Решение № 256 от 28.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 746/2013 г.

Решение № 256 от 28.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 746/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 804/2012 г. на Апелативен съд гр. София е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. София. В протеста, който не се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура е направено оплакване за нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Подсъдимия В. Д. А. и защитата му са на становище решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 19.02.2013 г. постановено по внохд. № 804/2012 г. на Апелативен съд гр. София е потвърдена присъда по нохд. № 304/2012 г. на Окръжен съд гр. Враца. С посочената присъда подсъдимия А. е признат за невиновен на 7.07.2011 г. на пътя [населено място] -с. Б. при управление на МПС автобус марка "И. 370", да е нарушил правилата за движение, с което по непредпазливост да е причинил ПТП, от което на 28.07.2011 да е починал И. Д. Д., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" НК. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. София: Доводите са за нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК, като според обвинението - "установено е по делото нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП и чл. 88, ал. 2 ППЗДвП, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП". В подкрепа на този аргумент било и заключението на повторната съдебно техническа експертиза пред въззивния съд, която приема, че подсъдимия А. е могъл да заобиколи безпрепятствено каруцата. Установено било и нарушение на чл. 21 ЗДвП, като подсъдимия управлявал автобуса със скорост от 96 км./ч., при разрешени 80 км./ч. Водачът бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобрази с предвидените в закона условия на пътя, за да бъде в състояние да спре при всяко предвидимо препятствие. Акцентира се и на не обсъдените всестранно и пълно доказателства, в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По фактите инстанционните съдилища са приели, че на инкриминираната дата и място подсъдимия е управлявал автобус, с който превозвал служители на фирма, със скорост от 96 км./ч. по междуселски път, по който видял пред него, в неговата лента за движение да се движи каруца, с впрегнат в нея кон. Когато разстоянието между управлявания от подсъдимия автобус и каруцата, било около 38 метра и автобуса вече бил изнесен в лявата лента за движение, за да заобиколи каруцата, коня внезапно се отклонил в ляво и се ударил в дясната част на предното стъкло на автобуса. От удара каруцата била отхвърлена на 17.60 метра от мястото на удара косо в дясно, а каруцаря паднал зад каруцата. Пострадалия И. Д. бил откаран в болница в [населено място] от ЦСМП [населено място], на 8.07.2011 г. бил транспортиран в институт "Пирогов", където било проведено лечение но на 28.07.2011 починал. Горепосоченото показва, че въззивната проверка не е съответна на изискванията на чл. 314 НПК и чл. 339 НПК. Не е изяснен съществен за правната оценка на деянието фактически момент /обстоятелство от значение / и това е -от кои момент коня, каруцата и пострадалия са могли да бъдат забелязани от подсъдимия и са представлявали опасност за движението. Установен е момента в който коня "внезапно е тръгнал наляво", но не е изяснено разстоянието от което каруцата е била видима за подсъдимия и от който момент е следвало да реагира адекватно, най-малко с намаляване на скоростта на движение, каквото задължението има по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. От показанията на св. Б. /разпитана пред въззивния съд/ се установява, че това разстояние е "около 100 може и повече метра". От друга страна Върховният касационен съд на РБ не веднъж е посочвал, че "скоростта за движение следва да се намалява всякога когато предстои да се премине покрай впрегнати /както е в случая/, водени или свободно движещи се животни на пътя, защото могат да се подплашат от приближаващото се МПС и да се отклонят" - ТР № 28/84 г. т. 11 ОСНК. Внезапното тръгване на коня е било предвидимо, а движение със скорост 96 км./ч., очевидно несъобразена с обстоятелството, че водача следва да премине покрай каруца с кон или съществено е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. последно ЗДвП - "водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението". По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение