Решение № 11812 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2018 г.

Решение № 11812 от 12.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15157/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Иванова от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, против решение № 97 от 16.10.2018 г. по адм. дело № 259/2017 г. на Административен съд – Силистра, с което е отменена заповед № РД-09-673 от 2.08.2017 г. на кмета на община Сливо поле, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ VI – 468, кв. 55, с. Борисово, община Сливо поле на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отхвърля жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът С. Богданова ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите страни не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която то е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови оспореното решение Административен съд – Силистра е приел, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата по делото не се установява наличието на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, тъй като дворищна регулация по плана от 1979 г. по отношение на УПИ VI – 468 и УПИ VII – 469, кв. 55, с. Борисово, община Сливо поле вече е приложена. Установено е, че през 1982 г. в УПИ VII – 469 е построен гараж, който частично навлиза в предвидените за отчуждаване придаваеми части от съседния УПИ VI – 468. Приел е, че изразяването на съгласие за изграждането на гаража на вътрешната регулационна линия е равносилно на приемане на фактическата власт върху придадените части по спорната регулация и не се е налагало обезщетение. Тъй като е приложена регулацията и не са налице предпоставките за издаване на заповед по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, съдът е извел извод за материална незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Решението e неправилно. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че са налице придаваеми части между имотите по действащия регулационен план от 1979 г., който обаче не е приложен. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. В този случай съгласно § 8, ал. 2 на ПР на ЗУТ собствениците на такива имоти могат да поискат съгласно т. 3 на посочената разпоредба вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Одобреният план за имота на жалбоподателя е от 1979 г. и приложими към него са разпоредбите на ЗТСУ (отм.);. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗТСУ, недвижимите имоти, придадени по дворищнорегулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение. Дворищната регулация се счита за приложена обаче едва след като придаваемите се части са били заплатени или заети от собственик на парцела, към който са придадени (чл. 111 – 114 от ЗТСУ). В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че не са изпълнени посочените разпоредби, съответно не са били заплатени придаваемите се части и в тази връзка при липса на предпоставките по чл. 114, ал. 1 от ЗТСУ, регулацията не е приложена. Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че наличието на декларирано съгласие за изграждане на гараж по вътрешната регулационна линия може да се приравни на доброволно отстъпване на придаваемия имот или на друг от способите изброени в чл. 111-114 ЗТСУ. Декларацията на собственика на УПИ VI – 468 не означава, че същия е бил запознат с предвидената регулация и не обосновава извод за приложена регулация. Съобразно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на влезналите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове. По делото не е спорно, че тези срокове са изтекли, а както беше посочено по – горе, регулацията не е била приложена. При тези изводи са били налице предпоставките за изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Неправилни са и мотивите за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като проектираната регулационна граница не отговаря на кадастралната такава или на съществуващата на място граница. От материалите по делото, включително и приложенията към изготвената съдебно-техническа експертиза, е видно, че регулационната граница покрива имотната граница от 1966 г., с изключение на придадената към УПИ VI – 468 част, за което възстановяване е необходимо заявление от собственика на имота. Що се отнася до констатирани разминавания на проектираната регулация със съществуващата на място граница, същите биха били относими при стартирано производство по изменение кадастралната карта или в такова за отстраняване на непълноти и грешки. Съдът не може служебно да констатира материално-правен спор. Гореизложените мотиви обуславят неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на посочените материално-правни разпоредби. Същото следва да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на С. Богданова срещу заповед № РД-09-673 от 2.08.2017 г. на кмета на община Сливо поле, с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация (ПУП - ПР) за УПИ VI – 468, кв. 55, с. Борисово, община Сливо поле на основание § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане на касатора, в полза на Г. Иванова следва да се присъдят разноски в общ размер на 1205 лева за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,