Решение № 3981 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2015 г.

Решение № 3981 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолетка Велинова Пенкова от гр. Ихтиман, срещу решение № 122 от 23.02.2015 г. по адм. д. № 885/2014 г. по описа на Административен съд - София-област, I състав, поправено с решение № 281 от 1.04.2015 г., постановено по същото дело. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - София-област, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - София-област, I състав е отхвърлил жалбата на Виолетка Велинова Пенкова от гр. Ихтиман, срещу решение № 03-15565 # 1 от 17.07.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-област, с което е потвърдено разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-област. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо и не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е разяснил изцяло спора от фактическа страна, като е била изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала всички осигурителни периоди, формиращи размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, включително и тези, за които се е твърдяло, че не са били съобразени от пенсионния орган. Изводите на първоинстанционния съд, че по делото не се установяват неправилно извършени изчисления на пенсията при наличните изходни данни, съответно не се установява твърдяното от жалбоподателката противоречие между изводите на административния орган и представените от нея документи, не почиват само и единствено на заключението на вещото лице, а съдът е изложил подробни мотиви относно периодите на осигурителен стаж и относимите към тях правни норми. Тези мотиви, които се споделят от касационната инстанция, не следва да се възпроизвеждат отново, поради което се разглеждат конкретните оплаквания, наведени в настоящата жалба. Видно от разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-област за периода 1.01.1983 г. до 31.12.1985 г. е взето предвид общо брутно трудово възнаграждение (осигурителен доход) в размер на 5460 лв., такъв какъвто е посочен в касационната жалба. Що се касае до периода 1.01.1997 г. до 31.12.1998 г., касаторката счита, че следва да се вземе предвид осигурителен доход в размер на 1 021 770 лв. Тази теза на Пенкова е погрешна, тъй като противоречи на Закона за деноминацията на лева (ЗДЛ), обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 5.07.1999 г., изм., бр. 30 от 2.04.1999 г., доп., бр. 65 от 20.07.1999 г., в сила от 5.07.1999 г. Съгласно чл. 1 от цитирания закон, считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 нов лев. Според чл. 2, ал. 1 и 2 ЗДЛ деноминацията се отнася за всички величини в български левове, определени към 5 юли 1999 г., както и за всички имуществени и парични права и задължения. В § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДЛ изрично е посочено, че с влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Ето защо в периода 1.01.1997 г. - 30.04.2011 г., в който влиза и посочения от жалбоподателката период 1.01.1997 г. до 31.12.1998 г., осигурителният доход за последния период е бил съобразен със Закона за деноминацията на лева. Твърдението на касаторката, че при определянето на пенсията й не е взет предвид средномесечния й доход за осигурителните периоди, не кореспондира със съдържанието на разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-област, в частта му "доход за изчисляване размера на пенсията - 366.74", като правилността на изчисленията на последния е проверена и от вещото лице, чиято експертиза не е била оспорена от жалбоподателката по първоначалното дело. Влязлото в сила разпореждане № 5004147391 от 4.11.2011 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-област е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение, а не на оспорване. Ето защо това разпореждане правилно не е коментирано от съда, който в тази връзка не е допуснал твърдяното от касаторката съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. Според чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, в случаите по ал. 1 разпореждането се изменя или се отменя от датата на представяне на доказателствата. В противоречие с цитираните норми е искането на касаторката пенсията й да бъде преизчислена от 1.05.2011 г., към който момент тя не е представила изискващите се документи, за което е била надлежно уведомена, поради което й е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. С разпореждане № 5004147391 от 30.04.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-област и последващото разпореждане № 5004147391 от 3.06.2014 г., пенсията е била изменяна, считано от 24.07.2013 г., независимо от факта, че към тази дата жалбоподателката е била представила допълнително само удостоверение обр. УП-2 изх. № 397 от 18.07.2013 г. В тежест на кандидатстващия за пенсия е да докаже своя осигурителен стаж и доход, което изискване се отнася до всички. Освен това от административната преписка се установява, че осигурителят ЕТ "Виолет-Виолета Пенкова" не е оказала съдействие при извършената ревизия. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила, като правилно и законосъобразно. Предвид липсата на искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,