Решение № 2085 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2008 г.

Решение № 2085 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13832/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Христов Бързанов от гр. София срещу решение № 664 от 25.06.2008 г. по адм. дело № 1034/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 44/9.08.2007 г. на началник на отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция "Полиция" за временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП, до произнасяне относно годността му на водач на МПС от ТОЛЕК/ТЦЛЕК, съгласно изискванията на чл. 8 от Наредба № 31 от 26.07.1999 година. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и е поискано да бъде отменено. Ответникът - началникът на отдел "ПП" при СДП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд констатира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. След проверка за правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, счита същата за неоснователна. От представените по делото доказателства първостепенният административен съд е установил, че ответникът е бил сезиран двукратно в периода 2004 - 2007 г. с искане от "Булстрад" ЗПАД, подкрепено с три експертни решения на ТЕЛК. Същите са дали основания на застрахователя да приеме, че често повтарящите се действия, водещи до самонараняване на Румен Бързанов, водят до извод, че същият не притежава изискуемата се физическа и психическа годност за управление на МПС и подлежи на проверка. Тези обстоятелства са станали известни на дружеството по повод на водените срещу него от Бързанов граждански дела за обезщетение във връзка с претърпени ПТП. С оглед на постъпилите документи, съдържащи обезпокоителни факти и обстоятелства във връзка със здравословното състояние на водача, компетентният административен орган се опитал да го уведоми с писмо, че е необходимо да се яви на комисия за установяване годността му да управлява МПС, съгласно действащата в тази насока нормативна уредба, но Бързанов не бил открит на адреса по регистрация. Тогава била издадена процесната заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП. При тези данни съдът е приел, че принудителната мярка е наложена от компетентен административен орган, при наличието на визираните в закона материалноправни предпоставки и при липса на процедурни нарушения, поради което отхвърлил като неоснователна жалбата Румен Бързанов срещу оспорената заповед. Решението е обосновано и е поставено при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения може да се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В разглеждания случай принудителната административна мярка не е била наложена след извършена на водача проверка на пътя, при която да е било констатирано поведение в отклонение на психологическите изисквания, а поради постъпилите от друг източник сведения, водещи до обосновано предположение, че лицето няма психологическа годност да управлява моторно превозно средство. Съдът е изложил съображения, че в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението на всички участници, за прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване на психологическата негодност от лица без специални знания. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да бъде водач на МПС да се установени от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура. Тези разсъждения следва да бъдат споделени, като се приеме, че разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водача, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. Водачите, на които временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по този ред, следва да преминат през психологическо изследване по реда и условията, определени в Наредба № 31 от 26.07.1999 г. и Наредба № 36 от 15 май 2006 година. При психологическото изследване се прави оценка за състоянието на психологическите качества на изследваното лице и съответствието им с изискванията към съответната категория или професионална група и се прави прогноза с вероятностен характер за психологическата годност на лицето за съответната цел за определен период от време. Както се посочи, с налагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП временно се ограничава правото на управление на моторни превозни средства, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински или психологически изисквания за правоспособността на водача. С оглед на изложените съображения постановеното в този смисъл решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение