Решение № 159 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2010 г.

Решение № 159 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БДЖ - Товарни превози" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от инж. Георги Друмев и Александър Митрев против решение № 2910/14.09.2010 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 3901/2010 г. по описа на съда. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяна на решението. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "БДЖ - Товарни превози" ЕООД против предписание № 10-18-143/18.05.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". С административния акт на основание чл. 6, ал. 3, чл. 116, ал. 1 и чл. 117, ал. 2, т. 13 от Закона за железопътния транспорт, чл. 4 от Устройствения правилник на ИА "ЖА" във връзка с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЖЗТ и изтекъл срок на валидност на сертификат № 25/01.07.2004 г. за безопасност на возилата на БДЖ ЕАД е предписано: 1. Да не се допускат за движение по железопътната инфраструктура железопътни возила, с които "БДЖ" - Товарни превози "ЕООД" извършва железопътни превози в обхвата на притежаваната лицензия, за които няма издаден валиден сертификат за безопасност, който удостоверява годността им за безопасна експлоатация по железопътната инфраструктура, или за които сертификатът е с изтекъл срок на валидност, с изключение на специални возила, които преминават еднократно по определен маршрут, за които, съгласно чл. 30, ал. 8 от Наредба № 42/6.07.2001 за лицензиране на железопътни предприятия за превоз на пътници и/или товари и на лицата, издаващи сертификат за безопасност, не се изисква наличие на сертификат за безопасност на возилата. 2. Незабавно да се предприемат мерки железопътните возила, с които "БДЖ" - Товарни превози" ЕООД извършва железопътни превози в обхвата на притежаваната лицензия, да имат валиден сертификат за безопасност на удостоверяващ годността му за безопасна експлоатация по железопътната инфраструктура, съгласно чл. 46, ал. 1, 2 от ЗЖТ. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че при издаване на индивидуалния административен акт не са допуснати нарушения на националното законодателство - чл. 116 и чл. 117 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), както и на изискванията на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такса за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт) (Консолидирана версия). Прието е в мотивите на съдебния акт, че сертифицирането на подвижния състав във връзка с издаване на сертификат за безопасност на железопътно предприятие съгласно чл. 10, § 2 от Директива 2004/49/ЕО е различно от сертифицирането на возилата съгласно чл. 45 и чл. 46 от ЗЖТ и чл. 30 от Наредба № 42/6.07.2001 г. за лицензиране на железопътни предприятия за превоз на пътници и/или товари и на лицата, издаващи сертификати за безопасност. Първото регламентира отношенията във връзка с издаването на СБ на ЖП при започване на дейността му, съответно при въвеждане на нови видове типове подвижни състави, а второто - отношенията свързани с установяването на техническата изправност на возилата, намиращи се в експлоатация, а оттук и годността им за безопасна бъдеща експлоатация. С оглед различните отношения на регламентация не е налице противоречие между Директива 2004/49/ЕО и националните норми - чл. 45 и чл. 46 от ЗЖТ и чл. 30, ал. 3 от Наредба № 42/2001 г. Като обсъжда всички относими към спора доказателства АССГ излага мотиви за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. Решението е правилно, липсват основания за отмяната му. Настоящата инстанция споделя аргументите, с които решаващият съд отговаря на доводите в жалбата на "БДЖ-Товарни превози" ЕООД, но намира за необходимо да изложи допълнителни съображения в тази насока. Законът за железопътния транспорт определя условията и реда за изграждане, поддържане, развитие и използване на железопътната инфраструктура, изискванията за достъп до нея, основните правила за движение на влаковете, както и взаимоотношенията между превозвачи и клиенти при предоставяне на превозните услуги в съответствие с международните договори и споразумения, по които Република България е страна (чл. 1). С измененията във времето на този закон се изпълнява задължението на България като държава-членка да хармонизира българското с Европейското законодателство в областта на железопътния транспорт, като включително с националния закон са въведени и изискванията на Директива 2004/49/ЕО. В разглеждания казус касаторът твърди неправилно приложение на материалния закон от административния съд поради неотчитане на противоречието между разпоредбата на чл. 10 от директивата с националните материалноправни разпоредби - чл. 45 и чл. 46, както и чл. 116 и чл. 117 от ЗЖТ, изразяващо се в определянето на срок на валидност на сертификат за безопасност на железопътните возила, какъвто не се изисква в европейския нормативен акт. Между страните няма спор, че "БДЖ - Товарни превози" ЕООД е национален лицензиран превозвач, който извършва превози на товари с возила товарни вагони и локомотиви, които не са негова собственост. Характеристиката на търговското дружество го определя като "железопътно предприятие" и по смисъла на чл. 3 § 1, б. "а" от Директива 2004/49/ЕО. Съгласно чл. 10, § 1 от Директивата за да получи достъп до железопътната инфраструктура, дадено железопътно предприятие трябва да притежава сертификат за безопасност, както е предвидено в Глава III на нормативния акт. Според дефиницията дадена в цитираната норма сертификатът за безопасност е предназначен да служи като доказателство че железопътното предприятие е изградило система за управление на безопасността и може да изпълни изискванията, установени в Техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) и други съответни законодателни актове на Общността и в националните правила за безопасност, за да контролира рисковете и да осигурява безопасни транспортни услуги по мрежата. Така дефиниран "сертификатът за безопасност" обединява в себе си изискването за наличие на два отделни различни по своето съдържание сертификати, описани в § 2 на тази норма. В § 2, б "а" е дефиниран сертификат, който потвърждава приемането на системата за управление на безопасността на железопътното предприятие, а в б. "б" е описанието на сертификата, потвърждаващ приемането на разпоредбите, въвъдени от железопътното предприятие и за изпълнение на специфични изисквания необходими за безопасно предоставяне на услуги в съответната мрежа. Изискванията може да включат прилагането на ТСОС и национални правила за безопасност, включително правила за експлоатиране на мрежата, приемане на сертификатите на персонала и разрешително за експлоатация на превозни средства, използвани от железопътни предприятия. В контекста на изложената законодателна рамка на Директивата, въвеждането й в националното законодателство е извършено коректно, ясно без да са налице непълноти и грешки както твърди жалбоподателят. И според националния ЗЖТ условие за достъп до националната железопътна инфраструктура от железопътното предприятие е освен наличието на лицензия за извършване на превози и удостоверение за безопасност - чл. 31 от ЗЖТ, редакция ДВ, бр. 92/2006 г. (наименование на "сертификат за безопасност" до изменението на ЗЖТ, бр. 47/2011 г.). Това временно терминологично несъответствие между националния и европейския законодателен акт не променя същностната му характеристика на необходимо условие за посочената дейност. На следващо място както бе посочено определението на сертификат за безопасност по смисъла на Директивата съдържа определение на две понятия за сертификат за безопасност. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 10, § 5, ал. 4 от директивата, разграничаваща двата сертификата - А и Б, подведени под понятието сертификат за безопасност дадено в § 2. От своя страна - вторият сертификат субсумира в определението си фактически и съдържанието на понятието сертификат за безопасност на превозните средства по смисъла на чл. 45 от ЗЖТ в приложимата към датата на издаване на административния акт редакция на закона, според която лицензираните лица по чл. 45 от закона удостоверяват годността на возилата и железопътната техника на железопътните превозвачи и на управителя на инфраструктурата за безопасна експлоатация по инфраструктурата със сертификат за безопасност, който се издава за движение по железопътната инфраструктура, като возилата и железопътната техника, за които е издаден, ежегодно подлежат на проверка от органите или лицата, отговарящи за безопасността на превозвача, съответно на управителя на инфраструктурата. Срокът на валидност на този сертификат е 5 години съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Наредба № 42/2001 г. Установяването на срок на валидност на сертификата също не противоречи на изискванията на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт на Общността. Аргумент в подкрепа на този извод е нормата на чл. 10, § 5 е предвидено подновяване на сертификата за безопасност по молба на железопътното предприятие на интервали не по-дълги от 5 години. Следователно не е налице твърдяното противоречие между националното и европейското законодателства в областта на контрола върху безопасността на железопътния транспорт. Да се приеме безсрочност на обсъжданите сертификати означава да се нарушат целите както на европейското, така и на националното законодателства в областта на безопасността на железопътния транспорт, а именно държавите-членки да гарантират, че отговорността за безопасната експлоатация на железопътната система и контролът на рисковете, свързани с нея, се поемат от операторите на железопътни инфраструктури и предприятия, което ги задължава да въвеждат необходимите мерки за контрол на риска, при възможност в сътрудничество помежду си, да прилагат националните правила и норми за безопасност и да създават системи за управление на безопасността. Съгласно чл. 1, Глава I - целта на Директива 2004/49/ЕО е да гарантира развитието и усъвършенстването на безопасността на железопътния транспорт в Общността, както и подобрения достъп до пазара на железопътни услуги чрез хармонизиране на регулаторната структура в държавите-членки, разработване на общи критерии за безопасност и общи методи за безопасност с оглед на хармонизиране на националните правила, изискване за създаване във всяка държава-членка на орган по безопасността и орган на разследване на произшествия и инциденти и др. Национален орган по безопасността е Изпълнителна агенция "Железопътна администрация"- чл. 6 от ЗЖТ. Изпълнителният директор на ИА "ЖА" е административният орган, който на основание чл. 117, ал. 2, т. 14 - нова, предишна т. 7 - ДВ, бр. 92/2006 г. е овластен по силата на закона да издава задължителни предписания в рамките на предоставената му от закона компетентност - чл. 116 от ЗЖТ. Установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд не е опровергана в настоящото производство и сочи на извършване на лицензираната дейност от железопътното предприятие с возила с невалиден сертификат за безопасност, поради което и предписаните мерки, обективирани в оспорения пред АССГ административен акт, са в съответствие с посочените материалноправни норми на ЗЖТ, представляващ националната мярка за изпълнение на изискванията за въвеждане на европейското законодателство в обсъжданата материя. По изложените съображения обжалваното решение като правилен съдебен акт следва да бъде потвърден с настоящото решение. По делото е направено искане от касатора за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, който да отговори на следните поставени в молбата въпроси: Позволява ли се в настоящата фаза на развитие на европейската уредба, регламентираща безопасността на железопътните превози, в частност уредбата по Директива 2004/49/ЕО съществуването в националното законодателство на една държава-членка на изискване за издаване на специален сертификат за безопасност на всяко отделно возило на подвижния състав на едно железопътно предприятие, който да е ограничен със срок на валидност, да удостоверява годността на конкретното возило за безопасна експлоатация по железопътната инфраструктура, да се издава от специално лицензирано за целта лице и да се явява необходимо условие за получаване на сертификат за безопасност на железопътното предприятие по смисъла на чл. 10 от Директивата. С оглед подробните разсъждения дадени в съобразителната част на съдебното решение и извода за липса на противоречие между националните правни норми с изискванията на директивата, настоящият състав намира, че искането е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение,