Решение № 5602 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12744/2019 г.

Решение № 5602 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12744/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Зеда Тур" АД – гр. София чрез адв. Д. Пеков срещу решение № 1380/18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 322/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата, респ. изменен е АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър за задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в намаление за 2011 г. в размер на 1 256, 83 лв. главница и лихви 944, 11 лв. и за 2012 г. в размер на 1 909, 47 лв. главница и 1 212, 73 лв. лихви. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно материалния закон, настоящият съдебен съдебен състав ще извърши служебно проверка за спазването му от първоинстанционния съд на основание чл. 218, ал. 2 АПК. Касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд, Първо отделение при първата касационна проверка. Твърди, че в решението неправилно е прието, че оспореният АУЗД съдържа мотиви по чл. 59, ал. 2 АПК и в тази част мотивите на съда са бланкетни. От друга страна касаторът излага оплаквания, че първоинстанционното дело е останало неизяснено от фактическа страна кога жалбата на дружество, подадена на 10.04.2017 г. чрез издателя на акта по административен ред, е била изпратена до горестоящия орган и получена от него. Това обстоятелство касаторът твърди, че е релевантно с оглед приетото ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите на акта могат да бъдат изложени и в съпроводително писмо, с което жалбата се изпраща на по-горната инстанция, но така, че страната да може своевременно да се запознае със съображенията, по които е издаден акта и да организира защитата си. В касационната жалба оплакването е, че съдът изобщо не е изложил мотиви във връзка с това оплакване, а също и че мотивите на акта е следвало да се изготвят, изпратят и съобщят на жалбоподателя най-късно до 17.04.2017 г., както и че изпращането им след посочената дата или неизпращането им, както е в настоящия случай е незаконосъобразно действие и е в разрез с приетото в цитираното тълкувателно решение на ВС. По същество в касационната жалба се излагат оплаквания и конкретно с приетото от първоинстанционния съд, че дружеството не било подало в срок искания-декларации за определяне на ТБО според количеството битови отпадъци съответно за 2011 г. и 2012 г., тъй като по делото категорично е установено основание за отказа на общината да изчисли ТБО за процесния период според количеството. В тази връзка излага доводи относно установените в чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ два порядъка за определяне размера на ТБО в конкретния недвижим имот и с оглед приетото ограничение в чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11 на Община Несебър с поставянето на изискване за отсъствие на задължения към общината като условие за получаване на талоните, чрез които се осъществява определянето на ТБО по количество и която разпоредба е била отменена от Административен съд – гр. Бургас с решение по адм. дело № 852/2017 г., в сила от 31.08.2017 г. Касаторът е недоволен от обжалваното решение, тъй като според него съдът не е преценил всички доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, а оттам и правните изводи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения индивидуален административен акт, както и се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд, Първо отделение. Първоначално с решение № 1294/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1896/2017 г. на Административен съд – гр. Бургас е отхвърлена жалбата на "Зеда Тур" АД срещу АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър за определени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. и 2012 г. в общ размер 6 660, 48 лв. С решение № 1681/07.02.2019 г., постановено по адм. дело № 12286/2018 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение е отменено цитираното по-горе първоинстанционно решение и делото е върнато на Административен съд – гр. Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания при новото разглеждане съдът да укаже на ответника да представи по делото цитираната в АУЗД декларация по чл. 14 ЗМДТ, а именно декларация, вх. № 74001/17.09.2011 г. с цел установяване на посоченото в акта обстоятелство, че дружеството е собственик на посочените в акта недвижими имоти, за които са му определени задължения за ТБО, както и да се прецени дали за декларираните имоти са подадени искания-декларации от дружеството за определяне на ТБО по количество битови отпадъци. Първата касационна инстанция е дала указания съдът да укаже на ответната страна по чл. 171, ал. 4 АПК, че по преписката и по делото не се съдържат данни относно приложения начин на изчисляване на ТБО по компоненти за процесните 2011 г. и 2012 г., както и да се разгледат възраженията на задълженото лице за липса на мотиви в АУЗД относно начина на формиране на размера на установените задължения, доколкото липсата им може да се приеме като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, както и възраженията за неправилно определяне на размера на задълженията на ТБО за 2011 г. и 2012 г. При новото разглеждане новият съдебен състав на Административен съд – гр. Бургас е изменил, респ. отхвърлил в една част определените с АУЗД задължения за ТБО за 2011 г. и 2012 г. При постановяване на решението си съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Според съда в административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, в акта е посочено за кой имот се отнасят установените задължения, като е отразено, че същият се издава съгласно декларация № 74001/17.09.2011 г. Според съдебното решение актът на административния орган е мотивиран, като в него изрично са посочени правното и фактическо основание за издаването му, както и точния размер на дължимите данъци и такси и основата за изчисляване на задълженията, за което са послужили декларираните от дружеството данни. Съдът е посочил, че мотивите в акта макар и оскъдни, изложени в табличен вид носят конкретната информация относно точния период, за който са определени задълженията и техния размер. Съдът се е позовал на ТР № 5/2004 на ОСС на ВАС, в което се приема, че административният съд като съд по същество следва да се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като дори разполага с правомощията да установи задълженията на лицето на основания различни от изложените в акта. Установено е по делото, че съгласно решенията на Общински съвет – гр. Несебър за 2011 г. и 2012 г. ТБО се формира въз основа на отчетната стойност на декларирания по чл. 14 ЗМДТ имот и по процентното участие на трите компонента на ТБО за нежилищни имоти за съответната година и съобразно представената и налична по делото таблица (л. 24 от адм. дело № 322/2019 г.). В обжалваното решение съдът се е позовал на чл. 62 ЗМДТ съдържаща и трите компоненти на ТБО, като е посочил, че условията и реда за определяне и заплащане на ТБО са регламентирани в Наредба № 11 на Общински съвет – гр. Несебър за определяне и администриране на честните такси и цени на услуги и права на територията на Община Несебър, като размерът е определен за всяка една услуга поотделно. Относно приложението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ (в приложимата редакция) съдът е приел, че ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а ал. 2 предвижда, че когато това не може да стане, размерът на таксата се определя в левове на ползвател пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, като по този начин са определени два порядъка за определяне на размера на ТБО при условията на евентуалност. Сочи, че определящо за прякото приложение на чл. 67 ЗМДТ е наличието на обективна възможност за определяне на таксата според количеството битови отпадъци с оглед това дали субектът е подал декларация за това. При обсъждане на представените по делото искания-декларации от 30.11.2010 г. и 28.11.2011 г. за определяне на ТБО по декларация № 74001/17.09.2011 г. – ресторант-комплекс "Сирена", павилион, стопански двор и трафопост, съдът заключил, че в исканията-декларации е посочен хотелски комплекс "Амфибия", а той не е предмет на оспорения АУЗД. Относно предоставяне на услугите, съдът е приел, че няма спор по делото, че те са осъществени и в тази връзка е цитирал нарочните заповеди на кмета, вкл. и за границите на районите, в които общината предоставя услугите, съотв. и графици на работниците и служителите по чистотата към Община Несебър. Мотивите на съда за изменение размера на ТБО за 2011 г. и 2012 г. в акта са вследствие данните по делото, че дружеството е заплатило в Община Несебър 773, 61 лв. от изискуемите публични вземания към общината, като със съдебното решение е извършено приспадане на основание чл. 169, ал. 3, изр. 2 ДОПК, според който ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, те са погасяват съразмерно, в случая 386, 81 лв. за 2011 г. и 386, 80 лв. за 2012 г. – главници и съответните лихви. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че съдът не е извършил проверка кога жалбата му е достигнала до горестоящия орган, тъй като то има значение за срочността на подаването на жалбата до съда и тази проверка вече е била извършена при първоначалното разглеждане на делото и проверено и от първия касационен състав. Съдът е имал възможност в съдебните инстанции, които са разглеждали жалбата му да изгради защитната си теза, като по отношение мотивираността на оспорения от него административен акт съдилищата правилно са приели, че е налице достатъчна информация за имота, за задълженията, които се установяват с акта и точния им размер, които са потвърдени впоследствие и от съдебно-икономическата експертиза. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД, с който на "Зеда Тур" АД са определени задължения за ТБО за 2011 г. и 2012 г. е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 9 б ЗМДТ, в съответната писмена форма. Правилно съдът е приел, че оспореният пред него акт е мотивиран, за което вече по-горе се изложиха мотиви. Съдът в разпоредително заседание - определение № 321/15.02.2019 г. съобразно указанията на първата касационна инстанция е указал на ответника да представи цитираната в АУЗД декларация по чл. 14 ЗМДТ – вх. № 74001/17.09.2011 г., както и на основание чл. 171, ал. 4, че по преписката не се съдържат данни относно приложения начин на изчисляване на ТБО по компоненти за двете процесни години. Съдът е указал и на жалбоподателя на основание чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, на които основава своите искания и възражения и да представи писмени доказателства. По този начин съдът е изпълнил в цялост указанията на ВАС, Първо отделение в отменителното си решение. В изпълнение на горните указания ответникът – началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър като ответник в съдебното производство е представил изисканата от съда декларация, вх. № 74001/17.09.2011 г., докладна записка на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър относно АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г., съставен на "Зеда Тур" АД. От жалбоподателя "Зеда Тур" АД при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд е представена молба, в която изрично е посочено, че няма да няма да представя нови доказателства и да прави доказателствени искания, както и поддържа становището, че е следвало ТБО за 2011 г. и 2012 г. да се определи според количеството съгласно представените искания-декларации. Пред първостепенния съд е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че въз основа на представената от ответника таблица в докладната записка на орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Несебър е констатирано, че посочените стойности на ТБО в нея отговорят на сумите по АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. за ТБО за 2011 г. и 2012 г. по отчетна стойност на имота. Вещото лице е дало и стойности на ТБО за процесните години и според количеството на база данни в 2 бр. декларации – вх. № 711/30.11.2010 г. и вх. № 689/28.11.2011 г., както следва: за 2011 г. в размер на 646, 80 лв. и за 2012 г. в размер на 277, 20 лв. Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ гласи, че ТБО се заплаща за извършените от съответната община услуги по следните 3 компоненти: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. За да се определи като дължима тази трикомпонентна такса, следва за всеки един от посочените компоненти да се установи по категоричен начин, че съответната услуга е извършена, тъй като ТБО като публично общинско вземане се дължи само срещу престиране на услуга. Няма спор по делото, че и трите видове услуги са изпълнени от Община Несебър и в обжалваното решение подробно са описани представените от Община Несебър доказателства в тази насока. Не се спори по делото, че "Зеда Тур" АД с декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 74001/17.09.2011 г. е декларирал недвижим имот за облагане с данък за недвижимите имоти – имот, УПИ в строителните граници с площ от 1788, 93 кв. м. с местонахождение ул. "Фрегата 1" в к. к. "Слънчев бряг", Община Несебър – ресторантски комплекс "Сирена", павилион, стопански двор и трафопост с партиден № 1303408530004 и с дата на придобиване 26.09.2011 г. Тази декларация съобразно указанията в отменителното решение на първата касационна инстанция, при новото разглеждане на делото, е представена от ответника. Спорът, очертан между страните по делото е относно отказа на административния орган да определи ТБО за 2011 г. и 2012 г. по количество битови отпадъци, а не върху отчетната стойност на