Решение № 14126 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2014 г.

Решение № 14126 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4609/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от кмета, чрез юрисконсулт Кирил Чакъров срещу решение № 255 от 13.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3932/2013 г. на Административен съд - София-град /АССГ/ в уважената част. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение с всички законови последици. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Чакъров поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Ответникът - Георги Иванов Иванов оспорва жалбата и искат от съда да остави в сила решението на АССГ. В съдебно заседание оспорва жалбата, не сочи нови доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, основателност на касационната жалба. Предлага решението като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени. По делото е била депозирана касационна жалба и от Георги Иванов Иванов срещу решение № 255 от 13.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3932/2013 г. на АССГ, в частта, с която искът е отхвърлен. С молба от 13.05.2015 г. касационната жалба е оттеглена и съдът е прекратил в тази част производството по делото с определение в открито съдебно заседание, проведено на 7.12.2015 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Пред АССГ Георги Иванов Иванов е предявил иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, насочен срещу Столична община, с искане да му бъде присъдено обезщетение в размер на 7 300 лева за периода от 1.04.2011 г. до 1.04.2013 г., ведно със законната лихва, които представляват неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на кмета на Столична община, изразяващи се в неизпълнение на задължение да осигури достъпна жизнена и архитектурна среда на населението, в частност на ищеца и неговото семейство. В исковата молба и в съдебното решение подробно са описани улиците, които съставляват периметъра от площ - общинска собственост, за която поради неизпълнение на задължения, произтичащи от нормативни актове не е създадена общественодостъпна среда. По делото няма спор за фактите, посочени в обстоятелствената част на исковата молба и приети за установени от съда, като в касационната жалба са изложени възражения по-скоро за интерпретацията на установеното с доказателствата в съдебното производство. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, която предвижда забрана за фактически установявания пред касационната инстанция, настоящият касационен състав следва да възприеме фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд изцяло. Съдът е събрал допустимите и относими доказателства, установил е релевантните за спора факти и е обосновал своите изводи въз основа на тях, като с решението си е отговорил на всяко от възраженията на ответника в исковото производство. В този смисъл настоящата инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда установените между страните обстоятелства. Спорни между страните са въпросите по тълкуването и прилагането на съответните правни норми, съгласно които съдът е приел, че предвиждат задължение за ответника като публичноправен субект да осигури достъпна жизнена среда. Като ищецът твърди, че средата е недостъпна поради липсата на осигурени тротоари и адекватно проходими улици за него, като лице с намалена подвижност по смисъла на § 1, т. 1, б. "д" от ДР на Наредба № 4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Това обстоятелство не е спорно между страните - ищецът е лице с намалена подвижност по смисъла на цитираната разпоредба. Установено е по делото и не е спорно между страните, че за същите обстоятелства, но за период непосредствено преди процесния - от 1.10.2009 г. до 31.03.2011 г. ответникът е осъден със съдебно решение № 4630 от 3.04.2013 г. по адм. д. № 6799/2012 г. на ВАС. По това решение със сила на пресъдено нещо са установени между страните обстоятелства, за промяната на които не са представени доказателства в първоинстанционното производство по постановяване на контролираното решение. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че няма предвидена законова норма, която да задължава Столична община да извърши такива фактически действия по осигуряването на достъпна жизнена среда чрез адекватни на това понятие улици и тротоари и неизвършването им да изпълва състава на бездействие по смисъла на чл. 257 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ държавните органи и органите на местното самоуправление организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията. Устройството и изграждането на урбанизирани територии е предмет на цитираната Наредба № 4 от 1.07.2009 г., а именно - с наредбата се определят изискванията при проектирането, изпълнението и поддържането на строежите (елементите на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията) за осигуряване на достъпна архитектурна среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания. Дейностите, за които се прилага наредбата са изброени в ал. 2 на същия текст - при извършване на реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, пристрояване и надстрояване на съществуващи елементи на урбанизираната територия и на сградите и съоръженията. Реализирането на тези дейности се прилагат едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове и инвестиционните проекти, правилата и нормативите за устройство на територията и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите. Съгласно чл. 3 от Наредба № 4: Дейностите, свързани с устройството, изграждането и поддържането на урбанизираните територии с оглед ползването им от цялото население, в т. ч. от хората с увреждания, се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт. Кметовете на общини осигуряват публична информация за достъпните маршрути в урбанизираната територия, които се изграждат и поддържат при спазване изискванията на наредбата (чрез достъпни информационни карти, разположени на ключови обществени места, в т. ч. в сградата на съответната община, както и на достъпна интернет страница на общината или по друг подходящ начин). При оценяване съответствието на инвестиционните проекти на строежите в експертните съвети на одобряващите администрации и в държавните приемателни комисии за въвеждане в експлоатация на строежите участват и представители на национално представителните организации на хора с увреждания и за хора с увреждания. Видно от този нормативен текст е, че е въведено изискване за органите на местното управление, които са компетентни за организацията, изграждането и поддържането на достъпна среда, свързано с общинска собственост, каквито безспорно са улиците и тротоарите. Столична община не е изпълнила задълженията си по тези нормативни изисквания, произтичащи пряко от нормата на закона и подзаконовия нормативен акт. Неизпълнението на прякото задължение, произтичащо от нормата на чл. 32 ЗИХУ и чл. 3 от Наредба № 4 сочи на незаконосъобразно бездействие от страна на общината - ответник. Освен това в същия раздел IV на ЗИХУ, озаглавен "Създаване на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда" са разписани императивно задължения на общините в чл. 38, съгласно който общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват: изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата; достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства; достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи, до местата за обществено ползване; специални транспортни услуги за хората с увреждания; необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания. Изброените дейности са все нормативно-установени задължения за осигуряване на достъпна жизнена среда за хората с намалена подвижност и хората с увреждания. Неоснователни в този смисъл са твърденията, че общините реализират тези дейности посредством един сложен фактически състав от производства пред административния орган, които са съпроводени от издаването на административни актове, всеки от които подлежи на оспорване. Следва да се има предвид, че като собственик на общинската улица и тротоар, общините издават служебно съответния административен акт, който установява дейности от изброените, адресат на който акт няма как да бъде ищецът, за да възникне за него правен интерес от оспорването му. В такива случай субсидиарен механизъм за защита е установяването пред административния съд незаконосъобразността на съответното бездействие на административния орган в самостоятелно исково производство по чл. 204 АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, каквото е настоящето производство. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. При установяване на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата и общините, съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Претендираните вреди следва да се докажат, като в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между тях. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върху ищеца е тежестта да докаже настъпването на посочените от него неимуществени вреди и причинната връзка между тях и незаконосъобразното бездействие. В глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения" е предвидено субсидиарно прилагане на ЗОДОВ само по отношение неуредените въпроси на имуществената отговорност. За събиране на доказателствата и допустимите доказателствени средства, приложим на основание чл. 144 от АПК е ГПК. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Следователно, доказателствената тежест е за ищеца да докаже с допустимите доказателствени средства настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди. Настоящият състав намира, че ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба за настъпили за него неимуществени вреди и пряката им причинна връзка с незаконосъобразните бездействия на ответника. Освен възражения, ответникът не е представил доказателства, които да обосноват обратен на направения от съда извод. Представените писмени документи, свързани с възлагането на ремонтни дейности са неотносими към спора с оглед на периода, в който са извършвани. Правилно е прието от Административен съд - София-град, че са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е основателен и като такъв го е уважил частично. С оглед установените обем и интензивност на търпените от ищеца вреди, присъденото обезщетение се явява в съответствие с изискваната от чл. 52 ЗЗД справедливост. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Решението на АССГ е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение