Решение № 5312 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2016 г.

Решение № 5312 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Подадено е искане от Министъра на правосъдието за тълкуване на влязлото в сила решение № 10472 от 10.10.2016 г., постановено по адм. д. № 4404/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, по отношение на това от кой етап и от кой орган се дължи ново произнасяне по чл. 117, ал. 2, т. 2 от СК. О. М. Т., гражданка на Ф. Р. Г., е оспорила искането в писмена защита. За да се произнесе по искането, Върховният административен съд взе предвид следното: На основание чл. 251, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) споровете по тълкуване на влязло в сила решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Тълкуване се извършва в случаите, в които волята на съда е изразена неясно, двусмислено или неразбираемо. С решение № 10472 от 10.10.2016 г. съдът е отменил отказа на Министъра на правосъдието с рег. индекс 16-00-400/2014/02.03.2016 г. да даде съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., род. на 11.04.2014 г. в гр. Б., от М. Т., гражданка на Ф. Р. Г. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е постановил изпращане на административната преписка на Министъра на правосъдието за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на съдебното решение е уточнено, че Министърът на правосъдието следва да се произнесе с акт по чл. 117 от СК. Административното производство се връща на етапа, посочен в чл. 117 от СК - произнасяне от административния орган, който е компетентен да даде или да откаже да даде съгласие за осиновяване. В производството по чл. 251 от ГПК съдът не дължи произнасяне по поставени от страните въпроси и искания за допълване на мотивите на влязлото в сила съдебно решение. Във връзка с изложените в искането разсъждения относно компетенциите на Съвета по международно осиновяване следва да се има предвид, че предложенията на помощния орган по чл. 115 от СК не са административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежат на съдебен контрол. При всяко произнасяне с издаване на административен акт компетентният да разреши въпроса административен орган спазва съответните за производството процесуални правила. Предвид горните съображения искането за тълкуване на влязлото в сила съдебно решение по отношение на това от кой етап и от кой орган се дължи ново произнасяне по чл. 117, ал. 2, т. 2 от СК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Следва да бъде уважено искането на насрещната страна за разноски. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 592.95 лв., като се има предвид сложността на спора за тълкуване. Хипотезата е сравнима с тази по чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която се отнася до защита в производство по поправка на очевидна фактическа грешка. С оглед обема на извършената работа, включваща и явяване пред съд, на страната се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 във вр. с § 1 от ДР на цитираната наредба, във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,