Решение № 6695 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3547/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез процесуалния му представител юрк. Т. Георгиева, против Решение 3997/06.02.2025 г., постановено по адм. дело 11592/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, шестдесет и пети състав, с което по жалба на М. А. И. е отменено Решение 11317 от 29.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и делото е изпратено като преписка в тази част на председателя на ДАБ при МС за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на М. А. И. против посочения административен акт, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, в оспорената му част, поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се излагат доводи, че преценката на първоинстанционния съд за наличие на безогледно насилие в Сирия дори след падането на режима на Б. А. противоречи на ноторно известни факти по отношение на данни за непренебрежим брой приети обратно на собствената си територия сирийци. Посочено е също така, че обстоятелството дали падането на режима на А. е повлияло в негативен аспект на положението в Сирия следва да се преценява след анализ на факта дали безогледното насилие съществува въпреки и след готовността на международните организации и западни правителства да оказват помощ и да си сътрудничат с временното правителство в страната. Изложени са и аргументи, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че завръщането в Сирия застрашава живота и здравето на молителя като цивилно лице без да отчита местопребиваването на членовете на семейството му, които, според кандидата за международна закрила, се намират в Сирия. Предвид това според касатора правилно административният орган е приел, че в разглеждания случай не са налице хипотезите, визирани в Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, с което е дадено тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО във връзка с чл. 2, б. д от същата Директива. В подкрепа на твърденията си към касационната жалба касаторът е представил справка с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г., като в хода на делото по същество е представена и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. На последно място са оспорени изводите на съда за липсата на преценка приложим ли е в случая принципът non-refoulment (забрана за връщане). Посочено е, че предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне Сирия поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в тази страна, по същество органът, въпреки липсата на нарочни мотиви за това, е приел, че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement . В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба М. А. И., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез своя процесуален представител адв. К. П. Владимиров, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на М. А. И., гражданин на Сирия, Решение 11317 от 29.10.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставяне на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т .4 от ЗУБ, изпратил е делото в отменената му част като преписка на органа за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, и е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу административния акт, в частта му, в която на лицето е било отказано предоставянето на бежански статут. Съдебното решение е обжалвано единствено от председателя на ДАБ при МС в отменителния му диспозитив, поради което същото решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да обоснове преценката си за частична незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Този извод е обоснован, след като решаващият съд на първо място е възпроизвел установената в хода на административното производство фактическа обстановка. Прието за установено, че М. А. И., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в гр. Ракка, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: [етническа принадлежност], вероизповедание: [вероизповедание], семейно положение: неженен, професия: [професия]. Същият бил напуснал страната си на произход Сирия на 25.06.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където е останал шестнадесет дни, след което на 08.07.2024 г. е влязъл нелегално в Република България, прескачайки със стълба теленото заграждение, вървял пеша, след което с кола стигнал до гр. София, където се предал. При проведеното интервю М. А. И. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми, основани на етническата или религиозната му принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван и не му било оказвано насилие. Посочил е също така, че майка му, тримата му братя и двете му сестри продължавали да живеят в гр. Алтабка, Сирия, където е бил и неговият последен адрес. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, влошената обстановка там и опасения, свързани с призоваването му за военна служба. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, че в България било хубаво и спокойно. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени: справка с вх. ЦУ-1850/27.08.2024 г. относно състоянието на сигурност в районите на Идлиб, Ракка, Хама и Хомс, и справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 23.08.2024 г. с вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г., като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа са представени: справка с вх. МД-02-109/29.11.2024 г. относно общото положение и актуалната политическа обстановка в Сирия към 29.11.2024 г., справка с вх. МД-02-124/12.12.2024 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на президента Б. А., а също и справка с вх. МД-02-154/19.12.2024 г. относно Сирийска Арабска Република и обстановката в провинция Ракка, Сирия. При така установената фактическа обстановка, съдът на първо място е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. И.. Прието е, че молителят е напуснал Сирия заради войната, трудния живот там и липсата на спокойствие и условия за нормален живот, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива, сред които било и отбиването на военна служба - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. По тази причина решаващият съд е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу решението, в частта му касаеща отказа за предоставяне на статут на бежанец. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Прието е, че в разглеждания случай молителят е напуснал Сирия доброволно, като липсвали наведени като причини за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че твърдения за обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не са направени от молителя. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е приел, че административният орган е извършил анализ както на твърденията в интервюто, така и на обективираната в справки, издадени от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, като според съда - след постановяване на обжалваното решение на 29.10.2024 г. в страната на произход на молителя е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка, която е следвало да бъде обсъдена и съобразена при вземане на решението за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че според представената в съдебно заседание актуална справка за ситуацията в Сирия с вх. МД-02-124/12.12.2024 г. преобладаващата несигурност в страната продължавала да представлява предизвикателство за цивилните лица. Наред с това от приложената справка с вх. МД-02-154 от 19.12.2024 г. относно актуалната обществено-политическа ситуация в района на провинция Ракка, Сирия, се установявало, че макар да е издадена след промените в обстановката в Сирия - в същата не била отразена актуалната ситуация в родината на молителя. Предвид всичко изложено, е прието, че преценката на административния орган била необоснована, тъй като не кореспондирала с актуалните данни и случващото се в страната по произход на молителя, а още по - малко - с конкретната област и населено място, от което идвал чужденецът. Наред с това е прието, че административният орган следвало да мотивира и приложението на принципа забрана за връщане (non-refoulment), като следвало да бъде съобразена позициятата на Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) относно връщането в Сирийската арабска република от 16 декември 2024 г., публикувана на сайта му, съгласно която ВКБООН призовавал държавите да не връщат принудително сирийци, напускащи Сирия, в която и да е част на Сирия, а също и да позволят на цивилните лица, бягащи от Сирия, достъп до тяхната територия, да им гарантират правото да търсят убежище и да осигурят спазването на принципа на забрана за връщане по всяко време. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, в частта му, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Решението, в обжалваната му част, е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да бъде посочено, че настоящият състав констатира разместване на имената на молителя бащино и фамилно, които обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - И. (бащино) и А. (фамилно), както в представената по делото административна преписка. Тази неточност, обаче, не съставлява грешка, опорочаващя волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира чужденеца, подал молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него. Правилно на първо място административният орган е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на М. А. И. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от административния орган, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. А. И. бежанска история и актуалната към момента на издаване на оспорения акт информация относно Сирия. Административният орган подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, като с оглед фактическата обстановка, която е установена да е осъществена към датата на издаване на административния акт - следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК е спазена. Вярно е, че са налице данни за промяна в обстановката в Сирия, за което свидетелства информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А., но според настоящия касационен състав тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ, в т. ч. конкретно върху М. А. И. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справки с вх. МД-02-20/14.01.2025 г. и с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, при анализа на които не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид от административния орган. Съдържащите се в информационните източници данни сочат, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Б. А. е свален от власт, след падането на режима ситуацията в Сирия е започнала да се нормализира. В приобщени пред настоящата инстанция справки е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г., към 08.05.2025 г. около 481 730 сирийски бежанци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. От справката става ясно и че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Наличните по делото данни към произнасянето на касационната инстанция позволяват обоснована преценка, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не е налице информация за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица единствено поради факта на присъствието им на тази територия. При съобразяване на изложеното, настоящият състав преценява като правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от СЕС в неговото решение по дело С-465/2007 г. Наред с това следва да бъде посочено, че самият М. А. И. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това обстоятелството, че майка му, тримата му братя и двете му сестри продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното правилен е изводът на административния орган за липсва на основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г. относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 14.01.2025 г. и към 19.05.2025 г. са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. Съгласно приложените справки след падането на режима на Б. А. цялостната обстановка в Сирия се нормализира и според изчисленията на ВКБООН, считано от 8 декември 2024 г. 372 5500 сирийци са преминали обратно в Сирия. Освен това, считано от 27 март 2025 г. - 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. В тази връзка следва да бъде прието, че независимо от усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. На последно място oснователно е и възражението на касационния жалбоподател за извършена преценка приложимостта на принципа non-refoulment (забрана за връщане). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната реално е извършено изследване дали този принцип е нарушен, въпреки липсата нарочни мотиви в тази посока, тъй като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представените справки за актуалната ситуация в Сирия, то по същество е прието и че ако чужденецът се завърне в тази държава няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципа non-refoulement . Като е приел друго и е отменил оспорения административен акт в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено в посочената част и вместо него - следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на М. А. И. против Решение 11317 от 29.10.2024 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта му, в която на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,