имота. В разпоредбата на чл. чл. 67, ал. 1 (в приложимите редакции за 2011 г. и 2012 г.) предвижда ТБО да се изчислява според количеството битови отпадъци, а само когато не може да се определи според количеството – ал. 2 предвижда ТБО да се изчисли пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. С процесния акт ТБО е определена върху отчетната стойност на имота и спор по този въпрос не е формиран от страните по делото. Правилно се сочи в касационната жалба, че чл. 26, ал. 2 от общинската Наредба № 11 недопустимо въвежда ограничение за определяне размера на ТБО по количество, а именно – наличие на публични задължения. В случая обаче не е доказано, че е изпълнено от страна на задълженото дружество другото основно изискване в чл. 26 от Наредбата, че за определяне на ТБО по количество отпадъци, следва да се подаде от дружеството декларация за определянето на таксата по този ред, предвид че законът допуска два порядъка на определяне на таксата и по отношение на първия, следва съответното задължено лице да поиска изрично ТБО да се определи според количеството отпадъци. От представените искания-декларации за 2011 г. и 2012 г., подадени в срока по чл. 26, ал. 1 от общинската наредба при преценката им не може категорично да се установи, че те касаят процесния имот, поради което правилно не са зачетени от първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се споделят изцяло мотивите на първоинстанционното решение, че представените по делото искания-декларации за определяне на ТБО за 2011 г. и 2012 г. съобразно количеството битови отпадъци, не се отнася за спорния недвижим имот, а за друг имот на дружеството – хотелски комплекс "Амфибия" относно изброените в исканията-декларации хотели, който имот е различен от ресторантски комплекс "Сирена", включващ ресторант, стопанския двор, павилион и трафопост. При така установеното обосновано съдът е приел, че не е изпълнено от "Зеда Тур" АД изискването за деклариране, че ТБО следва да се определи според количеството битови отпадъци и правилно съдът е възприел изчисляването на ТБО за 2011 г. и 2012 г., което е пропорционално върху основа, определена от общинския съвет съгласно чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза при първоначалното разглеждане на делото размерът на ТБО за процесните години е формиран на база отчетна стойност на имота (550 000 лв.), като за 2011 г. за сметосъбиране и сметоизвозване е 3, 000 промила; за поддържане на чистотата на обществените територии – 1, 500 промила и за обезвреждане на отпадъци – 0, 400 промила. За 2012 г. вещото лице е посочило следните изчисления за 2012 г. за сметосъбиране и сметоизвозване е 3, 600 промила; за поддържане на чистотата на обществените територии – 2, 000 промила и за обезвреждане на отпадъци – 0, 400 промила. При така посоченото изчисляване на всеки един от трите компоненти на ТБО, за които касаторът не оспорва, че са били предоставени като услуги от Община Несебър, изчисленията на вещото лице изцяло съвпадат с тези по АУЗД. С процесния акт административният орган се е съобразил с внесените от дружеството до издаването на акта суми за ТБО за 2011 г. и 2012 г. (главници и лихви) и ги е приспаднал от установените размери, поради което е налице съобразяване с разпоредбата на чл. 169, ал. 3 ДПОК. Правилно първоинстанционният съд е зачел представените по делото доказателства - уведомителни писма и докладна записка, издадени от Община Несебър, отдел "Местни данъци и такси", от които е видно, че "Зеда Тур" АД е извършвало плащания за ТБО и след издаването на оспорения от дружеството АУЗД, поради което правилно на основание чл. 169, ал. 3 ДОПК е извършено приспадане на тези суми. По отношение на сумата 773, 61 лв., която съдът е посочил, че длъжникът не е заявил кое задължение погасява – за 211 г. или за 2012 г., поради което съдът го е приспаднал съразмерно за 2011 г. – 386, 81 лв. и за 2012 г. – 386, 80 лв. и за което приспадане административният орган не го е оспорил предвид, че касационна жалба пред настоящия съд е подадена само от дружеството. Относно лихвите, правилно съдът не е променил размерите им, тъй като приспаданата от него сума от главниците е платена след издаване на АУЗД, а лихвите са изчислени от административния орган към момента на издаване на акта – 31.10.2016 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на втората касационна инстанция счита, че решението в обжалваната част е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218, ал. 1 и 2 АПК не се установи да са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение