Решение № 436 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2015 г.

Решение № 436 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2015 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Митев, подадена чрез процесуалният му представител адв. Теодосиева срещу решение № 2421 от 07.04.2015 г. постановено по адм. д. № 8256/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-15-153/30.07.2014 г. на Областния управител на Област–София. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел, че имота се държи от жалбоподателя без правно основание. Съдът не е споделил основното негово възражение за наличие на годно правно основание за владение на имота, а именно, че е станал собственик на имота по силата на извършено още на 16.08.2010 г. въз основа на образувана преписка закупуване на имота – ведомствено жилище. Изложени са подробни доводи за неправилност на съдебното решение, поради превратното и едностранчиво тълкуване на релевантните за спора факти. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да се постанови ново, с което обжалваната заповед на Областния управител на област – София да бъде отменена. В с. з. касационният жалбоподател се явява лично и заедно с процесуалният си представител, поддържат изцяло жалбата. Представени са и подробни писмени бележки (стр. 99). Ответниците – В. Митев не се представлява и не взема становище, а Н. Митева поддържа касационната жалба и счита същата за основателна. Ответните страни – Областния управител на област–София се представлява от юриск. Петков и оспорва изцяло основателността на жалбата. Твърди, че заповедта на Областния управител на област София е издадена в пълно съответствие с материалния закон, както и при спазване на административно-производствените правила. Иска решението на АССГ да бъде оставено в сила. Министерство на вътрешните работи не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Счита решението за постановено при изяснени релевантни факти и при обсъждане на доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба. За приетото съдът фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод на съда е за законосъобразност на Заповед № РД-15-153/30.07.2014 г. на Областния управител на Област–София, с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е наредено изземването от Д. Митев, Н. Митева, В. Митев и Б. Митев (починал) на недвижим имот – частна държавна собственост, управляван от Министерство на вътрешните работи, а имено апартамент № 32, находящ се в [населено място], [адрес], поради това, че го държат без правно основание. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. В хода на процеса ответната страна Б. Митев е починала и на основание чл. 227 ГПК приложим на основание чл. 144 АПК, производството по делото е продължило чрез конституиране на наследниците му (Д. Буйнов, Н. Митева и В. Митев), които са редовно призовани за съдебното заседание. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Д. Митев срещу Заповед № РД-15-153/30.07.2014 г. на Областния управител на област–София, с която на осн. чл. 80, ал. 1 Закона за държавната собственост (ЗДС) се изземва владението на имот – частна държавна собственост, представляващ -апартамент № 32, намиращ се в [населено място], [адрес], поради това, че Д. Митев, Н. Митева и В. Митев го държат без правно основание. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган и в рамките на регламентираните му правомощия, както и че същия е постановен в предвидената законова форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същия е постановен в съответствие със закона. Установено е безспорно по делото, че имотът е държавна собственост и че жалбоподателите не са доказали, че са собственици на процесния имот, поради извършена покупко-продажба на същия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това е така, защото в мотивите на съдебния акт са обсъдени всички представени по делото доказателства, както и доводите на страните. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на решаващия съд се споделят изцяло от касационната инстанция. Предмет на контрол от Административния съд – София-град е била Заповед № РД-15-153/30.07.2014 г. на Областен управител на Област–София, издадена на осн. чл. 80, ал. 1 ЗДС. Съгласно сочената разпоредба има три хипотези при които имот – държавна собственост се изземва въз основа на заповед на областния управител, а именно: 1. ако се владее или държи без основание; 2. ако се ползва не по предназначение и 3. ако е отпаднала нуждата от него. В случая оспорената заповед е издадена при приложението на първата хипотеза. За упражняване на законово уреденото правомощие на областния управител е необходимо кумулативното наличие на всички предпоставки. В това производство административния орган действа при условията на обвързана компетентност – когато са налице изброените в хипотезата на посочената правна норма предпоставки, за последния възниква задължението да издаде заповед за изземване. По делото Държавата се легитимира като собственик с Акт за частна държавна собственост № 12272/06.01.1992 г. (л. 87) в който е отразено, че същия е предаден за управление на МВР. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма определени в закона. Според нормата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС обстоятелствата констатирани в акта имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила, тъй като такова оборване по делото не е проведено успешно. Видно от приложеното съдебно решение № 6274/26.07.2016 г. постановено по гр. д. № 8746/2015 г. предявеният от касационния жалбоподател Д. Митев иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен заявен за сключен предварителен договор за продажба на процесния имот с посочване, че е правоимащ по по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за разпореждане с недвижими имоти – частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР обн. ДВ. бр. 62/31.067.2007 г., отм. ДВ бр. 8829.01.2013 г.) и МВР за продажбата на апартамент № 32, находящ се в, [населено място], [адрес] (предмет на настоящото производство) е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. С оглед на изложеното, правилен е извода на съда и за наличието на втората предпоставка на разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно, че процесния имот се ползва от жалбоподателя без правно основание. По делото не се спори, че имота описан в заповедта на Областния управител на област–София, който е и предмет на Акта за частна държавна собственост е ползван от жалбоподателя и неговото семейство, тъй като е бил настанен в него въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи и сключен срочен договор за наем, за срок от 3 години - до 06.07.2009 г. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя, както и това, че срокът на действие на договора е изтекъл. Спорният въпрос е относно наличието на правно основание въз основа на което жалбоподателя упражнява фактическа власт върху имота към момента на издаване на заповедта. Доводите на жалбоподателя, че държи процесното жилище на годно правно основание - закупуване на имота не са доказани по делото. Покупко-продажбата на държавен имот е сложен фактически състав, който включва не само издаването на заповед за продажбата и сключване на договор за покупка. Наличието на плащане не е годно основание, което да приключва сложния фактически състав. Видно и от влязлото в сила решение по цитираното гражданско дело, поради което е и спирано настоящото съдебно административно производство е констатирано, че жилището се държи без правно основание. В решението на ВКС се сочи, че безсрочното наемно отношение за Митев е прекратено на 11.09.2010 г. и от този момент нататък се дължи на МВР обезщетение по пазарни цени чл. 59 ЗЗД, поради това, че наемодателят е лишен от право на ползване на вещта. В тази връзка правилни са мотивите на първоинстанционния административен съд, че административния акт предмет и на настоящото дело е валиден и не страда от пороци водещи до неговата отмяна. Правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че в тежест на жалбоподателя е да докажат съществуването на годно правно основание, което да му дава право да владеят или държат имота С касационната жалба не се представят нови доказателства, налагащи промяна на извода на първоинстанционния съд. С оглед на изложеното и установеното от първата инстанция, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно държане на държавен имот без основание, то извода на съда, че оспорената пред него заповед на областния управител е законосъобразна е направен в пълно съответствие със закона. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,