Решение № 4241 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2014 г.

Решение № 4241 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9294/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Георгиев Тигъров против решение № 792 от 10.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2594/2013 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. Ответникът - началникът на отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР гр. Бургас, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефан Георгиев Тигъров против заповед № з-3083/10.10.2013 г. на началника на отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови този резултат Административен съд гр. Бургас е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Административният акт съдържа задължителните реквизити съгласно изискването на цитираната норма. Доводът на касатора за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на предписаната от закона форма, е неоснователен. В заповедта дисциплинарно наказващият орган изрично се е позовал на изготвената в дисциплинарното производство справка, като в същата подробно са описани доказателствата въз основа, на които е установено дисциплинарното нарушение. Жалбоподателят се е запознал със справка, което е удостоверено с подписа му. Посочил е, че има възражения, които ще депозира писмено, поради което и правото на защита на служителя не е нарушено. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба, че в оспорената заповед не са посочени конкретни разпоредби, които са нарушени от жалбоподателя. В административния акт са описани, както фактическите основания за издаването му, така и правните такива, като е отбелязано, че Тъгъров в качеството му на старши разследващ полицай не е изпълнил служебните си задължения, като е оставил задържаното лице реално без охрана и надзор за определен период от време, с което е създал необходимите предпоставки за бягството на същия, с което е проявил небрежност и е нарушил задължението си по длъжностна характеристика, а именно в рамките на правомощията си да организира предприемането на регламентираните процесуални действия по събиране на доказателства и предотвратяване на престъпления. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че със заповед от 23.09.2013 г. е разпоредено извършване на проверка по повод постъпили данни за нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя. Назначен е дисциплинарно-разследващ орган, определен е срок за извършване на проверката и е разпоредено за резултатите от проверка да се изготви справка. Тигъров е запознат със заповедта, което е удостоверил с подписа си. На 07.10.2013 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил справка, в която е приел, че Тигъров е извършил нарушение на служебната дисциплина и е предложил на дисциплинарно наказващият орган да наложи на служителя дисциплинарно наказание "писмено предупреждение". Последният е запознат със справката и е дал писмени обяснения, които са приети. На 08.10.2013 г. материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващият орган, като на 10.10.2013 г. е издадена оспорената заповед. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 225 - чл. 231 от ЗМВР (отм.) и чл. 223 - чл. 245 от ППЗМВР (отм.). Доводът на касатора за липса на безпристрастност на членовете на назначения дисциплинарно-разследващ орган, са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Фактът, че двама от членовете на дисциплинарно-разследващия орган са служители на 05 РУП - Бургас не обосновава извод за заинтересуваност и пристрастност на същите. Освен това жалбоподателят не е депозирал възражение срещу състава дисциплинарно-разследващ орган, който няма решаващи функции, а има помощни функции и подпомага дисциплинарно наказващия орган при постановяване на крайния акт. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР (отм.) и ППЗМВР (отм.). По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно на 22.09.2013 г. в 15.34 ч. е проявил небрежност, като е разрешил на задържаното лице да отиде до тоалетната, без да е придружен от охрана, което е довело до бягство на задържано лице. Ето защо като е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон, тъй като по длъжностна характеристика служителят не е имал задължения, свързани с охраната на задържаното лице. По несъмнен начин по делото е установено, че действията на жалбоподателя, който е допуснал задържаното лице да посети без охрана тоалетната, а впоследствие се е обадил за осигуряване на такава са довели до бягството на задържаното лице. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното и съдебното производство доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни твърдения в тази насока не са направени. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,