Решение № 3229 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2018 г.

Решение № 3229 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса-Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт В. Гошева против решение № 276 от 9.02.2018 г. по адм. дело № 2641/2017 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена по жалба на МБАЛ "Свети Свети Козма и Дамян" ООД заповед за налагане на санкции № 162631-1132, издадена на 4.09.2017 година от Директор на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Пловдив, с която на МБАЛ "Свети Свети Козма и Дамян" ООД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Маестро Георги Атанасов", представлявано от управителя д-р К. Влахов, за нарушение на чл. 267, ал. 1, т. 7 от НРД 2017, вр. чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО за неизпълнение на индивидуален договор № 162631/16.05.2017 г. е наложена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, вр. чл. 411, ал. 1 от НРД 2017 г. санкции, касаещи финансова неустойка от 500. 00 лева, и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа се, че са събрани и анализирани всички относими факти и обстоятелства, както и всички доказателства във връзка с издаването на заповедта. Сочи, че в конкретния случай, при липса на подадено възражение от страна на здравното заведение съгласно чл. 74, ал. 5 от ЗЗО директорът на РЗОК действа при условията на обвързана компетентност и следва да издаде съответната заповед. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването на заповедта. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът-МБАЛ "Свети Свети Козма и Дамян" ООД не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че МБАЛ "Свети Свети Козма и Дамян" ООД е лечебно заведение, които има сключен с НЗОК индивидуален договор № 162631/16.05.2017 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, което следва да се осъществява в съответствие с общите и специални условия на НРД 2017 г. за медицински дейности, както е уговорено в разпоредбата на чл. 5, т. 1 от индивидуалния договор. Със Заповед № IV-РД-13-1132/31.05.2017 г., издадена от Директор на РЗОК- гр. Пловдив е разпоредено да се извърши извънпланова проверка на здравното заведение във връзка с осъществяваната болнична медицинска помощ за срок от 31.05.2017 г до 5.07.2017 г. Медицинската проверка била възложена на екип лекари – контрольори от РЗОК– Пловдив. За констатациите по време на извършването на проверката са съставени и подписани от контрольорите Констативни протоколи от 1.06.2017 година, от 17.06.2017 г. и от 26.06.2017 г. Така в Протокол -1 от 17.06.2017 г. била направена констатация, че при проверка в 09. 00 часа са били изписани в периода от 08. 00 до 08. 30 часа четири хоспитализирани лица, оставащи пациенти няма. По график за месец юни 2017 г. дежурен лекар на дата 17.06.2017 г. следвало да бъде д-р Л. Начев, но същият не е открит на работното си място, с което е прието за извършено нарушение на чл. 267, ал. 1, т. 7 от НРД 2017 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО. В тази връзка е дадена препоръка лечебното заведение да спазва условията, записани в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека и били приложени съответно месечен график за лекарите за м. юни 2017 г., копие от работен журнал от 01.06 до 17.06.2017 г., копие от амбулаторен дневник за планов прием от 05.06. до 14.06.2017 г., книга за приети болни за времето от 07.06 до 15.06.2017 г., амбулаторен дневник за спешен прием на УНГ от 26.01.2017 г. до 12.06.2017 г и спешен прием на Хирургия от 30.5. до 15.06.2017 г. Съответният протокол с приложените към него справки бил подписан от контрольорите на длъжност при РЗОК-Пловдив и връчен на 19.06.2017 г. на представляващия лечебното заведение. На 8.08.2017 г. била изготвена докладна записка до Директора на РЗОК-Пловдив за констатираното нарушение на чл. 267, ал. 1, т. 7 от НРД 2017 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО. В тридневен срок не е постъпило по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО възражение по направените с Протокол-1/17.06.2017 г. констатации. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, директорът на РЗОК Пловдив е преценил, че констатираните нарушения са обосновани и е издал заповед за налагане на санкции № 162631-1132/04.09.2017 г., с която на дружеството е наложена санкция-финансова неустойка от 500. 00 лева. Срещу така издадената заповед е подадена жалба от здравното заведение. Административният съд е разгледал жалбата, като е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че е налице разминаване между словесното описание на нарушението и приложимата правна норма, както и че административния орган не е изложил мотиви във връзка с наложената санкция. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстационният съд. Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор за фактите. Безспорно е установено, че дежурният по график лекар д-р Л. Начев на дата 17.06.2017 г. не е открит на работното си място. Това обстоятелство е отразено от проверяващите в Протокол -1 от 17.06.2017 г., който е връчен на 19.06.2017 г. на представляващия лечебното заведение. На 8.08.2017 г. е изготвена докладна записка до Директора на РЗОК-Пловдив за констатираното нарушение на чл. 267, ал. 1, т. 7 от НРД 2017 г. вр. чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО, като в тридневен срок по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО не е постъпило възражение по направените констатации. Оспорената заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в предвидената форма и е мотивирана подробно с фактически и правни основания. Не е налице разминаване между словесното описание на нарушението и приложимата правна норма. Съгласно чл. 5, т. 9 от индивидуалния договор № 162631/16.05.2017 г. изпълнителят на болнична помощ по клинични пътеки се е задължил да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалисти съгласно разрешението за осъществяване на лечебната дейност. На този договор се е позовал и административния орган в процесната заповед. Цитирана е и разпоредбата на чл. 267, ал. 1, т. 7 от НРД за МД 2017 г., която регламентира, че лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ, осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалисти съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност. Тази правна норма въвежда само едно от специалните изисквания, на които трябва да отговаря всяко лечебно заведение-страна по договор с НЗОК. Това условие, наред с останалите общи и специални такива следва да е налице през целия период на действие на сключения договор, и същото е обект на проверка от контролиращите длъжностни лица на РЗОК. Неговото наличие не предполага еднократност и доказване единствено към датата на сключване на договора, а определя едно бъдещо и постоянно задължение за изпълнение на сключения индивидуален договор. Целта на регламентираното в НРД и в индивидуалния договор задължение на изпълнителите на медицинска помощ е обезпечаването на своевременност и непрекъснатост на квалифицирана помощ от съответните медицински специалисти. То не е обвързано задължително с наличието на хоспитализирани пациенти и необходимостта от конкретна грижа спрямо тях. Нито НРД, нито индивидуалния такъв предвиждат изключения от правилото за непрекъснатост на лечебната дейност при каквито и да е обстоятелства. Проверяващите са констатирали, че дежурният по график лекар на дата 17.06.2017 г. не е открит на работното си място. Касае се за формално извършено нарушение, което не е обвързано с настъпването на определени вредни последици, но само по себе си е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга значими обществени отношения породени от правата на гражданите, свързани със здравното осигуряване и гарантиране на своевременна и непрекъсната медицинска помощ от лечебните заведения. В случая не е било необходимо административният орган да посочва повече мотиви от изложените и да обосновава причините за отсъствие на лекаря. Здравното заведение е разполагало с възможност да изложи мотиви в обратната насока, но същото не се е възползвало от правото си на възражение. Ето защо в случая административния орган- директорът на РЗОК е действал при условията на обвързана компетентност и е следвало да наложи съответната санкция по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Определения размер на финансовата неустойка от 500, 00/петстотин/лева е съобразен със събраните в хода на административното производство доказателства. Като е приел друго първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Решението му следва да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на МБАЛ "Свети Свети Козма и Дамян" ООД заповед за налагане на санкции № 162631-1132, издадена на 4.09.2017 година от Директор на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пловдив, с която на дружеството за нарушение на чл. 267, ал. 1, т. 7 от НРД 2017 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 6 от ЗЗО за неизпълнение на индивидуален договор № 162631/16.05.2017 г., е наложена на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, връзка с чл. 411, ал. 1 от НРД 2017 г. санкция- финансова неустойка от 500. 00 лева. С оглед изхода на спора МБАЛ "Свети Свети Козма и Дамян" ООД, ЕИК 6408074427, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Маестро Георги Атанасов", представлявано от управителя д-р К. Влахов следва да бъде осъдено да заплати на Районна здравноосигурителна каса Пловдив разноски по делото- юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции по 100, 00/сто/ лева, както и 25, 00 лева заплатена държавна такса, или общо сумата от 225, 00/двеста двадесет и пет/лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение