Решение № 4701 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2024 г.
ВАСВторо отделение15.04.2024 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 289/30.11.2023 г. по адм. дело 201/2023 г. на Административен съд Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед РД-172/21.06.2023 г. на кмета на община Рудозем.
ОСЪЖДА община Рудозем да заплати на М. Балджиев с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 2630 (две хиляди шестстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА община Рудозем да заплати на Р. Балджиев с [ЕГН] и И. Папазова с [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Балджиев, Р. Балджиев и И. Папазова, чрез техния пълномощник, срещу решение 289/30.11.2023 г. по адм. дело 201/2023 г. на Административен съд Смолян. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени издадената от административния орган заповед и да им се присъдят разноски по делото. Ответниците по касационната жалба К. Пехливанов и Х. Пехливанов чрез своя процесуален представител намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Ответникът кметът на община Рудозем, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касационните жалбоподатели срещу заповед РД-172/21.06.2023 г. на кмета на община Рудозем, с която на К. Пехливанов и Х. Пехливанов, собственици по наследство на триетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж и находяща се в УПИ III-645 общинска собственост, кв. 93 по плана на [населено място] е разрешено прокарване на временен път с ширина 3 м. през обслужващ имот с пл. 644 с площ 428 м, находящ се на [улица], кв. 98 по плана на [населено място], община Рудозем, със засегната площ от 79 кв.м. с конкретни параметри на пространствения достъп посочени с жълт цвят върху план-схема от лицензиран геодезист, неразделна част от оспорената заповед. Отразено е, че временният път се прокарва до провеждане на отчуждителната процедура и откриване на улица до имота по влезлия в сила ПУП-ПР за населеното място. С обжалваното решение жалбата на оспорващите е отхвърлена. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия при съобразяване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Налице са всички фактически предпоставки за провеждане на административното производство по чл. 190 ЗУТ. Видно от заключението на вещото лице, налице е приет и влязъл в сила подробен устройствен план, проектирани и нереализирани улици за осигуряване на достъп до урегулирания поземлен имот на заявителите и липса на изграден път към настоящия момент. Предвиденият от органа път не следва маршрута на улица по одобрената улична регулация, но представлява най-икономически и технически разумния маршрут, доколкото според експерта това е единствения изпълним вариант. С одобрения временен път не се засягат заварени сгради и постройки или трайни насаждения. Административният орган е спазил и нормата на чл. 6, ал. 4 от АПК, доколкото е избрана най-благоприятната възможност за засягане на минимална площ от чужди имоти. Така постановеното решение е материално незаконосъобразно при следните съображения: Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от ЗУТ урежда възможността за прокарване на временни пътища в случаите, когато урегулирани поземлени имоти съобразно подробен устройствен план имат лица по проектирани, но все още неоткрити нови улици, за да бъде осигурен достъп до съответните имоти. Целта на прокарването на временния път е да се осигури достъп до урегулирания имот за времето до реализирането на проектираната улица, без да се засягат сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета. Декоративна растителност по смисъла на Наредба 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица, а дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Административното производство е образувано по заявление вх. 94-00-661/01.03.2023 г. от К. Пехливанов и Х. Пехливанов с претенция за издаване на заповед за прокарване на временен път, който да осигури транспортен достъп до имота на заявителите новопостроена сграда в УПИ III-645, кв. 93 по плана на [населено място]. Маршрутът на временния път не използва трасето на предвидените с регулационния план улици с о.т. 411-410-409-408 и о.т. 401-402-403-404-405-406 за достигане до имота на заявителите, а минава успоредно от север на първия път и перпендикулярно и от изток по отношение на втория. От изслушаната и приета от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че вариантът, посочен от административния орган в оспорваната заповед, е най-икономичен и най-целесъобразен по отношение на необходима площ и брой на засегнати имоти, както и във връзка с необходимите строително-монтажни работи за реализация, предвид денивелация на терена по отношение на алтернативните варианти от юг и северозапад или необходимостта от разширяване на съществуващ пешеходен подход от север на имота. Трасето на временния път не засяга сгради и постройки, но минава на 1 м от западната фасада на двуетажна жилищна сграда в имота на оспорващите. В обсега на временния път попадат три дървета две ябълки и една слива. Спрямо така установените факти съдът е приложил материалния закон неправилно. Изводът му, че са налице приетите в заповедта правни и фактически основания за издаването й, не се споделя от настоящата инстанция. Изискването по чл. 190, ал. 3, изр. първо ЗУТ, временните пътища по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, не е императивно. Следователно на съдебна проверка подлежи обстоятелството дали с разпоредителна част на заповедта се допуска право на преминаване през чужд имот, което е с по-широк обем от най-икономически целесъобразното или с него се засягат правата на трети лица по-начин, несъвместим с принципа за добросъвестност и справедливост и годни да причинят несъизмерими с преследваната цел вреди по смисъла на чл. 6 АПК. В тази хипотеза е напълно възможно най-икономически подходящият вариант да не съвпада с трасето на предвидена по подброния устройствен план улица, което законодателят е допуснал като възможност. В обсега на трасето през имота на оспорващите попадат три дървета без данни за подобно засягане при изграждането по линията на една от двете предвидени по регулационния план улици за достъп до имота. Дори същите да не попадат в дефиницията за дълготрайни декоративни дървета, премахването на каквито във връзка със законовата забрана по чл. 190, ал. 3, изр. второ, предл. трето ЗУТ би представлявало самостоятелно основание за отмяна на заповедта, засягането им е следвало да бъде съобразено от съда при изследване на вариантите за най-икономически целесъобразния маршрут. Достъп до имота на заявителите през трасето на предвидените по регулационния план улици, въпреки заключението за съществуваща денивелация и необходимост от извършване на по-значителни строително-монтажни работи, не се установява да е невъзможен. Пречките за неговото евентуално изграждане не са непреодолими, тъй като обстоятелството, че теренът е стръмен, не обуславя еднозначен извод за неосъществимост на транспортен достъп. В тази насока и предвиждането на трасето на бъдещата улична регулация през тези места въвежда презумция за техническа възможност за прокарване на такъв път, отделно от въпроса за необходимите строително-монтажни работи за осъществяването му. Освен това, вещото лице установява частично положена настилка по отношение на северозападното трасе о.т. 401-402-403-404-405-406. В случая, въпреки че проектираният с оспорената заповед маршрут за достъп като трудност за реализация, квадратура и брой на засегнати имоти се явява най-икономически целесъобразната алтернатива, същият засяга правната сфера на оспорващите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Трасето не следва проектираните по подробния устройствен план две улици до имота, което макар да не е задължително, следва да бъде обосновано като избран вариант. Временният път също така пресича през средата имота на жалбоподателите и минава на 1 м от фасадата на сградата им, което обстоятелство също не е отчетено от административния орган или съда при преценката за най-подходящо трасе на временния път. Засягането на оспорващите в тези предели незаконосъобразно е възприето за най-икономически целесъобразно, при повече от една алтернативна възможност за достъп по предвидено, но нереализирано улично трасе, макар и тези варианти преминаващи през повече от един имот. Предвид изтъкнатото, като е приел обжалваната заповед за материалнозаконосъобразна, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. Обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалните разпоредби подлежи на отмяна, което налага отмяна на отхвърлителното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на оспорения административен акт. С оглед изхода на спора по касационната жалба и своевременно претендираното присъждане на разноски, в полза на касатора М. Балджиев, следва да се присъдят направените за две инстанции разноски в размер на 2630 (две хиляди шестстотин и тридесет) лв., съответно съставляващи 10 лева за държавна такса пред първата инстанция и 70 лева държавна такса пред касационната, депозит за вещо лице в размер от 400 лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Административен съд Смолян (договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 г.) в размер на 900 лева и пред Върховния административен съд (договор за правна защита и съдействие от 23.02.2024 г.) в размер на 1250 лева. В полза на касаторите Р. Балджиев и И. Папазова следва да се присъдят направените за две инстанции разноски в размер на 160 лева, съответно съставляващи 20 лева за държавни такси пред първата инстанция и 140 лева държавни такси пред касационната Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,