Решение № 955 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5524/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по две касационни жалби.

Първата е подадена от К. Г. К. от гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение 1394 от 08.02.2024 г. по адм. дело 1894 от 2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е отхвърлена исковата му молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от възможност за отдаване под наем за периода 05.11.2008 г. до 15.08.2022 г. на постройките находящи се в съсобствен на ищеца недвижим имот пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна, както и в частта, в която е отхвърлена претенция за обезщетение на неимуществени вреди, във връзка с незаконосъобразно премахване на постойките в посочения имот. Счита, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т.3 от АПК. Претендира сторените разноски.

Втората касационна жалба е подадена от името на Община Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение 1394 от 08.02.2024 г. по адм. дело 1894 от 2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е осъдена Община Варна да заплати на К. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 360 лв., представляващи стойността на незаконосъобразното премахване на постройки, находящи се в недвижим имот пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна, като обосновава извод, че решението в тази част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Претендира сторените разноски.

Ответникът по втората касационна жалба К. К., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба на общината.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационните жалби са подадена в законоустановения срок, от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения:

Административен съд -Варна е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Община Варна, от която се претендира:

1. обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконни действия на административния орган, изразяващи се в цената на незаконно съборените постройки негова собственост, находящи се в недвижим имот с пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна, в размер на 15 360 лева.;

1. обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи от бездействието на Община Варна да разреши въпросът със съсобствеността на имота, като продаде дела си на ищеца, представляващи пазарната стойност на недвижими имоти, които би получил при сключване на договор за учредяване право на строеж срещу задължение за строителство на многоетажна жилищна сграда в размер 40770 лева, считано от 05.11.2008г. до момента на момента на подаване на исковата молба;

1. при отхвърляне на исковата претенция по т. 2, в условията на евентуалност се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи пропуснат наем в размер на 105 лева месечно или в общ размер на 17 220 лева, за периода от 05.11.2008г. до момента на момента на подаване на исковата молба;

1. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно събаряне на сградите, находящи се в недвижим имот с пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна в размер на 2000 лева, за периода от 05.11.2008г. до момента на момента на подаване на исковата молба;

1. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, настъпили в следствие бездействието на община Варна да продаде на ищеца собствените си идеалните части от имот с идентификатор 10135.1030.364 по КККР, в който попада пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна за периода от 05.11.2008г. до момента на момента на подаване на исковата молба.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че К. К. е 1/4 собственик на дворно място и постройки в недвижим имот с пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна, който попада в имот с идентификатор 10135.1030.364 по КККР.

Със Заповед 3986 от 27.10.2008 г. на кмета на Община Варна административният орган е установил, че са налице фактите посочени в хипотезата на ал.5 и ал.6 на чл.195 ЗУТ и във връзка със защита на важни обществени интереси по повод провеждането на строително мероприятие на община Варна /изграждане на обект на градската инфраструктура/, и че описаните постройки са неподходящи по местоположение, разположение и вид, вредни в санитарно-хигиенно отношение, негодни за обитаване и в интерес на сигурността, здравеопазването, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, на основание чл.195, ал.5 ЗУТ, чл.195, ал.6 и чл.196, ал.3 ЗУТ, е наредил в срок до 30.12.2008г. да се премахнат описаните постройки в ПИ 15, кв.545, с административен адрес [улица], собственост на община Варна, съгласно АОС /частна/ 5058от 25.07.2008г. С Протокол от 05.11.2008г., е констатирано, че сградите на [улица] са съборени.

С Решение 1394 от 08.02.2024 г. по адм. дело 1894 от 2022 г. по описа на Административен съд Варна е уважил първата искова претенция на ищеца, като е приел, че е са налице незаконни действия на длъжностни лица от общината, изразяващи се в събаряне на постройки негова собственост без наличието на законово основание. Осъдил е Община Варна да заплати на К. К. сумата от 15 360 лв, представляваща стойността /съгласно изготвена СТЕ/ на съборените постройки. Останалите претенции съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани.

Решението на съда е обжалвано от К. в частта, с която е отхвърлена исковата му молба по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Община Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от възможност за отдаване под наем за периода 05.11.2008 г. до 15.08.2022 г. на постройките находящи се в съсобствен на ищеца недвижим имот пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна, както и в частта, в която е отхвърлена претенция за обезщетение на неимуществени вреди, във връзка с незаконосъобразно премахване на посртойките в посочения имот. Община Варна обжалва решението на съда в частта, с която е осъдена общината да заплати на К. К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 360 лв., представляващи стойността на незаконосъобразното премахване на постройки, находящи се в недвижим имот пл.9, кв.545, подрайон [номер], [улица], гр. Варна. В останалите си части първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Двете касационни жалби са неоснователни

Фактическата обстановка по спора е изяснена от административния съд в съответствие със събраните доказателства, изложена е ясно и точно в мотивите към първоинстанционното решение, поради което се възприема изцяло. В хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първата инстанция мотиви по отношение на материалната законосъобразност на обжалвания акт, като не е необходимо пълното им преповтаряне.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

Правилно административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на осъществените по разпореждане на Община Варна фактически действия по събарянето на постройките в недвижим имот с пл.9, кв.545, район 14, [улица], гр. Варна, като е констатирал, че те са осъществени без законово основание. Установено е, че фактическите действия по събарянето на постройките са осъществени извън предметния обхват на Заповед 3986 от 27.10.2008 г. на кмета на Община Варна. Правилно съдът е присъдил в полза на К. К. и стойността на разрушеното имущество в размер на 15 360 лв.

Правилен е изводът на съда, че в полза на ищеца не следва да се присъдят пропуснати ползи в размер на 17 220 лв., представляващи пропуснатата възможност за отдаване под наем на постройките за периода от 05.11.2008 г /дата на протокола, с който се констатира, че сградите на цитирания адрес са разрушени/ до 15.08.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/. Видно от доказателствата по делото, ищецът е представил договор за наем, сключен между него и фирма Олимпия 1 ЕООД /страница 150 от делото пред АС Варна/ за отдаване на целия имот с всички помещения и гаражи . Срокът на договора е бил за 24 месеца, като е сключен на 02.10.2006 г. /т.е валидността му е била до 02.10.2008г./ Събарянето на постройките е констатирано на 05.11.2008 г. Няма безспорни доказателства, че наемните отношения биха продължили, доколкото и свидетелят Ч. и свидетелят К. посочват, че ищецът си е произвеждал мебели. Също така действително договорът за наем е бил сключен целия имот с всички помещения и гаражи , а по делото бе установено, че К. е собственик само на част от имота на [адрес]. Не е ясно в какво качество той е сключил договор за целия имот заедно с постройките. Договорът е подписан само от него и дружеството наемател.

По отношение на претенцията за причинени неимуществени вреди, във връзка с незаконосъобразните действия на общината, настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд, че те са останали недоказани. Фактическият състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както се спомена по-горе в изложението, подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение