Решение № 48 от 31.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 790/2010 г.

Решение № 48 от 31.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 790/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 244/2010 г. на Районен съд /РС/ - Д., отмяна на постановената по него присъда № 49/17.06.2010 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В подаденото искане се релевират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на нормата на чл. 58а от НК, обосновала незаконосъобразно определяне на индивидуализираната за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В съдебно заседание на 25.01.2011 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Ж. Ж., редовно уведомен не участва лично и с упълномощен адвокат в настоящото производство. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 49/17.06.2010 г., по НОХД № 244/2010 г., след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, Девненски РС е признал подсъдимия Ж. Й. Ж. за виновен в осъществено на 06.06.2010 г., в гр. Девня престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК му наложил наказание - ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Визираният съдебен акт не е бил предмет на инстанционна проверка и влязъл в сила на 02.07.2010 г., като спрямо него са приложими процесуалните разпоредби на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Атакуваната с искането на главния прокурор присъда, е постановена в нарушение на материалния закон. Лимитираните санкционни последици за инкриминираното престъпно деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК сочат на несъблюдаване на императивните правни предписания в чл. 39, ал. 1 и 58а, ал. 1 от НК. Семантическото и логическо тълкуване на цитираните норми формира заключение, че при постановяване на осъдителен съдебен акт в рамките на диференцираната процедура по Глава Двадесет и седма от НПК компетентният орган определя наказанието лишаване от свобода, в съответствие с изискванията на чл. 54 от Наказателния кодекс, и намалява индивидуализираната санкция с една трета, като срокът на наложеното наказание не може да бъде под предвидения в чл. 39, ал. 1 от НК минимум. Съгласно установения регламент в общата и особена част на Наказателния кодекс, ЛИШАВАНЕТО ОТ СВОБОДА, като вид наказателна санкция в системата от наказания по чл. 37 от НК, се отмерва от ТРИ МЕСЕЦА до ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ. Изключения са допустими само в изрично предвидените в закона случаи - при виновно неизпълнение на определената с присъда пробационна мярка и замяна на пробацията с лишаване от свобода, при което размерът на наказанието може да бъде под минимума по чл. 39, ал. 1 от НК /чл. 43а, т. 2 от НК/; и при замяна на доживотен затвор, при множество престъпления по чл. 24 и чл. 27, ал. 1 от НК, и за някои особено тежки престъпления, специално указани в материалноправните разпоредби, когато наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА може да бъде за срок до тридесет години /чл. 39, ал. 2 от НК/. В очертания обсег не попада разглежданата хипотеза на правоприлагане на чл. 58а, ал. 1 от НК, при съдебното производство по чл. 370 - 374 от НПК, в предвидената по чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива - признание на фактите, изложени в обвинителния акт. Констатираното в пределите на извънредния способ за контрол нарушение на закона при лимитиране на наказателната отговорност на осъдения Ж., аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на НОХД № 244/2010 г. на РС - Девня, отмяна на постановената по него присъда от 17.06.2010 г. и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд