Решение № 1339 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2012 г.

Решение № 1339 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11376/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павлинка Минева Цонева от гр. Русе против решение № 22/23.07.2012 г. по адм. дело № 526/2011 г. по описа на Административния съд - Русе. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда и счита, че са преценени неправилно действията и бездействията на длъжностните лица на НОИ при отпускането й на лична пенсия за инвалидност. В решението си съдът не е взел предвид доказателствата по делото, които обосновават причинените й болка, страдание и стрес. Твърди, че разпореждане от 05.05.2011 г. на ТП на НОИ - Русе, е незаконосъобразно поради това, че се позовава на решение на медицинска комисия, която не е компетентна. Съдът е бил задължен да констатира порочността на това решение. Вместо това съдът е прикрил явни нарушения на длъжностни лица при ТП на НОИ - Русе, изразяващи се в действия и бездействия, от които са причинени болките и страданията на жалбоподателката. Предвид това иска да бъде отменено обжалваното решение, да бъде прогласена нищожността на разпореждането от 05.05.2011 г. на ТП на НОИ - Русе, и на всички последващи административни актове, като ответникът бъде осъден да заплати обезщетение за причинените й материални и морални вреди в пълен размер. Ответникът по жалбата - Националният осигурителен институт - София, в представено писмено становище по делото оспорва доводите на касационния жалбоподател. Счита решението за правилно. Не са налице незаконосъобразни действия на служители на НОИ, в частност на РУ "Социално осигуряване" - Русе, при отпускането на лична пенсия за инвалидност на Павлина Минева Цонева, поради което исковете за заплащане на обезщетение за вреди са неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Заявените имуществени вреди в размер на 2000 лв. от неполучена пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 08.07.2010 до 04.04.2011 г. са несъставомерни с оглед изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпореждането, с което е определена началната дата на пенсията от 04.04.2011 г., не е обжалвано по административен и по съдебен ред. Издаването му е съобразено с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 пр. 2 от КСО предвид пропуснатия преклузивен 6-месечен срок. Липсва основната предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен административен акт, както и незаконосъобразно действие на пенсионния орган при РУСО - Русе, по повод неговото издаване, поради което искът за обезщетение в размер на 2000 лв. и претенцията за лихви върху тази сума са неоснователни. Неоснователен е и искът за 1000 лв., представляващи разлика между размера на социалната пенсия за старост и този на пенсията за инвалидност поради общо заболяване. Тази разлика е резултат на обжалване на експертното решение на ТЕЛК в частта на процента за нетрудоспособност, което е правомощие на медицинската комисия по чл. 98, ал. 6 от КСО. Обосновано съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Освен че не са налице предпоставките по ЗОДОВ, ищцата не е доказала влошаване на здравословното си състояние, което да е в причинно-следствена връзка по смисъла на чл. 4 във вр с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - Русе, е сезиран с обективно съединени искове, предявени от Павлинка Минева Цонева срещу НОИ - София, както следва: иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2000 лв. в резултат на неполучена инвалидна пенсия поради общо заболяване за периода от 08.07.2010 до 04.04.2011 г. ведно с лихвата върху тази сума в размер на 500 лв., считано от 08.07.2010 г. до подаването на исковата молба - 14.11.2011 г.; иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляваща разлика между пенсията за инвалидност поради общо заболяване и социалната пенсия за старост, както и иск за мораторната лихва в размер на 1000 лв. върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; обезщетение за имуществени вреди в размер на 167,40 лв., представляващи невнесени за ищцата здравни осигуровки за периода от 08.07.2010 до 04.04.2011 г., както и мораторни лихви върху тази сума в размер на 200 лв. за периода от 04.04.2011 г. до датата на исковата молба. Предявен е и иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, представляващи влошаване на здравословното й състояние и застрашаване на живота на ищцата по причина на незаконното й лишаване от инвалидна пенсия за общо заболяване. Съдът е отхвърлил предявените искове поради липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По първия предявен иск е посочил, че ищцата не е била незаконно лишена от получаването на инвалидна пенсия поради това, че е подала заявление за отпускането й на 04.04.2011 г. Фактът, че на ищцата е призната 50% намалена работоспособност с експертно решение на ТЕЛК, считано от 08.07.2010 г., не е правопораждащ по отношение на правото на пенсия поради това, че разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО определя, че пенсиите за инвалидност се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението за отпускането им е подадено в шестмесечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след този срок, пенсията се отпуска от датата на подаването им. Поради неоснователност на иска за главницата е отхвърлен и искът за произтичащите от нея лихви. Втората претенция е отхвърлена с мотива, че експертното решение, с което е определена първоначално степен на инвалидност на ищцата, е било обжалвано от медицинската комисия при РУСО - В. Търново. Поради обжалване на решението на специализирания ТЕЛК - В. Търново, пенсионният орган е отпуснал социална пенсия за старост на ищцата съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО. Действията на председателя на медицинската комисия за обжалване на решението на ТЕЛК - В. Търново, не са основание за ангажиране на отговорността на ответника. Дали жалбата е подадена в срок или не, е предмет на преценка на горестоящия административен орган, но не може да бъде проверявано в хода на съдебното производство. Поради същите съображение е неоснователна и претенцията за невнесени осигуровки от ответника, както и искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Решението е правилно. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и след анализ на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът подробно и аргументирано се е произнесъл по всички наведени доводи в исковата молба. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят напълно от касационната инстанция. По никой от предявените искове не се установяват предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и най-вече първата предпоставка - отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, от който да са произтекли вреди за ищцата. По първия иск съдът правилно е приложил закона. Причината за определяне на пенсията й за инвалидност от дата 04.04.2011 г. е подаването от нея на заявление за отпускане на инвалидна пенсия до РУ "СО" - Русе, след шест месеца от датата на издаването на експертното решение на ТЕЛК. В този случай административният орган няма право на преценка по отношение на началния срок на дължимост на пенсията. По иска за вреди, представляващи разликата между пенсията за инвалидност и отпуснатата социална пенсия на ищцата, е видно, че причината е подадената жалба от медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО, след която експертното решение, определящо инвалидност от 50%, е било отменено от НЕЛК - София. Спазването на административния ред за обжалване на решенията на органите на медицинската експертиза не може да се преценява от съда, още по-малко в настоящото производство. Първоначалното експертно решение на ТЕЛК е било отменено, последвало е издадено от ТЕЛК експертно решение, което определя по-нисък размер на инвалидността, и то след оспорването му пред съда е било оттеглено. Към настоящия момент касационният жалбоподател представя ЕР № 0557/18.07.2012 г. на НЕЛК, с което отново е отменено експертното решение по срока на инвалидност и е потвърдена 50% трайно намалена работоспособност, като е определена дата на инвалидизация 08.07.2010 г. Именно това е имал предвид съдът в мотивите си, като е посочил, че съгласно чл. 98, ал. 8 от КСО това решение е основание за пенсионния орган да определи действителния размер на пенсията на Цонева, считано от пораждане на правото й. Поради неоснователност на основните искове неоснователни се явяват и исковете за лихви - поради акцесорния характер на претенцията за мораторни лихви по отношение на главницата. Що се отнася до иска за неимуществени вреди, основателни са изводите на съда за недоказаност на претенцията. Изложените съображения по останалите искове обосновават и липсата на основанията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорност и за неимуществени вреди. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,