Решение № 3335 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14634/2013 г.

ВАСV отделение11.03.2014 г.докладчик т Андрей Икономов

Диспозитив

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед на министъра на земеделието и храните № РД 15-2062/24.09.2013 г. ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Александър Михайлов Михайлов от гр. София, ж. к. Младост, бл. 239, вх. 1, ап. 15, сумата 300,00 (триста) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 3335 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14634/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Александър Михайлов Михайлов от гр. София, против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД 15-2062/24.09.2013 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, министърът на земеделието и храните (министъра/ът), на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и поради обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, посочени в длъжностната му характеристика (ДХ), е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя . Със заповедта са определени и обезщетението, които следва да се изплати на Михайлов. Недоволен от заповедта, Михайлов я обжалва. Счита същата за незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че не е запознат с новата ДХ, водеща до невъзможност той да изпълнява длъжността си. Въведените нови изисквания за изпълняваната от него длъжност са по причина волеизявление на органа по назначаването. Моли отмяна на заповедта и присъждане на деловодните разноски, за които представя списък. Ответникът - министърът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбоподателят е изпълнявал длъжността "директор" на Инспектората в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Има завършено висше образование по специалностите "Политология, дипломация и национална сигурност" с професионална квалификация "Магистър по дипломация и национална сигурност", както и по "история и география" с квалификация "учител по история и география" във Великотърновски университет. Съгласно ДХ, връчени на жалбоподателя на 16.11.2009 г. (л. 8) и на 15.08.2012 г. (л. 19), изискванията за заемане на длъжността са висше образование с минимална образователна степен "магистър" по хуманитарни науки, минимален професионален опит 7 години, разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна - ниво "секретно", езикова квалификация и компютърна грамотност. На 23.09.2013 г. е разработена нова ДХ от директора на Дирекция "Човешки ресурси", съгласувана с главния секретар на МЗХ и утвърдена от министъра на 24.09.2013 г. (л. 14). Изискванията за заемане на длъжността съгласно новата ДХ са висше образование, степен магистър в професионална област "право" и придобита юридическа правоспособност. Останалите изисквания не са променени. Посочените обстоятелства, според министъра, са довели до обективна невъзможност Михайлов да изпълнява служебните си задължения, поради което е издадена обжалваната МЗ. При така установената фактическа обстановка, жалбата се явява основателна. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предвижда възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване, при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Предвид липсата на легално определение на понятието "обективната невъзможност", след тълкуването му в съдебната практика се приема, че това е състояние, възникнало по причини стоящи извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими. Съдебната практика на ВАС след приемането на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДС е единна и безпротиворечива, че за да е налице "обективна невъзможност", следва да са осъществени три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. В случая е налице нова фактическа обстановка, доколкото е извършено изменението на ДХ, въвеждаща нови образователни изисквания за заемане на длъжността. Промяната на изискванията за заемане на длъжността по волята на една от страните обаче не се вмества в характеристиката на понятието, което е употребено в текста на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. ДХ е изменена по волята на органа по назначаването. Тя може и следва да се прилага при назначаването на следващия държавен служител, който ще заеме длъжността след освобождаването й от Михайлов, но не и по отношение на самия него. Фактически липсва третият правнорелевантен факт, посочен по-горе. В случая не са представени доказателства да е налице и втория необходим факт: обективна невъзможност от страна на Михайлов да изпълнява длъжността, заемана преди издаване на заповедта. От приложените по делото доказателства се установява, че той е квалифициран специалист, за професионални неудачи на който липсват данни по делото. Предвид изложеното, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и постановена в противоречие с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Като такава, тя следва да бъде отменена. Михайлов, чрез процесуалния си представител, е направил искане за присъждане на направените от него разноски по делото. Представени са доказателства за такива в размер на 300,00 лева, които с оглед правните изводи по спора, следва да му бъдат заплатени от МЗХ. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 103, ал. 1, т. 3
  • чл. 107, ал. 1, т. 5