Решение № 8254 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2015 г.

Решение № 8254 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на "К. Р. М." ООД против решение № 1328 от 06.03.2015 г., поправено с решение № 1606 от 13.03.2015 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. дело № 5518/2013 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени решение № Ж-296/2012 от 09.05.2013 г. на Комисията за защита на личните данни в обжалваните части и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Г. Г. Д., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град отхвърля жалбата на "К. Р. М." ООД против решение № Ж-296/2012 от 09.05.2013 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му, с която жалбата на Г. Г. Д. е обявена за неоснователна и на дружеството е наложена имуществена санкция, като намалява последната от 12 000 лв. на 10 000 лв. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че комисията е била сезирана, както с жалба от В. Ч.-Д., така и с жалба от съпруга й - Г. Д. (л. 118), в която същият излага твърдения за нарушение на ЗЗЛД при обработване на личните му данни и изрично заявява, че се присъединява към жалбата на съпругата си. Следователно, правилно административният съд приема, че производството е водено по жалби на двете лица съобразно предвидената в чл. 37 и сл. от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация процедура, административният орган е редовно сезиран и компетентен да се произнесе по жалбите на Даскалови. Ето защо доводите на касатора за нищожност на решението на комисията, са неоснователни. Законосъобразни са и изводите на съда, че при постановяването на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното от касатора "К. Р. М." ООД е уведомен за постъпилата жалба и от Г. Д. (л. 120 и 121), като на дружеството е дадена възможност да ангажира и представи доказателства, за което е уведомено на 05.03.2013 г. (л. 137-139 от делото). Касаторът е редовно уведомяван за заседанията на комисията и е приложил обяснения в административното производство. Следователно доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Обоснован и законосъобразен е и изводът на съда за материална законосъобразност на решението на Комисията за защита на личните данни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че само В. Ч. - Даскалова е бивш абонат на "К. Б. М." ЕАД, но не и съпругът й Г. Д.. Въпреки това "К. Р. М." ООД обработва личните данни на Даскалов по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗЛД, без да са налице основанията на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД, при които това е допустимо. Правилно съдът приема, че не е налице хипотеза на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, тъй като при възможност за предприемане на изпълнителни действия спрямо Даскалова, то осъществените от дружеството действия по отношение на Даскалов не са законосъобразно средство за събиране на евентуални задължения на неговата съпруга. Неоснователни са доводите на касатора, че Г. Д. е сключил договор с "Мобилтел" ЕАД на 02.10.2012 г., поради което не е възможно да получава съобщения на телефона си от 14.08.2012 г. Видно от приложения по делото анекс (л. 42) е, че Даскалов е абонат на "Мобилтел" ЕАД преди тази дата, като с анекса срокът на договора е удължен с 24 месеца. Обжалваното решение е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 03.07.2013 г. съдът правилно разпределя и указва доказателствената тежест на страните, обсъжда всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на административния акт, които се повтарят и в касационната жалба и правилно ги приема за неоснователни. Съдът проверява законосъобразността на административния акт съобразно изискването на чл. 146 вр. чл. 168 от АПК и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства прави обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски следва да се осъди "К. Р. М." ООД да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 300 лв, представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,