Решение № 15388 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2018 г.

Решение № 15388 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Б. Колева против решение № 7682 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 11651/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на РДНСК – Югозападен район гр. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С.-град отхвърля иска на Б. Колева, с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началника на РДНСК – Югозападен район – С. за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-202/05.06.2012 г. за премахване на незаконен строеж "остъкляване на тераса на ателие № 1" в [жк], находяща се в [населено място], [адрес]. За да постанови този резултата съдът приема, че не са налице факти по смисъла на чл. 292 АПК, установяващи основателност на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Съгласно чл. 292 АПК дължимостта на изпълнението може да се оспори само въз основа на факти, настъпили след влизането в сила на изпълнителното основание, станало в случая с потвърждаването от съда на заповедта за премахването на незаконния строеж с решение от 19.01.2017 г., постановено по адм. д. № 7935/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Правилно съдът приема, че промяната на предназначението на остъклената тераса в детска стая, настъпило след издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж не е факт по смисъла на закона, който да изключва дължимостта на изпълнението. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, по несъмнен начин е установено, че незаконният строеж е напълно завършен към 13.01.2012 г., като е извършено надстрояване, терасата е приобщена към ателието, което се ползва за жилище и е променено предназначението й. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че е без значение за какъв вид жилищно помещение се ползва строежа, като не е налице строеж, различен от този, който е разпореден за премахване, поради което липсва нов факт по смисъла на закона, изключващ дължимостта на изпълнението. Правилно съдът приема, че изменението на чл. 151 ЗУТ не е нов факт по смисъла на чл. 292 АПК и освен това по делото е установено, че процесния строеж не е остъкляване на тераса, а надстрояване на покрива, за което се изискват строителни книжа. Обосновани и законосъобразни са и изводите относно неоснователността на твърденията за броя на обитателите на жилището, тъй като същите не установяват нови обстоятелства с правно значение по смисъла на чл. 292 АПК. Съдът излага подробни мотиви за неоснователност на възраженията за непропорционалност, които са в съответствие с чл. 8, ал. 2 ЕКЗПЧОС и се споделят напълно от настоящата инстанция. Ето защо като прави извод за неоснователност на иска Административен съд С. – град постановява правилен съдебен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,