнасяне от министъра на икономиката по този въпрос се формира мълчалив отказ при задължение за него за произнасяне в хипотезата на допустимо и редовно участие по подаденото заявление от СНЦ Сдружение за правна помощ на потребителите. При това правно положение след отмяната на заповедта по т. 1 на министъра на икономиката, мълчаливият отказ е незаконосъобразен и правилно е бил отменен от тричленния състав на Върховен административен съд с обжалваното решение. Доводите в касационната жалба за трудности и указания към административния орган са относими към въпросите по изпълнение на съдебното решение, което е въпрос извън предмета на касационното производство, поради което не се дължи и отговор на тези доводи. В касационната жалба се поддържат доводи, че има изричен отказ, а не мълчалив такъв на министъра на икономиката каквито доводи са неоснователни, тъй като не се представят доказателства за такъв отказ пред тричленния състав. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за един адвокат, своевременно поискани и доказани в размер на 1000 лева. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на това възнаграждение, поради което искането следва да бъде уважено в пълен размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия