Решение № 2583 от 13.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 27а, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Вакавлиева и И. Вакавлиев, чрез процесуален представител адвокат Д. Спилкова, срещу Решение 1240/25.02.2022 г., постановено по адм. дело 7966/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на К. Панамски е отменена Заповед 3Д/Д-С-М-020 от 23.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Младост, гр. София относно временно настаняване по административен ред на детето К. Панамски в семейството на неговата леля по майчина линия Н. Вакавлиева и чичо по майчина линия И. Вакавлиев. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадената заповед за временно настаняване по административен ред. Ответникът К. Панамски, чрез особен представител адвокат И. Неврокопска, намира първоинстанционното решение за правилно, като поддържа, че детето следва да бъде настанено в приемно семейство. Ответникът К. Панамски, настойник на К. Панамски, чрез процесуален представител адвокат В. Григоров, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което се иска оставянето му в сила. Ответниците директор на Дирекция "Социално подпомагане" Младост, гр. София и Р. Панамска не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение, поради наличието на Протоколно решение 2857 от 30.09.2021 г., постановено от Софийския районен съд, по гр. д. 48702/2021 г., с което детето е настанено за срок от две години в семейството на неговата леля по майчина линия Н. Вакавлиева и чичо по майчина линия И. Вакавлиев, за срок от две години или до промяна на обстоятелствата, считано от 23.07.2021 г. Посочено е, че след като въпросът за настаняване на детето принципно е решен с окончателен съдебен акт, по силата на изрично законово разрешение, разписано в в чл. 27а, ал.7 ЗЗДет., жалбата срещу процесната заповед е останала без предмет и по отношение на нея са налице предпоставките по чл. 159, т.4 АПК. В тази връзка, представителят на Върховна административна прокуратура намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено , а съдебното производство прекратено на основание чл. 221, ал.4 АПК, във връзка с чл. 27а, ал.7 ЗЗДет. В случай, че съдът приеме първоинстанционното решение за допустимо, дава заключение относно неговата неправилност. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Заповед 3Д/Д-С-М-020 от 23.07.2021 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София, с която на основание чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) и чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал.1, т. 4 от ЗЗДет., малолетното дете К. Панамски е настанен временно в семейството на неговата леля по майчина линия Н. Вакавлиева и чичо по майчина линия И. Вакавлиев до произнасяне на съда с решение или до промяна на обстоятелствата. Първоинстанционният съд намира, че процесната заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗЗДет. Посочено е, че актът е в предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, установени в Глава трета, чл. 9 чл. 33 ППЗЗДет., които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна. Формираният решаващ извод за отмяна обжалваната заповед е обоснован с противоречие с целта на закона, формулирана в чл. 3 ЗЗДет. - отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия интерес на детето. Първоинстанционният съд намира, че в случая не се установява настойникът К. Панамски да е бил в трайна невъзможност да отглежда детето К. Панамски, но то е било обект на насилие, което създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено, интелектуално или социалното му развитие. Прието е наличие на достатъчно основания за прилагане на мярка за защита. Изводът на социалните работници, направен в доклада за оценка на сигнала и в социалния доклад, че се налага детето да бъде спешно изведено от семейството е квалифициран като правилен. Неправилна, според първоинстанционния съд, е преценката на органа относно определената мярка за закрила. В контекста на изложеното е прието, че подходяща мярка за закрила на детето К. Панамски би било настаняването му в приемно семейство с установен режим на лични отношения с родителите, като едновременно с това родителите се насочат към ползване на социална услуга за увеличаване на родителския капацитет. Във връзка с горното е подчертана необходимостта на детето от психологическа подкрепа за справяне с последиците от преживяното насилие в семейството и за възстановяване на нормалните взаимоотношения. Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Производството по чл.27а ЗЗДет. има за предмет временното настаняване на детето по административен ред за периода докато детето не бъде настанено по съдебен ред по реда на чл.28 ЗЗДет. Съгласно чл.27а, ал.7 ЗЗДет. административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред. В хода на съдебното производство е представено Протоколно решение 2857 от 30.09.2021г., постановено от Софийския районен съд, по гр.д. 48702/2021г., с което детето е настанено за срок от две години в семейството на Н. Вакавлиева и И. Вакавлиев. След запознаване служебно с изисканото за послужване гр.д. 48702/2021г. на Софийски районен съд, първоинстанционният съд обосновано приема, че гражданското производство не е проведено по специалния ред на чл.28 ЗЗДет., като в него на се взели участие родителите на детето, нито то е изслушано по реда на чл.15 ЗЗДет., не е установен и режим на отношения между родителите и детето и не е дадена възможност за обжалване пред горния съд. Пред гражданския съд е проведено охранително производство с участието само на социалния работник, завършило с окончателно решение, което не е обявено на родителите. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано приема, че представеното решение на гражданския съд не представлява решение по чл.28, ал.4 ЗЗДет. и следователно не са налице основания за прекратяване на настоящото производство. Спорен от правна страна е въпроса относно приложението на нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката временно настаняване на дете извън семейството по административен ред, разписана в хипотезата на чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. и чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет., са доказани. Приложената мярка, установена в чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. предвижда настаняване извън семейството на дете, което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл. 11 от ЗЗДет., обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Мярката за закрила на дете "спешно временно настаняване извън семейството" е регламентирана в чл. 33, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето като разновидност на мярката "временно настаняване на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция" по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Фактите, относими към настоящото производство, се установяват въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, и лично изслушване на детето. К. Панамски е роден на [дата]. Отглеждан е в семейството на родителите си Р. и К. Панамски заедно с по-големия си брат Д.. К. страда от [заличен текст]. Семейството е насочвано към ползване на социални услуги за психологическа подкрепа в общността. По делото са събрани доказателства за множество конфликти в семейството и в разширения роднински кръг справки от 08 РУ на СДВР , 06 РУ на СДВР и показанията на свидетеля Д. Бакалова, инспектор в Детска педагогическа стая. Оспорената заповед е издадена във връзка с подаден на 22.07.2021 г. пореден сигнал от 06 РУ на СДВР за изоставено дете. Сигналът е подаден от Н. Вакавлиева, която е заявила, че детето К. е изгонено от дома си от родителите, с порезна рана. По данни на същата над К. е упражнявано системно физическо насилие от страна на родителите. По късно в телефонен разговор на служебния телефон на началник ОЗД в ДСП - Младост, социалният работник И. Георгиев от Мобилна работа с деца в риск е заявил, че при тях е постъпила информация, че детето е заведено от своя баща К. Панамски, пред жилището на своята леля и чичо семейство Вакавлиеви, заедно с багажа и кучето си. Същото е оставено там, като бащата е напуснал адреса. Сигналът е препратен до ДСП Младост, гр. София. Изготвен е Доклад за оценка на сигнал с вх. СИГ/Д-С-М/86/22.07.2021г. При разговора с детето, то е споделило, че е [заличен текст]. Този доклад преценен като доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, с който са установени факти и обстоятелства с правно значение за издаване на обжалваната заповед. Същият доклад на основание посочената разпоредба от ГПК е доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и действията, извършени пред и от социалния работник. Истинността на социалния доклад от 22.07.2021г. е оспорена от процесуалния представител на оспорващия К. Панамски в съдебното заседание, проведено на 17.01.2022 г., като същият не е изключен от първоинстанционния съд от доказателствата по делото и е ценен. Представено е Съдебно-медицинско удостоверение 470/2021г., издадено от съдебен лекар при УМБАЛ Александровска след преглед на 23.07.2021г., при който са установени [заличен текст]. [заличен текст]. [заличен текст]. Въз основа на извършения анализ на фактите и обстоятелствата по случая, в Доклада за оценка на сигнал с вх. СИГ/Д-С-М/86/22.07.2021г. е обоснован извод, че спрямо детето се упражнява физическо насилие, същото е оставено от родителите си без надзор и грижа, като е заведено при семейството на неговите леля и чичо по майчина линия, и предвид представеното медицинско удостоверение, е прието наличието на риск спрямо детето, което налага предприемане на спешни мерки на основание чл. 33 ППЗЗДет. настаняване при близки и роднини, с които детето има доверителна и емоционална връзка , въпреки конфликта между възрастните. Въз основа на горните обстоятелства е издадена оспорената заповед и детето К. на основание чл. 33 ППЗЗДет. и чл.27, ал.1, във връзка с чл. 25, ал.1, т.4 ЗЗДет. незабавно е настанено в дома на семейство Вакавлиеви, които са дали съгласие. Във връзка със сигнала е изготвен и Социален доклад СЛ/Д-С-М/342-004/26.07.2021г. По делото е представена съдебно-психологическа експертиза, изготвена на 30.01.2021г. от психолог А. Атанасова, в която се дава заключение, че детето е тревожно, напрегнато, негативно настроено, което се дължи от една страна на неговите затруднения в училище, а от друга страна на взаимоотношенията в семейството и трудната регулация на афекта от страна на майката и неумението да се управляват кризите в семейството. Психологът дава заключение, че [заличен текст]. Първоинстанционният съд е изслушал детето К. Панамски лично в присъствието на психолог и социален работник. В първоинстанционното решение е посочено, че детето е споделило, че [заличен текст]. Обективирани са твърдения, че [заличен текст]. Детето е разказало за ситуации, в които майка му изпада в афект и не контролира реакциите си дори по най-дребни поводи. К. Панамски е споделил, че в семейството на леля си се чувства спокоен и желае да остане там. Пояснил е, че желае да се вижда с брат си, и се срещат с него поне веднъж в месеца. Детето е изразило притеснения от връщането си в биологичното семейство след изтичане на срока на настаняването. Предвид изложеното, касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд относно наличието на противоречие с целта на закона при издаване на оспорената заповед, формулирана в чл.3 ЗЗДет. - отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия интерес на детето. Първоинстанционният съд приема за неправилна преценката на административния орган относно определената мярка за закрила - настаняването в семейство на роднини или близки, като необосновано сочи, че в най - добрия интерес на детето следва да бъде приложена мярка за закрила - настаняване на детето в приемно семейство с установен режим на лични отношения с родителите. Материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с представено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Прилагането на специалната норма на чл. 33, ал. 1 ППЗДет. изключва приложението на общия ред по АПК. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че процесната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Представените в касационното производство писмени доказателства, които са съставени след издаване на процесната заповед, съдът намира, че не следва да бъдат ценени. Съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. По силата на чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Разпоредбата на ал. 2 се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му, т. е. онези факти, на които законодателят е придал обратно действие - които с обратна сила рефлектират върху законосъобразността на акта към датата на издаването му. Предвид особеностите на случая, с оглед специфичните образователни нужди на детето и наличието на конфликти в разширеното семейство, административният орган следва да предприеме всички необходими мерки за обезпечаване изпълнението на нормативно установеното задължение по чл. 33, ал.1 ЗЗДет., съгласно което семейството на роднини или близки са задължени да дават сведения на родителите за детето и да им съдействат за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение, което може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане", семейството на роднини или близки или приемното семейство. Горното законодателно разрешение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ) националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя, като се подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, ( 27148/12, пар. 92.). По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на обжалвания акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което жалбата срещу издадения административен акт да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,