Решение № 13332 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4615/2010 г.

Решение № 13332 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4615/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Здравко Георгиев Янев от гр. Варна против решение № 25 от 04.02.2010 г. по адм. дело № 26 по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 154/1.12.2006 г. на Директора на ТП на НОИ - Варна. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Здравко Георгиев Янев от гр. Варна против решение № 154/1.12.2006 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Варна и потвърденото с него разпореждане № 3206081105/1.09.2006 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на месечна добавка към пенсията на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). За да постанови решението си, първоинстанционният съд обосновано е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя за упражнена върху него политическа репресия по смисъла на чл. 1 от ЗПГРРЛ. Законосъобразно съдът е приел за недопустими на основание чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗПГРРЛ представените писмени декларации на свидетели, както и свидетелските показания на Любка Ангелова и Надежда Анастасова - сестри на жалбоподателя. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и съществени нарушения на процесуални правила са неоснователни. Разпоредбата на чл. 9 от ЗПГРРЛ създава право на месечна добавка към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии за лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13, както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство или бягство през границата по чл. 1, т. 11. Установяването на правото се извършва по реда на чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ с представяне на съответни писмени доказателства. Когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата, при които е била упражнена репресията и нейния характер, установяването се извършва съгласно ал. 3 на чл. 4 по ред, определен от Министерския съвет, от централна комисия, която се състои от представители на Министерския съвет, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, и от равен на тях брой представители на организациите на репресираните в България със съдебна регистрация до 1 декември 2003 г. Жалбоподателят Янев не е представил допустими доказателства, от които може да се установи, че той попада в кръга на лицата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, а именно незаконно репресираните заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Твърдението му, че през 1968 г. е бил задържан за 45 дни в ареста на Държавна сигурност в София и отново през 1983 г. по време на събитията в Полша не е подкрепено от доказателства. Няма никакви сведения за негово незаконно задържане поради някоя от изброените в чл. 1 от ЗПГРРЛ причини - произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Варненският окръжен съд многократно е отлагал делото и е издавал съдебни удостоверения, за да даде възможност на жалбоподателя да представи писмени доказателства за установяване на твърденията му за незаконно задържане. Представени са две писма изх. № КИ-Ч-08-13827/17.10.2008 г. и № КИ-Ч-09-12522/12.05.2009 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с които жалбоподателят е уведомен, че не са открити документи за наложена репресивна мярка. Във второто писмо се съобщава, че е издадено във връзка със заявление на жалбоподателя с вх. № КВ-09-5622/28.04.2009 г., препратено от Централната комисия за разкриване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ. При липса на каквито и да било надлежни доказателства за задържане на жалбоподателя в периода 9 септември 1944 г. - 10 ноември 1989 г. по някоя от изброените в чл. 1 от ЗПГРРЛ причини за органите на Националния осигурителен институт не е възникнало задължението по чл. 13, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.) служебно да поискат от централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ произнасяне относно времетраенето или характера на репресията. Съдът законосъобразно е приел, че жалбоподателят не е носител на материалното право на месечна добавка към получаваните пенсии на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните законови изисквания и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският окръжен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,