Решение № 504 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2008 г.

Решение № 504 от 1.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Цачева Производство по чл. 218е, ал. 1 ГПК (отм.) вр. с чл. 218а, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение на Софийски апелативен съд от 6.02.2008 г. по гр.д. № 1860/2007 г. е оставено в сила решение от 4.06.2007 г. по гр.д. № 218/2006 г. на окръжен съд гр. М., с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, предявени от В. И. А. от гр. Лом против Прокуратурата на Р. Б. и О. с. с., гр. М., осъдени да заплатят по 5000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържане под стража за периода от 26.01.2002 г. до 19.04.2002 г.; повдигане на обвинение в извършване на престъпление и образуване на наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда. Исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на по 250 лева са отхвърлени като неоснователни. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която е уважен искът за неимуществени вреди е постъпила от Прокуратурата на Р. България. Изложени са оплаквания за постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал изводите си за претърпените от ищеца морални страдания, предоверявайки се на показанията на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото; че размерът на присъденото обезщетение е завишен неоснователно и в нарушение на чл. 52 ЗЗД е присъденото обезщетение, което не е еквивалентно на понесените от ищецът неимуществени вреди, без да са разграничени обстоятелствата, относими към отговорността на всеки един от ответниците. Изложени са и оплаквания за възлагане на съдебните разноски поделото на Прокуратурата на Р. Б. в нарушение на чл. 68 ГПК (отм.). Ответниците по касационната жалба В. И. А. и О. с. с. гр. М. не вземат становище. Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното: В обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че на 26.01.2002 г., ищецът по делото В. И. А. е бил задържан под стража в изпълнение на постановление от 26.01.2002 г. на следовател при О. с. с., гр. М. С постановление от 28.01.2002 г. по сл.д. № 13/2002 г. на О. с.с. гр. М., ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 115 НК при мярка за неотклонение "задържане под стража" и освободен на 19.04.2002 г. в изпълнение на определение по н.ч.х.д. № 26/2002 г. на Монтански окръжен съд, с което взетата мярка за неотклонение е била изменена в парична гаранция. По повдигнато от О. прокуратура гр. М. обвинение в извършване на престъпление по чл. 115 НК е било образувано н.о.х.д. № 19/2002 г. на Окръжен съд гр. М. С присъда от 24.10.2002 г., подсъдимият В. И. А. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 115 НК - съдът е приел, че ищецът е причинил смърт на друго лице при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК. Присъдата е била протестирана от окръжна прокуратура гр. М. пред Софийски апелативен съд и потвърдена с решение от 6.01.2006 г. по н.о.х.д. № 543/2003 г. По протест на Софийска апелативна прокуратура е било образувано н.о.х.д. № 268/2006 г. на Върховен касационен съд, който с решение от 17.11.2006 г. е оставил в сила въззивното решение. В резултат на осъществената спрямо него наказателна репресия и престоя в ареста, ищецът е преживял тежка психическа травма; по време и след освобождаването от ареста е изпаднал в депресия; чувствувал се е злепоставен пред обществото; претърпял е унижения, стрес и психически тормоз; страдал е и от последиците, настъпили за семейството му, изразяващи се във финансови затруднения, притеснения за здравето му, сериозно влошено от негативните преживявания. При така установените факти, Софийски апелативен съд е приел, че предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗОДВПГ против Прокуратурата на Р. Б. и О. с. с. гр. М. са основателни. Приел е, че предприетите от ответниците действия, изразяващи се в задържане под стража, привличане, повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ангажират отговорността им за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания от незаконно предприетата наказателна репресия. При условията на чл. 52 ЗЗД, съдът е определил обезщетение по справедливост в размер на по 5000 лева, платимо от всеки от ответниците, съобразявайки интензитета на душевните страдания и техните последствия върху психиката и физическото здраве на ищеца. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба против решението, подадена от Прокуратурата на Р. Б. е неоснователна. Правилен, в съответствие с чл. 2, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (заглавието на ЗОДВПГ променено ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.) е изводът за основателност на предявената претенция за вреди, причинени от незаконни действия на правозащитни органи на държавата. Настъпването на вреди от незаконни действия на органите на следствието и прокуратурата - обвиняване в извършване на престъпление, което ищецът не е извършил и поддържането на това обвинение, както и задържането му под стража, е установено по делото по безсъмнен начин, поради което държавата следва да обезвъзмезди гражданина с парично обезщетение с оглед критериите за обществена справедливост. Касационните оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в преценка на свидетелските показания, извършена в нарушение на чл. 136 ГПК (отм.), са неоснователни. Съдът е възприел показанията на свидетелите П съпруга и син на ищеца, които показания са безпротиворечиви и неопровергани с други доказателства, изхождайки и от обстоятелството, че свидетелите като близки на ищеца са имали и най-непосредствени впечатления за душевното и здравословното му състояние, както по време на ареста, така и след изменението на мярката за неотклонение и по време на продължилото от 2002 г. до 2006 г. наказателно производство. Неоснователни са и касационните оплаквания относно размера на определеното от съда обезщетение. Доводът, че присъденото обезщетение не е еквивалентно на понесените от ищеца неимуществени вреди и несъстоятелен - обезщетението се преценява с оглед особеностите на всеки отделен случай; с оглед личността на пострадалия, характера и интензитета на претърпените страдания и настъпилите последици. В конкретния случай, при определяне на обезщетението съдът е отчел, че към момента на задържането му, ищецът е заемал отговорна длъжност в системата на държавната администрация; че предприетата спрямо него наказателна репресия се е отразила на авторитета в работата му и в обществото; отчел е, че претърпените страдания са дали отражение върху здравето и самочувствието му, а незаконното задържане се е отразило и върху обществения му престиж, което му е причинило допълнителни душевни страдания. Размерът на обезщетението е определен не само с оглед претърпените страдания от незаконно взетата мярка за неотклонение и престоят на ищеца в ареста, но и с оглед моралните щети от обвинението в престъпление, което не е извършил. Съвкупната преценка на тези обстоятелства налага извод, че определеното от въззивния съд обезщетение отговаря на обществения критерии за справедливост. Определеното обезщетението, дължимо от Прокуратурата на Р. Б., е съобразено с извършените действия от нейни органи - повдигане и поддържане на обвинение в извършване на тежко престъпление, за което ищецът е бил оправдан, в т.ч. протестиране на оправдателната присъда пред Апелативен и Касационен съд, в резултат на което наказателното производство е продължило в периода от началото на 2002 г. до м. ноември 2006 г. Неоснователно е и касационното оплакване против решението в частта му досежно присъдените разноски. С чл. 68 ГПК (известия, бр. 12 от 8.02.1952 г.) се урежда присъждането на съдебните разноски при действието на Конституциите на Народна Р. Б. от 1947 г. и 1971 г., съгласно които бюджетът на държавата е единен. С приемане на Конституцията на Р. Б. от 1991 г., съдебната власт има самостоятелен бюджет - чл. 117, ал. 3 от Конституцията, поради което, когато прокуратурата участвува като страна по делото, следуемите се разноски се присъждат съобразно общите правила на чл. 64 ГПК (отм.). Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение