Решение № 11942 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 577/2011 г.

Решение № 11942 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 577/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Олег Емилов Цветков, чрез пълномощника му адв. Георгиев, против решение № 473/05.11.2010 г., постановено по адм. дело № 660/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 051000363/05.05.2010 г. на Офис Видин при ТД на НАП В. Търново, в потвърдената му част с Решение № 338/06.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- гр. В. Търново, с който е начислен допълнително ДДС в размер общо на 10 265.56 лв. и лихви върху него в размер на 1 868.73 лв., както и е осъдено лицето да заплати на ответната дирекция сумата 692.69 лв. разноски. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът необосновано е приел, че при липса на персонална разлика при упражняването на дейност като земеделски производител и като едноличен търговец, не следва дължимия ДДС да бъде намален наполовина. Твърди се, че при режим на СИО придобитите по време на брака имуществени права от съпрузите стават обща собственост. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, Олег Емилов Цветков моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ"- гр. В. Търново, я е оспорил с подробни съображения в подкрепа на тезата за нейната неоснователност в писмен отговор, депозиран по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 693 лв. за касационната инстанция, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Олег Емилов Цветков срещу Ревизионен акт № 051000363/05.05.2010 г. на Офис Видин при ТД на НАП В. Търново, в потвърдената му част с Решение № 338/06.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"- гр. В. Търново, с който е начислен допълнително ДДС в размер общо на 10 265.56 лв. и лихви върху него в размер на 1 868.73 лв., както и е осъден жалбоподателя да заплати на ответната дирекция сумата 692.69 лв. разноски. За да постанови този акт съдът е разгледал двете противоположни становища на страните по делото, отнасящи се до правилното приложение на материалния закон и по- специално представляват ли извършените от Цветков доставки в качеството му на ЕТ "Ерик- Олег Цветков"- продажба на ябълки и пшеница за периода след регистрацията му по ЗДДС на 30.07.2008 г., независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Съдът е изложил обстойни съображения, мотивирал извода му, че дейността на Цветков като земеделски производител представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. В мотивите на оспореното решение съдът е приел за обосновани фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите досежно приложимите процесуални норми относно определянето на данъчните задължения на ревизираното лице, а именно разпоредбата на чл. 122 ДОПК. В тази връзка, в оспорения съдебен акт са обсъдени събраните в хода на ревизията доказателства, при анализа на които органите по приходите са установили, че жалбоподателят, в качеството му на земеделски производител, не разполага с документи за реализираната от него земеделска продукция, в това число документи за изкупуването на такава продукция, които да са изготвени по отделни купувачи, документи за е счел, че основателно в рамките на ревизията е прието, че за Цветков са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК - не са налице документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор за фактическата обстановка и същата е установена правилно от административния съд и се свежда накратко до следното: Олег Цветков е регистриран по ЗДДС, считано от 30.07.2008 г. В хода на ревизията, органите по приходите са установили, че регистрираното лице е начислявало ДДС единствено за извършените от него облагаеми доставки в качеството му на ЕТ "Ерик- Олег Цветков", като за извършените от него доставки в качеството му на земеделски производител- продажба на явълки и пшеница за периода след регистрацията му по ЗДДС не е начисляван ДДС. Въз основа на горните констатации, органите по приходите са определили по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК нова данъчна основа за данъчни периоди м. 07, 09, 10, 11 и 12 2008 г. и м. 09.2009 г., като към данъчната основа на доставките осъществени от него в качеството му на ЕТ, са прибавили данъчната основа на доставките, осъществени от него в качеството му на земеделски производител, в резултат на което са начислили допълнително ДДС за тези периоди в размер на 10 265.56 лв. и лихви от 1 868.73 лв. Обосновано съдът е изградил извод за неоснователност на възражението на ревизираното лице, че доколкото то като физическо лице- земеделски производител, не е регистрирано по ЗДДС, то извършените в това му качество сделки по продажба на земеделска продукция, не попадат в кръга на облагаемите доставки по чл. 12, ал. 1 ЗДДС и не съществува задължение за начисляване на ДДС по тях. Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд за това, че предвид дефиницията, дадена в чл. 3, ал. 2 ЗДДС на "независима икономическа дейност" безспорно извършваната от Цветков продажба на ябълки и пшеница за периода след регистрацията му попада в обхвата на посочената дефиниция. Според съдържанието на цитираната разпоредба, независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на селското стопанство. Извършените сделки по безспорен и категоричен начин доказват, че лицето е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, поради което е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. Налице са повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход. Видно от разпоредбата на чл. 3 ЗДДС за да бъде данъчно задължено едно лице е достатъчно да осъществява независимата икономическа дейност, без оглед резултатите от нея. Както правилно е приел и първостепенният съд, в случая данъчнозадълженото лице е осъществявало такава дейност по занятие, понеже не може да се възприеме противното при броя сделки, като последните не се задоволяват лични нужди, осъществявани са системно и съответно са източник на доходи. Настоящият състав на съда споделя становището на първоинстанционния съд за това, че разходите и доходите за дейността на земеделския производител не са подчинени на принципа за съпружеската имуществена общност. Не може да се приеме, че съпругата е получила половината от доходите от дейността на съпруга си като земеделски производител само въз основа на принципа за общност на семейното имущество. Дейността по производство на селскостопанска продукция представлява търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ. В тази връзка следва да бъдат съобразени и указанията дадени в ТР № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, според които презумпцията за съвместен принос, уредена в СК, се изключва за придобитото по време на брака от едноличен търговец. Следва да бъде посочено още, че сред разпоредбите, установяващи режима на СИО и по СК от 1985 г., и по действащия понастоящем СК, липсва правило, определящо, че дяловете на съпрузите от имуществото, придобито в режим СИО са равни, като равенството е презумпция, отнасяща се до прекратения брак. Прилагането по аналогия на режима на съсобственост относно права върху вещи или вземания в режим СИО е допустимо в гражданскоправния оборот, но не и в данъчното производство. В горния смисъл е и константната практика на ВАС по редица аналогични казуси. Като е разрешил спора по същество в горепосочения смисъл, съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение, тъй като същият не е бил представляван в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение