Решение № 2835 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2012 г.

Решение № 2835 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6617/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сиддик Мухаммад, гражданин на Пакистан против решение № 1865 от 05.04.2012 г., постановено по адм. дело № 1764/2012 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Сиддик Мухаммад се явява лично и чрез преводача Мущак Лоне заявява, че поддържа жалбата и моли съдебното решение да бъде отменено, тъй като желае да живее в България. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юриск. Кулинова, която оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение като постановено в съответствие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отхвърлил жалбата на Сиддик Мухаммад, гражданин на Пакистан срещу решение № 41/24.01.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата на Мухаммад срещу решението на органа на ДАБ, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производството пред административния орган и актуалните справки за политическата ситуация в Пакистан, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че, макар според доклад от 04.01.2012 г. на Амнести Интернешънъл ситуацията в провинция Пенджаб да се характеризира с влошаване на сигурността и активизиране на джихадските организации, упражняващи насилие и преследване спрямо част от населението, доколкото Мухаммад принадлежи към сунитското мнозинство, а нарушаването на човешките права е по отношение религиозните малцинства на мюсюлманите - шиити, християните и ахмадитите, същият не се явява застрашен от преследване или безогледно насилие. Самият чужденец в интервютата си не твърди, че е в конфликт с джихадски групировки или със силите за сигурност, не е арестуван, измъчван или заплашен в неизпълнение на закона за богохулството. Същият е изложил като подтик за напускане страната си на произход основно житейски причини - желанието му да живее със сина и внука си в Испания. Съдът е приел, че в Пакистан не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което липсват и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Мухаммад не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество- нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Наведените от молителя причини да напусне и да не се завърне в родината си са по - скоро от битов и икономически характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мухаммад за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Пакистан. На база тези данни и социалната и религиозна група, към която принадлежи Сиддик Мухаммад, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Пакистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Пакистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Пакистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Пакистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Пакистан и Гуджранвала, от където идва Сиддик Мухаммад, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение