Решение № 25 от 21.2.2024 г. на ВКС по т.д. № 20228002902314/2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.М. С. касационна жалба на „Ню- Ко Загора“ЕООД и по подадена чрез адв.О. Ш. касационна жалба на „Петрол Холдинг“ АД/н/ срещу решение № 193/19.04.2022г. по възз.т.д.№ 617/2021г. на Апелативен съд - Пловдив.С него, след отмяна на решение № 260131/26.11.2020г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 260034/29.01.2021г. по т.д. № 169/2018г.на ОС - Стара Загора, е постановено друго за отхвърляне на иска на „Ню-Ко Загора“ЕООД против „Е.“ за признаване за установено по отношение на длъжника „Петрол Холдинг” АД /н /, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че „Петрол Холдинг” АД /н /не дължи на „Е.“ следните установени с решение по т.д. № 4936/2011г. на СГС, вземания: в размер на 6 267 250, 46 евро, с левова равностойност 12 257 676, 47лв., представляващо обезщетение за неизпълнен договор (т.36 от списъка на приетите вземания); в размер на 6 597 878, 23лв., представляващо законната лихва върху сумата 6 267 250, 46 евро (т.37 от списъка от списъка на приетите вземания) и в в размер на 738 110, 39лв., представляващо съдебни разноски по т.д. № 4936/2011г. на СГС (т.38 от списъка от списъка на приетите вземания), както и вземане в размер на 34 319, 11лв., представляващо съдебни разноски, присъдени в производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг” АД - т.д. № 83/2014г. на Окръжен съд - Стара Загора (т.39 от списъка от списъка на приетите вземания). В касационната жалба на ищеца „Ню-Ко Загора“ЕООД са релевирани всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК - нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора в разпоредбата на чл.691 ТЗ са изрично посочени подлежащите на оспорване вземания в производството по несъстоятелност, като, по аргумент на противното, вземанията, които са установени със съдебно решение между длъжника и кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност и без участието на синдика, подлежат на оспорване и за тях съдът не е обвързан от формираната сила на пресъдено нещо.Поддържа, че, като е приел обратното, въззивният съд е нарушил не само разпоредбата на чл.691 ТЗ, но и - нормите на чл.297-299 ГПК.Релевирани са и оплаквания за постановяване на въззивното решение в нарушение на чл.235 и чл.236 ГПК, с доводи за липса на конкретни и логически обосновани мотиви по своевременно направените от касатора правоизключващи и правопогасяващи възражения.В тази връзка касаторът посочва, че, от една страна, във въззивното решение е прието, че не са настъпили нови обстоятелства след постановяване на влязлото в сила решение на СГС, а преди това е направена констатация, че искът е основан и на твърденията на ищеца за несъществуване на установените с влязлото в сила решение вземания, тъй като след постановяването му вземанията са уредени с извънсъдебно споразумение. Неясна според касатора е връзката на направения извод, че мотивната част на решението на СГС изключва воденето на симулативен процес с крайния резултат по делото. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за уважаване на предявените отрицателни установителни искове и за присъждане на разноски. В подадения чрез адв.Т. Т. и адв.Т. Г. писмен отговор „Е.“, със седалище и адрес на управление Никозия, Кипър, регистрирано в регистъра на дружествата под № НЕ234124, представлявано от Г. К. и М. М., оспорва основателността на касационната жалба на ищеца.Претендира за присъждане на разноски в касационното производство. Не е постъпил в срок писмен отговор от „Петрол Холдинг“ АД/н/. В касационната жалба на „Петрол Холдинг“ АД/н/ са релевирани основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Поддържани са същите доводи като тези в касационната жалба на ищцовото дружество.Допълнително дружеството в несъстоятелност счита, че в случая от значение са и обстоятелствата, при които решението на СГС е влязло в сила, а именно, поради оттеглянето на подадената от „Петрол Холдинг“ АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение от новия изпълнителен директор на дружеството. Искането за отмяна на обжалваното решение. С писмен отговор синдикът на „Петрол Холдинг“ АД/н/ М. В. признава касационната жалба на дружеството в несъстоятелност. В подадения чрез адв.Т. Т. и адв.Т. Г. писмен отговор „Е.“ оспорва основателността на касационната жалба на дружеството в несъстоятелност.Претендира за присъждане на разноски. С определение № 885/26.10.2023г. решение № 193/19.04.2022г. по възз.т.д.№ 617/2021г. на Апелативен съд –Пловдив е допуснато до касационно обжалване на основанието по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с определение № 465/11.08.2017г. по т.д.№ 1224/2017г., II т.о., по следния конкретизиран и уточнен правен въпрос: Длъжен ли е съдът да зачете формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение преди да бъде открито производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането? В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Съставът на ТК, в изпълнение на правомощията по чл.290 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване: В определение № 465/11.08.2017г. по т.д.№ 1224/2017г., II т.о., което се споделя изцяло от настоящия състав, е прието, че, предвидената в разпоредбата на чл.691 от ТЗ неоспоримост на вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът, е свързана с предвиденото в разпоредбите на чл.637, ал.4 и чл.694, ал.4 от ТЗ разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението /постановено с участието на синдика/, установяващо наличие на вземане срещу длъжника /спрямо който е открито производство по несъстоятелност/ и разрешаващо по същество съществуващ материалноправен спор, освен между страните по делото и спрямо неучаствали в производството по установяване на вземането кредитори; Силата на пресъдено нещо на решения, с които се установяват вземания срещу длъжника, но които са постановени преди откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, както и на решения, постановени след посочения момент, но без участие на синдика, важи само между страните по делото и спрямо третите лица, за които законът е предвидил СПН да разпростре действието си - правоприемници, приобретатели на спорното право и т.н., но не и срещу останалите трети лица, вкл. и кредитори, спрямо които законът не е предвидил разпростиране действието на СПН – вземанията, установени с тези решения могат да бъдат оспорени от посочените, необвързани от СПН трети лица кредитори. В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по която е допуснато обжалването, а именно: Силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, с което са установени вземания на кредитор по отношение на длъжника, не се разпростира спрямо друг кредитор на длъжника, който не е страна и не е правоприемник на страните по делото или приобретател на вземането, и съдът не е длъжен да я зачете. По същество и на въведените касационни основания: Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ответника „Е.“ срещу постановеното с участието на синдика на „Петрол Холдинг“ АД/н/ първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Ню-ко Загора“ ЕООД отрицателен установителен иск/ОУИ, с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за признаване несъществуването на предявените в срока по чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания на „Е.“ по т.36-39 от списъка на приетите вземания – първите три от които са установени с влязлото в сила преди откриване на производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД решение по т.д.№ 4936/2011г. на СГС - главница, законни лихви и разноски, а четвъртото вземане представлява присъдени съдебни разноски с влязлото в сила решение в производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД - т.д. № 83/2014г. на ОС - Стара Загора. Въззивното решение е постановено при следните безспорно установени факти: С влязло в сила на 30.12.2013г. решение по т.д.№ 4936/2011г. на СГС „Петрол Холдинг“ АД е осъдено да заплати на „Еранс Холдинг Лимитид“ обезщетение в размер на 6 267 250. 46 евро за претърпени загуби, в резултат на неизпълнение на договорното задължение на „Петрол Холдинг“ АД по §2, т.2 от Споразумението за осигуряване на финансиране на „Транс Телеком“ АД/н/, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на иска до датата на окончателно й заплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и възнаграждение за адвокатска защита в общ размер 738 110, 39лв. С решение № 314/25.10.2016г. по т.д. № 83/2014г. на ОС - Стара Загора, обявено на същата дата в ТРРЮЛНЦ, по реда на чл.630 ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Петрол Холдинг” АД с начална дата - 31.12.2011г. и е открито е производство по несъстоятелност на дружеството с произтичащите от това последици. Срещу списъка на приетите вземания в частта относно процесните вземания на „Е.“ по отношение на длъжника „Петрол Холдинг” АД е подадено в срока на чл.690 ТЗ възражение от „Ню-ко Загора“ ЕООД, което е оставено без уважение с определение № 655/08.06.2018г., обявено в ТРРЮЛНЦ на същата дата, и процесните вземания на „Е.“ по отношение на длъжника „Петрол Холдинг” АД са включени в одобрения списък на приетите предявени вземания. Постъпила е в срок от „Ню-ко Загора“ ЕООД искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, с предмет процесните вземания на „Е. по отношение на длъжника „Петрол Холдинг” АД. За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на чл.297 ГПК.Не е споделен изводът на пръвоинстанционния съд за липса на обвързваща сила в производството по несъстоятелност на влязлото в сила решение по т.д.№ 4936/2011г. на СГС, поради което „Е.“ следва да докаже по основание и размер установеното в посоченото съдебно решение вземане.Съставът на въззивния съд е счел, че даденото разрешение в определение № 465/11.08.2017г. по т.д.№ 1224/2017г., II т.о., е неотносимо. Посочил е, че мотивната част решението по т.д. № 4936/2011г. на СГС изключва воденето на симулативен процес.Във въззивното решение е констатирано, че липсват нови обстоятелства, настъпили след постановяване на влязлото в сила решение, даващи основание за повдигане на спора относно установените вземания по реда на оспорването им. Тези изводи са отнесени по аргумент за по-силното основание и за вземането по п.4 от исковата молба, като е съобразено, че то представлява съдебни разноски, присъдени с влязлото в сила решение в производството по несъстоятелност с участието на ищцовото дружоество „Ню-ко Загора“ ЕООД. С оглед на дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, даденото по него разрешение от въззивния съд е неправилно. Тъй като решението за установяване на оспорените вземане е влязло в сила преди откриване на производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД, съответно не е постановено с участието на синдика, формираната с него сила на пресъдено нещо не се разпростира спрямо синдика и неучаствалите по делото кредитори, един от които е ищцовото дружество„Ню-ко“ Загора“ ЕООД, което, в качеството си на кредитор, няма качеството на правоприемник на длъжника „Петрол Холдинг“ АД не е нито е правоприемник на страна по делото, нито приобретател на установените с влязлото в сила решение вземания. Налага се извод за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, съответно за наличие на отменителното основание по чл.281, т.3, предл.2 ГПК. Необходимостта от произнасяне по въведените подробно в ОИМ на „Е.“ основания на оспорените вземания, налага връщане, на осн. чл.293, ал.2 ГПК, на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Произнасянето за първи път от касационния съд по тях би отнело възможността за инстанционен контрол по отношение на въведените в предмета на спора въпроси, поради което те следва да получат своя отговор от въззивната инстанция при повторното въззивно разглеждане на делото. При новото разглеждане следва да се даде правораздавателен отговор и на доводите на ищеца за постановяване на решението за установяване на вземанията в симулативен процес и за несъществуване на вземанията, предвид уреждането им с извънсъдебно споразумение. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: