Решение № 324 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2008 г.

Решение № 324 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2199/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Е." О., гр. Д. против решение № 32 от 15.02.2008 г., постановено по гр. д. № 499 по описа за 2007 г. на Д. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 45 от 30.03.2007 г. по гр. д. № 128 от 2005 г. на РС Б. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на "Е." ЕО., гр. Д. и третите лица- помагачи М. на и. и е., А. за п. и А. за с. к., че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Б. със заповед № 3* от 4.02.2004 г. на И. директор на А. по кадастъра, изменена със заповед на Н. на СК Д. наследници на Н. И. Ш. и в частност ищеца И. Д. А. са собственици на недвижим имот с площ от 1375 кв. м., представляващ част от имот № 32 по кадастралния план от 1970 г., сега ПИ № 0* по кадастралната карта на гр. Б., възстановен с решение № 7 по протокол № 19 от 28.04.1992 г. на Общинска администрация - Б. и че кадастралната карта съдържа непълнота по отношение на имота, който следва да бъде нанесен в нея. В жалбата са изложени твърдения за нарушение на задълженията на съда по чл. 188 и 189 от ГПК (отм.) за обсъждане на всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и неправилно приложение на материалния закон относно изводите, че са били налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността на ищеца, относно заявеното от ответника възражение за придобивна давност и относно приложението на § 6 от ПЗР на ЗППДОП (отм.). Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови ново за отхвърляне на иска или делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба И. Д. А. не е изразил становище по същата. М. на и. и е., А. за п. и А. за с. к., участващи в производството като трети лица-помагачи на "Е." О., не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищецът е наследник на Н. И. Ш., поч. 4.04.1987 г., който е бил един от съсобствениците на отчужден по реда на ЗТСУ недвижим имот с пл. № 32. Мероприятието за което е отчужден имота - на МЗ "М." - е осъществено като почивната станция е изградена през 1988 г. и е актувана, заедно с терен от 19600 кв. м. като държавна собственост с акт от 1.02.1991 г., имотът е предоставен и включен в капитала на "М." ЕАД към момента на регистрацията му през месец август 1993 г., преобразувано в "М." АД, което е прекратено без ликвидация и е преобразувано в "Е." О., като дружеството заплаща данъци, такси, консумативи (ток и вода), владяло е имота, оградило го е, предоставяло го е под наем за осъществяване на туристическа дейност от 1992 г. до сега. В одобрената през 2004 г. кадастрална карта на гр. Б. имота е отразен като собственост на ответното дружество. Отчуждаването за част от имот пл. № 32 с площ от 1375 кв. м. е отменено по искане на наследниците на Н. Ш. с решение № 7 по протокол № 19 от 28.04.1993 г. на кмета на Община Б. с мотив, че за тази площ са налице условията за възстановяване на собствеността и обособяване на парцел. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответното дружество, че не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, като е изложил съображения, че новото строителство в отчужден незастроен имот е пречка за неговото реституиране, освен ако от незастроената част може да се обособи самостоятелен обект на собственост съобразно с нормативите за устройство на територията, а това е отчетено и във влязлото в сила съдебно решение по административното дело. За неоснователно е прието и възражението на ответното дружество, че е собственик на имота въз основа на придобивна давност и п., като е счетено че не е установено правоприемството на търговското дружество и капитала, респективно придобиването на имота по приватизационен способ. Направен е извод, че към момента на одобряване на кадастралната карта правото на собственост е принадлежало на ищеца и с оглед неотразяването на имота му в кадастралната карта, искът се явява основателен. Въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон. Релевантно за настоящия правен спор е коя от страните е собственик на имота към момента на одобряване на кадастралната карта и съответно с оглед наведените в процеса доводи - налице ли са били предпоставките по чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването за процесните 1375 кв. м. евентуално придобило ли е ответното дружество тази площ по давност. При обосновка на изводите си въззивният съд се е позовал на експертно заключение по административно дело № 99/1993 г., което съставлява съществено нарушение на чл. 188, ал. 1 и чл. 160 от ГПК (отм.) регламентиращи задължението на съда да основе изводите си на приетите по делото доказателства и реда за приобщаване към доказателствения материал на експертни заключения. В нарушение на чл. 157 от ГПК (отм.) съдът не е поставил на вещото лице задача да даде заключение за реалното състояние на процесната площ от 1375 кв. м. и попада ли, съответно засегната ли е същата от мероприятието, за което е извършено отчуждаването (или е налице преотреждане на тази част за друго мероприятие) съобразно евентуално съществуващата строителната документация и акт за държавна собственост № от 1.02.1991 г. (с който е актувано реализираното мероприятие), а е приел, че не е засегната от мероприятието, въпреки липсата на констатации в заключението, обусловили този изводна експерта. В хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е релевантно дали фактически е започнало реализирането на мероприятието, за което е отчужден незастроен имот, а не дали самото мероприятие е реализирано изцяло или частично или дали съответната част от имота е засегната от строителните работи. Съдът е бил длъжен да изследва тези обстоятелства с помощта на експертно заключение, тъй като въз основа на тях следва да се осъществи косвения съдебен к. по отношение заповедта на административния орган - кмета - за отмяна на отчуждаването. В тази връзка следва да се отбележи, че необосновано е прието, че наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост са отчетени във влязлото в сила решение по административното дело. От една страна ответното дружество претендира, че е придобило правата си преди постановяването на административния акт за отмяна на отчуждаването и доколкото не е участвало в административното производство, то постановените в него актове са му непротивопоставими. От друга страна съдебното административно производство е било по жалба на отчуждените собственици с искане да се отмени отчуждаването и за останалата площ над процесните 1375 кв. м., поради което отмяната на отчуждаването по отношение на тази площ е била извън предмета му. В нарушение на процесуалните правила е направен и извода, че липсва правоприемство между ответното дружество и дружеството, в чийто капитал е бил включен имота към момента на преобразуването му. Съдът е описал представените доказателства за включване на имота в капитала на "М." ЕАД към момента на регистрацията му през месец август 1993 г., за преобразуване на "М." ЕАД в "М." АД и за прекратяване на последното без ликвидация и преобразуването му в "Е." О., като в нарушение на чл. 189, ал. 2 от ГПК (отм.) не е изложил мотиви защо приема, че липсва правоприемство, а е обсъдил неотносимите към вещноправния спор договори за приватизационна продажба на акции и дялове. В обобщение са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд Д. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение