Решение № 4148 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6093/2018 г.

Решение № 4148 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6093/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ДСП Свищов против решение № 107 от 8.03.2018 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 955/2017 г. С него се отменя заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/2707/26.10.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр. Свищов, потвърдена по административен ред с решение № 04-РД06-0110/21.11.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Велико Търново. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Н. Л. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Л. против заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/2707/26.10.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Свищов. С нея на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП чл. 4, ал. 4 и чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 и заповед № РД010540 от 24.07.2017 г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадено заявление -декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ-СВ/2707 от 25.10.2017 г. и изготвен социален доклад е отказано на Н. Л. отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2017/2018 г. Мотивите са по чл. 25, ал. 5 ППЗСП - отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установил, че такава целева помощ е отпускана за предходните два отоплителни сезона. Установено е също така, че по повод настоящето заявление за отпускане на целева помощ е обяснено на заявителя какви са последиците от недопускане до жилището за оглед, но въпреки това е налице отказ от допускане за посещение в него. Съдът е установил и заболяване на жалбоподателя, което затруднява социалните контакти и едно от проявлението на което е недопускане на външни хора в жилището и това обяснява поведението му спрямо социалния работник. За това заболяване са били наясно социалните работници, които в административното производство са посочили, че са били постигнали споразумение с него само да надникнат в стаята на Л. без да влизат вътре. Също така съдът е установил, че въпреки лечението заболяването не се повлиява положително и се влошава. При установеното по безспорен начин, че заявителят живее в едно жилище с родителите си съдът е приел, че не са били изчерпани възможностите за посещение с помощта на родителите му, а само е отразено, че не са допуснати за оглед и това е формалното основание за отказ от отпускане на целевата помощ. При установеното от фактическа страна съдът е приел че административния орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила за изясняване на всички факти от значение за правилното разрешаване на случая, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна и връщане на преписката на органа за произнасяне съгласно мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Доводите за нарушение на материалния закон са неоснователни. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ППЗСП предвижда в дома на лицето или семейството по настоящ да бъде проведена социална анкета, която е необходима материална предпоставка за издаване на административния акт. В случая безспорно се установява отказ на заявителя да бъде предоставена възможност на социалните работници да посетят жилището и да извършат анкетата. С оглед особеностите на конкретния случай, доказано по несъмнен начин от представените доказателства за заболяване на лицето, изразяващо се именно в затрудняване на контактите и недопускане в жилището на външни лица е следвало да се подходи индивидуално, а не формално към извършване на анкетата. Спазването на административнопроизводствените правила е задължително в хипотезата когато е налице валидно изразена воля в административния процес за съдействие или отказ от съдействие на административния орган и помощните му органи. В настоящит случай обаче е налице изключение, което не се обхваща от хипотезата на ЗСП и ППЗСП поради което е наложително административният орган да прояви служебно активност за установяване на фактите от съществено значение за разрешаване на случая. Безспорно в случая се установява, че няма намерение за укриване на такива факти и обстоятелства и за злоупотреба с права, поради което правилно съдът е приел, че има нарушение на служебното начало за установяване на всички факти по случая. Предвид изложеното решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение