Решение № 1368 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2015 г.

Решение № 1368 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13710/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Коалиция "ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД" (партия Единна народна партия; партия ВМРО - Българско национално движение; партия Политически клуб "Екогласност", партия Обединена социалдемокрация; партия България без цензура; коалиция Реформаторски блок; партия Българска социалдемократическа партия), представлявана от председателя Цанко Николов Сталев, против решение № 304 от 18.11.2015 г. постановено по адм. дело № 557/2015 г. на Административен съд - Хасково. Касационният жалбоподател счита, че решението, с което е отхвърлена жалбата на Коалицията срещу решение № 296 от 26.10.2015 г. на ОИК - Димитровград за избиране на кмет на община Димитровград, е неправилно, произнесено при съществени процесуални и материалноправни нарушения, поради което моли да бъде отменено. На първо място твърди, че протокол на СИК, недействителен по отношение на извършени поправки по реда на чл. 441, ал. 2 от ИК - без подписи на членовете на СИК или само с три подписа, няма доказателствена сила, а оставяйки без уважение искането за извършване на повторно броене на бюлетините и оценка на същите с оглед тяхната действителност, както и оглед на същите, съдът ги е лишил от основно доказателствено средство, като при това не се е мотивирал, което е грубо нарушение на процесуалните правила. В касационната жалба са развити обстойни съображения във връзка с твърдяни извършени поправки на протоколите на СИК, твърдяни съществени грешки в протоколите и констатираната от съда недействителност на протокол № 260900001. Жалбоподателят заявява, че всички поправки са съществени и променят значително действителния вот, получен от всеки един от кандидатите, следователно водят до промяна в действителния краен резултат от изборите за кмет. Твърди, че поправките са извършвани от членовете на СИК, които предават протокола в ОИК, и тъй като към този момент останалите членове на комисията не присъстват, това ги е лишило от възможността да направят възражение срещу поправката. На последно място в касационната жалба се изразява становище, че в случай, че резултатите са били действително отчетени от ОИК, така както са подадени в избирателните кутии от гражданите на община Димитровград, кандидатът на Коалицията би получил повече действителни гласове, а обявения за спечелил кандидат на ПП "ГЕРБ" не би могъл да достигне 50 % + 1 от действителния вот, което е предпоставка за обявяването му за спечелил изборите на първи тур. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен процесуален представител касаторът поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Отново твърди, че единствената проверка която би могла да се направи за да се установи опорочен ли е вотът на избирателите е сравняването на протоколите с първичните изборни книжа, каквото искане съдът им е отказал. Затова счита, че съдебното решение страда от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено. От ответната страна Общинска избирателна комисия (ОИК) - Димитровград е постъпило писмено Становище, в което се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на съда като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Заинтересованите страни: Иво Тенев Димов от гр. Димитровград и Политическа партия "ГЕРБ", не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима - подадена в срок от надлежна страна по делото, посочени са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд, постановено е при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че в случая не са налице твърдените нарушения на Изборния кодекс. Съдебното производство по оспорване на изборния резултат е контролно-отменително по своя характер и има за цел да се извърши проверка на конкретни нарушения, допуснати в изборния процес при определяне на изборните резултати, които да са толкова съществени, че биха довели до подмяна на действителния вот на избирателите. Съдът е обсъдил приложените по делото протоколи от СИК, в които липсват възражения, жалби и особени мнения от членовете на СИК, въз основа на които би могло да се направи извод за допуснати нарушения на Изборния кодекс. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд Хасково. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Коалиция "ДА за ДИМИТРОВГРАД" е подадена в законоустановения в чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс (ИК) 7 - дневен срок, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 304/18.11.2015 г. по адм. дело № 557/2015 г., в производство по чл. 459, ал. 1 и сл. от Изборния кодекс /ИК/, Административен съд - Хасково, на основание чл. 459, ал. 10, предл. I-во от ИК, ПОТВЪРЖДАВА Решение № 296/26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия, гр. Димитровград. С това решение, на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, Общинската избирателна комисия - Димитровград ОБЯВЯВА ЗА ИЗБРАН за кмет на община Димитровград, област Хасково, на първи тур Иво Тенев Димов, издигнат от ПП "ГЕРБ", получил 14945 действителни гласове. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното решение на ОИК за обявяване на изборния резултат има характер на индивидуален административен акт и затова е счел, че неговата валидност и законосъобразност следва да се преценят с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При тази проверка по реда на чл. 168 от АПК съдът е констатирал, че оспореното решение изхожда от колективен административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, същото е обективирано в писмена форма, прието е при наличието на изискуемия кворум и мнозинство и е подписано без възражения и особени мнения. Съдът не е установил извършването на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му, както и противоречие с материалния закон. Посочил е, че жалбоподателят изтъква няколко групи нарушения на изборния процес, които според него водят до недействителност на изборния резултат. На първо място за неоснователно съдът е приел твърдението за наличие на разминавания в броя на гласовете за листите за кмет на община, посочени в извлеченията от секционните протоколи, донесени от застъпници и тези, обявени от ОИК като официален резултат, защото то е общо формулирано, а и не е подкрепено с каквито и да било доказателства. По същите съображения за неоснователно е прието твърдението, че липсват основоопределящи данни в извлеченията от протоколите на СИК, доколкото не е представен нито един протокол, предоставен на застъпници. Съдът е констатирал, че основните оплаквания в жалбата се отнасят до наличие на непълноти, грешки, заличавания, задрасквания и дописвания в протоколите, като се твърди, че извършените в тях поправки не съответстват на изискванията на чл. 441 от ИК. В тази връзка е посочил, че за да е налице опорочаване на вота, респ. на резултата от него, следва нарушението досежно изборните книжа - в частност протоколите на СИК, да е съществено до степен, че по същество да доведе до промяна в крайния изборен резултат. Такива съдът не е установил от проверката на конкретно цитирани протоколи на СИК, в които действително е имало извършени поправки без отбелязване "поправка" и само с три подписа, но в преобладаващата част от протоколите не е отразено такива поправки да са били извършвани преди обявяване на резултатите от гласуването. Освен това съдът е приел, че самото неотбелязване на една извършена поправка като такава, не би могло да се отрази на валидността или съдържанието на документа. Самият Изборен кодекс предвижда възможност поправка на очевидна фактическа грешка да бъде извършена само с три подписа и то след обявяване на резултата от гласуването. Относно твърдяните недостатъци на секционните протоколи, свързани с липса на реквизити като час и дата на започване и приключване на изборния ден, на съставяне и подписване на протокола, или с грешки, съдът е счел, че се касае за реквизити от техническо естество, които сами по себе си не оказват влияние върху формирания изборен резултат. Съдът е посочил, че по делото освен протокола на ОИК - Димитровград от 26.10.2015 г., са приложени и всички 91 броя протоколи на СИК в изборния район и нито един от тях не е бил оспорен от страните. По отношение на протокола на СИК № 260900084 - с. Бряст съдът е констатирал, че не са изписани двете пълни имена на членовете на избирателната комисия, но същия съдържа подписи на всички членове на СИК, което по аргумент от разпоредбата на чл. 441, ал. 5 ИК не го прави недействителен. А освен това автентичността на протокола не е била оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. По отношение на протокола на СИК № 26090001 съдът е приел, че е недействителен, тъй като не е подписан от нито един от членовете на СИК, но е приел, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на крайния изборен резултат и това е така, защото в този протокол няма отчетени недействителни гласове, включително за кандидата на оспорващата коалиция и за избрания кандидат, а що се отнася до действителните гласове, те са общо 231 броя и дори да бъдат извадени от общия брой действителни гласове за целия изборен район, то избрания кмет пак би получил повече от половината от действителните гласове, респ. не би имало промяна в крайния изборен резултат. Твърдението, че в СИК № 260900060 - с. Злато поле на избирателите са раздавани бюлетини без печат на СИК, който е добавян впоследствие, както и че са съхранявани отрязъци от бюлетини в кутия без капак, съдът е приел за неоснователно (по скоро то е недоказано), тъй като независимо от указаната му доказателствена тежест, от страна на оспорващия не са ангажирани каквито и да било доказателства. Съдът е посочил, че факта на сочената рекордно висока избирателна активност в с. Длъгнево не е и не може да бъде индиция за допуснато нарушение на изборното законодателство. Твърденията в жалбата за скрита агитация в изборния ден от страна на ПП "ГЕРБ", за нарушения свързани с оказване натиск на ръководни органи на политическа партия върху собственици и управители на фирми и предприятия, обвързване на получаването на работна заплата с гласуването, оказване на натиск върху граждани, свързани със зависещи от общинската власт отношения, за възпрепятстване дейността на застъпниците, за съмнения за унищожаване на бюлетини от урните и за добавяне на бюлетини без на последните да съответстват реално гласували избиратели, съдът е приел, че са общи изявления, липсва конкретика относно лицата, мястото и начина на извършването, а и такива не се установяват от приетите по делото доказателства. Като краен извод съдът е счел, че резултатите от проведените избори за кмет на община Димитровград не са опорочени. Правилно в оспореното решение при спазване изискванията на чл. 452, ал. 3 от ИК е прието, че избран за кмет е този, който е получил повече от половината от действителните гласове. Затова и е потвърдил оспореното пред него решение на ОИК - Димитровград. Така постановеното съдебно решение е правилно. При подробно описана фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. С обжалваното пред Административен съд - Хасково РЕШЕНИЕ, което е Приложение № 86-МИ от образеца на изборните книжа, утвърдени от Централната избирателна комисия съгласно чл. 6 от Изборния кодекс, на основание чл. 452 от Изборния кодекс и въз основа на получените данни от протоколите на СИК, Общинската избирателна комисия - Димитровград ОБЯВЯВА ЗА ИЗБРАН ЗА КМЕТ на община Димитровград, област Хасково, на първи тур Иво Тенев Димов, издигнат от ПП "ГЕРБ", получил 14945 действителни гласове. Видно от протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - Димитровград, който е Приложение № 84-МИ-х-К, кандидатът за кмет Пламен Панайотов Пасков, издигнат от ПП "АТАКА" е получил 394 действителни гласове; кандидатът за кмет Юлиян Красинов Семерджиев, издигнат от "Български демократичен център - БДЦ" е получил 915 действителни гласове; кандидатът за кмет Стефан Димитров Димитров, издигнат от Коалиция "ДА ЗА Димитровград" е получил 7098 действителни гласове; кандидатът за кмет Господин Дойчев Господинов, издигнат от "Национален фронт за спасение на България (НФСБ)" е получил 326 действителни гласове; кандидатът за кмет Данчо Жеков Данев, издигнат от "Народен съюз" е получил 191 действителни гласове; кандидатът за кмет Иво Тенев Димов, издигнат от ПП "ГЕРБ" е получил 14945 действителни гласове и кандидатът за кмет Тодор Митев Тодоров, издигнат от "Българска социалистическа партия" е получил 1607 действителни гласове. При това разпределение на гласовете по кандидатски листи, за избран за кмет е обявен този кандидат, който е получил най-много действителни гласове, а именно Иво Тенев Димов, издигнат от ПП "ГЕРБ". Протоколът на ОИК - Димитровград е изготвен въз основа на данните от всички 91 секционни избирателни комисии (СИК) на този изборен район, които са приложени по делото и са Приложение № 82-МИ-х-К от изборните книжа. Тоест въз основа на данните от протоколите на СИК е изготвен протокола на ОИК, а въз основа на данните от протокола на ОИК е изготвено решението на ОИК за определяне на резултатите от изборите, което единствено подлежи на обжалване съгласно чл. 459, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК). Жалба срещу това решение на ОИК - Димитровград е подадена само от Коалиция "ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД", която се състои от: партия Единна народна партия, партия ВМРО - Българско национално движение, партия Политически клуб "Екогласност", партия Обединена социалдемокрация, партия България без цензура, коалиция Реформаторски блок и партия Българска социалдемократическа партия. Коалицията безспорно попада в кръга на субектите, изрично посочени в чл. 459, ал. 1 от ИК и затова е активно легитимирана да обжалва изборните резултати. В жалбата до Административен съд - Хасково са направени множество оплаквания за допуснати нарушения на изборния процес. Всички те са подробно обсъдени от съда и са приети за неоснователни, недоказани и необосновани. В проведеното на 11.11.2015 г. единствено съдебно заседание, първоинстанционният съд е изслушал становищата на страните и се произнесъл по направените искания. По-конкретно, с мотивирано определение, в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 254, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за мотивиране на съдебните актове, съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за представяне на избирателните списъци, защото в жалбата липсват конкретни оплаквания и не става ясно какви релевантни за спора факти биха се установили чрез тях. Отхвърлил е и искането за преброяване на недействителните гласове, защото видно от всички представени по делото секционни протоколи, в нито един от тях няма вписване, че при отчитане на резултатите е възникнал спор относно действителността на даден глас. С тези свои процесуални действия съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба. Решението на съда съответства и на материалния закон, защото е съобразено със следните принципни положения на Изборния кодекс: Протоколите на СИК и ОИК са официални (свидетелстващи или т. н. удостоверителни, а не диспозитивни) документи по смисъла на чл. 179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените в тях обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ответната страна - ОИК трябва да заяви, че ще се ползва от оспорените документи. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила. В конкретния случай не е направено оспорване на протоколите на СИК от страна на жалбоподателя, поради което правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение. Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на СИК, които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към процесните протоколи на СИК няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес. От значение за спора е и уредбата в Изборния кодекс на статута на секционните избирателни комисии. СИК се назначава след провеждане на публични консултации при кмета на съответната община (чл. 91 ИК). За членове на СИК се назначават лица, които имат право да гласуват и които владеят български език, с ограничение в чл. 96 ИК, който препраща към чл. 66 ИК. СИК се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, като изрично е записано в чл. 92, ал. 3 от ИК, че представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в СИК и че председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. Предвиденото е гаранция за обективност при изпълнение на правомощията на СИК, регламентирани в чл. 100 ИК. В тази връзка следва да се посочи, че твърдението на жалбоподателя за ниска подготовка на членовете на СИК е голословно и не намира потвърждение от събраните доказателства. Според чл. 441, ал. 3 от ИК, чл. на секционната избирателна комисия (независимо от коя партия или коалиция е предложен), не може да откаже да подпише протокола, а ако не е съгласен с отразеното, го подписва с особено мнение, като посочва в какво се изразява това особено мнение. Мотивите се излагат в писмена форма на отделен лист и се прилагат като неразделна част от протокола. На това място е необходимо е да се спомене решение № 9 от 26.11.2009 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 8/2009 г., което касае оспорване на резултата от избор на народен представител, но няма пречка да се прилага и за местните избори, в случая за кмет на кметство, защото в него е дадено принципно разрешение на много спорен въпрос и според което решение, съдът отклонява искането за "ръчно преброяване" на подадените бюлетини, доколкото в Република България преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само ръчно от СИК след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто и да е друг способ на преброяване освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването. Конституционният съд счита, че не е оправдано извършване на проверка на съответствието на обявените за недействителни бюлетини с изискванията на закона и методическите указания на ЦИК, (както и относно правомерността на дописани и допуснати до гласуване избиратели, съобразно закона извън включените в първоначалния избирателен списък), доколкото не са регистрирани възражения, жалби и подписване с особени мнения от страна на членовете на комисиите в протоколите на СИК и РИК. Следва да се отбележи също, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е "съществено" и кога е "несъществено" предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е "съществено" тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите. Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства. Необходимо е на това място да се спомене още едно решение на Конституционния съд на Република България, което макар и също да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципен въпрос. Това е решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., според което за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията) и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите. В конкретния случай от приложените по делото 91 броя протоколи на СИК не се установява да е имало спорове по характера на бюлетините, няма отразени постъпили в изборния ден жалби и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма подписи с особени мнения и затова повторно ръчно преброяване заради изразено съмнение за допуснати нарушения или за неправилно преброяване на действителни и недействителни бюлетини, не е оправдано от съда, който безспорно не е участник в изборното правоотношение. Органи на изборния процес са ЦИК, ОИК и СИК. Съмненията и предположенията за допуснати нарушения не са основание за обявяване на избора на кмет на община за недействителен. Протоколът на ОИК - Димитровград, който е съставен въз основа на данните от секционните протоколи е без зачерквания, задрасквания, забележки, възражения, особени мнения, в какъвто вид е и издаденото въз основа на него решение за избор на кмет на община Димитровград. Протоколите на СИК, които се получават в деня преди изборите, са в три идентични екземпляра и са изработени на трипластова индигирана хартия, защитени с полиграфическа защита. Попълнените протоколи се предават на ОИК неразпластени (чл. 444, ал. 2 ИК). Гаранция за достоверен резултат от произведени избори е разпоредбата на чл. 445, ал. 3 от ИК, даваща възможност да се извърши ново преброяване на гласовете съвместно от секционната избирателна комисия и от общинската избирателна комисия, ако се установи несъответствие между фабричните номера на получения и предадения протокол от секционната избирателна комисия за съответния вид избор или съществено несъответствие във вписаните в протокола данни, което не може да се отстрани от секционната избирателна комисия, до каквото в конкретния случай безспорно не се е достигнало. В Изборния кодекс изрично е уреден въпроса при кои случаи поправки в протоколите на СИК се подписват от всички членове и в кои случаи от трима членове. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия издава Методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на Изборния кодекс, но тези Методически указания не могат да противоречат на императивните законови норми. Разпоредбата на чл. 445, ал. 5 от ИК изрично допуска очевидни фактически грешки в протоколите да се поправят и с подписите на трима членове на СИК. В контекста на изложеното се явява неоснователно твърдението на касационния жалбоподател, че били нарушени Методическите указания на ЦИК и това е така, защото в законовата разпоредба няма ограничение, каквото ЦИК е предвидила, а именно в някои точки от протокола на СИК (т. 7, 8, 9 и 10) да не могат да се правят поправки на числата. Правилно съдът е приел, че дори да не се вземат предвид 231 броя действителни гласове от протокола на СИК № 26090001, то не би имало промяна в крайния изборен резултат. Промяна на изборния резултат не би имало и в следните хипотези: Съгласно чл. 452, ал. 3 от ИК, избран за кмет е кандидатът, получил повече от половината от действителните гласове. В конкретния случай действителните гласове са 25 476, половината плюс един е 12 739 гласа. Кандидатът Иво Тенев Димов е получил 14 945 гласа, което е повече с 2206 гласа от законово необходимия минимум. Дори към действителните гласове на кандидата Стефан Димитров Димитров 7098 да се прибавят отчетените за него като недействителни 59 бюлетини, то той би получил 7157 гласа, което безспорно не достига половината от гласовете. В тази връзка, ако тези 59 гласа се прибавят към действителните гласове от 25 476, то общият сбор плюс един дава 12 769 гласа, а кандидатът Иво Тенев Димов, както се каза неколкократно вече по-горе, е получил 14 945 гласа. На последно място, дори и всички недействителни 1286 бюлетини да се прибавят към действителните 25 476, то общият брой на действителните гласове плюс един става 13 382 гласа (50 % + 1 %). Получените 14 945 гласа, което безспорно е повече от 13 382 гласа, напълно отговарят на условието за обявяване за избран за кмет на първи тур на кандидата Иво Тенев Димов и няма основание да се провежда втори тур (балотаж), както счита жалбоподателя. Относно оплакването за провеждана скрита агитация от ПП "ГЕРБ" в изборния ден следва да се отбележи следното: Съгласно чл. 184, ал. 1 от ИК, забранява се поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и инициативни комитети в изборните помещения, както и на разстояние по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ИК, не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден. В т. 17 на § 1 ДР на ИК е дадена легална дефиниция за "предизборна агитация" - призив за подкрепа или за неподкрепа на кандидат, партия, коалиция или инициативен комитет при участие в избори, като не се смята за агитация по смисъла на кодекса наименованието и символите на партия и коалиция, поставени върху предмети, в които не се съдържа призив за подкрепа. Следователно само надписа на наименованието на някоя партия или коалиция върху чаши, запалки, химикалки или други предмети не е нарушение на закона. Отделно от това, дори и да се докаже нарушение на забраната, то няма как да се установи как това се е отразило на изборния резултат, след като по принцип вотът е таен - според чл. 10 от Конституцията на Република България, избори се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, а според чл. 3, ал. 1 от ИК, изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Тоест не може да се установи по безспорен и категоричен начин как тази забранена агитация е повлияла на мисловната дейност на избирателя и за кого точно той е дал своя глас. В подкрепа на този извод е и решение № 5 от 09.07.2013 г. по конст. дело № 13/2013 г., според което "причинната връзка между едно или друго действие на участниците в изборния процес, свързано с агитация, и крайния резултат от изборите не може да бъде установена с правни средства, резултатът от които да бъде използван за доказване ... Няма как да се установи, дали изборният резултат би бил различен при отсъствието на твърдените нарушения". С оглед всичко изложено до тук, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното решение на Административен съд - Хасково не страда от твърдяните касационни пороци, а след извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,