Решение № 15811 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2016 г.

Решение № 15811 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10724/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Б. против решение № 1301/06.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1053/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. И. доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция, евентуално намаляване на присъдените имуществени вреди, както и на присъдения адвокатски хонорар поради прекомерност. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, евентуално, направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответната страна - П. Ж. В., с писмен отговор, изготвен от адвокат З. К., но без да е подписан от него, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е уважил иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС - Б. е образувано по подадена от П. Ж. В. искова молба против Областна дирекция на МВР гр. Б. (ОДМВР-Б.), с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар във връзка с обжалването на Наказателно постановление (НП) № 14-0769-005954 от 23.04.2015 г. на началник група, в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Б., ведно със законовата лихва. С обжалваното решение съдът е осъдил ОДМВР-Б. да заплати на П. Ж. В. сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред НП № 14-0769-005954 от 23.04.2015 г. на началник група, в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Б., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сторените съдебни разноски в размер на 500 лв. Административният съд е приел, че са налице всички материалноправни предпоставки от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: отменено като незаконосъобразно НП, заплатен в хода на обжалването разход - адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв., който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на НП. Посочено е, че ангажирането на адвокатска защита е израз на нормална грижа на засегнатото лице за защита на нарушените му права и интереси. Така постановеното решение е правилно в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, но е неправилно в частта на присъдените лихви и в частта за размера на присъдените в полза на В. съдебни разноски за първоинстанционното производство. Видно от доказателствата по делото, с НП № 14-0769-005954 от 23.04.2015 г. на началник група, в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Б., на П. Ж. В. са били наложени глоби в размер на 100 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и в размер на 50 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. По подадена от П. Ж. В. жалба срещу посоченото НП е образувано НАХД № 2215/2015 г. по описа на Районен съд - Б., който с решение № 1004/15.07.2015 г. потвърдил наказателното постановление. Решението на районния съд било обжалвано от В. пред АС - Б., който с решение № 1646/06.11.2015 г., постановено по КНАХД № 1632/2015 г. отменил решението на РС - Б. и отменил наказателното постановление. От приложеното като доказателство НАХД № 2215/2015 г. по описа на РС - Б. е видно, че П. Ж. В. е била представлявана от адвокат З. К.. По делото на РС - Б. е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г., съгласно който е заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. в брой. В производството по КНАХД № 1632/2015 г. на АС - Б. е приложен договор за правна защита и съдействие от 06.08.2015 г. между П. Ж. В. и адвокат З. К., в който е посочено, че заплатеното адвокатско възнаграждение за правна защита пред касационната инстанция е в размер на 500 лв., платени в брой. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда за основателност на исковата претенция. Претендираната сума като заплатено адвокатско възнаграждение е доказана. Безспорно установено е, че ищцата е била надлежно защитавана от адвокат пред районния и административния съд. В точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно тълкувателно дело № 2/2014 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд и първа и втора колегия на Върховния административен съд, е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Приложение в настоящия случай намира и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно административният съд е квалифицирал заплатеното от В. адвокатско възнаграждение за процесуална защита в съдебното производство по обжалване на издаденото срещу него НП като имуществена вреда, причинена пряко от отмяната му. В пряка причинна връзка с издаденото НП, отменено от съда като незаконосъобразно, П. Ж. В. е претърпяла вреда, изразяваща се в направата на разноски в общ размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на НП. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. По отношение на присъдените лихви върху главницата, съдът намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. В случая се касае за разход за адвокатско възнаграждение. След отмяната на наказателното постановление, този разход не става автоматично изискуем, поради това че нито ЗАНН, нито НПК предвиждат процесуален ред за присъждането му. В решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС е прието, че заплатените адвокатски възнаграждения са пряка и непосредствена последица от отмяната на наказателното постановление. Но с това не се променя характерът и видът на вземането - разноски за адвокатски хонорар. Той може да се претендира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, но става изискуем с присъждането му от съда. Решението е неправилно и в частта му, с която ОДМВР-Б. е осъдено да заплати на П. Ж. В. съдебни разноски в пълен размер за процесуално представителство, осъществено от адвокат З. Кирилов. От страна на процесуалния представител на ОДМВР-Б. е било направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение пред първоинстанционния съд от ищцата, което съдът е приел за неоснователно. Настоящият състав не споделя този извод на съда. Процесното производство, въпреки че е по ЗОДОВ, не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатените от П. В. разноски за адвокатско представителство пред АС - Б. са прекомерни и следва да бъдат намалени до минимума по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 300 лв. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно в частта му, с която е осъдена ОДМВР-Б. да заплати на П. Ж. В. сума в размер на 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на НП № 14-0769-005954 от 23.04.2015 г. на началник група, в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Б.. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. В частта на обжалваното решение, с която е присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поради изложените съображения, законната лихва не се дължи и в тази част претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. В останалата част от решението, а именно за присъдените в полза на В. разноски в общ размер на 510 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, решението следва да се отмени за разликата над 310 лв. - 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Без уважение следва да се остави и искането на адвокат Кирилов, представител на П. Ж. В., за присъждане на разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция в размер на 500 лв. поради факта, че подаденият на 02.09.2016 г. писмен отговор по касационната жалба не е подписан от адв. З. К. и не може да се установи, че действително той е осъществил процесуалното представителство пред настоящата инстанция по отношение на П. Ж. В.. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,