Решение № 7405 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2011 г.

Решение № 7405 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4392/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването против Решение № 2264/15.02.2011 г., постановено по а. д. № 12207/2010 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), 3-членен състав.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, поради противоречие с норми от по-висока степен - чл. 2 във. вр. с чл. 81 и чл. 130 от Закона за здравето (ЗЗ), въплъщаващи в себе си нормите на чл. 1, чл. 2, чл. 11 и чл. 23 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагане на постиженията на биологията и медицината: Конвенция за правата на човека и биомедицината (Конвенция/та), както и антидискриминационните норми на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), са отменени разпоредбите на т. 3.6.7, т. 3.8.5 и т. 3.10.7 от Раздел VI (Методични указания за медицинска дейности при извършване на асистирана репродукция) на Приложение № 1 (Медицински стандарт "Асистирана репродукция") към чл. 1, ал. 1, т. 1 на Наредба № 28/20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция (Наредба/та), издадена от министъра на здравеопазването.

Недоволен от решението, министърът го обжалва чрез процесуалния си представител. Моли отмяната му като неправилно и необосновано, а в частта досежно констатираното от ВАС противоречие с норми на ЗЗД - обявяването му за нищожно, както и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав.

Ответната страна - Доли Василева Недева, от гр. София, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

ВАС, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от 3-членния му състав. Твърдяната в жалбата необоснованост на решението, касае извода на съда, че отменените разпоредби от Приложение № 1 на Наредбата противоречат на чл. 1, чл. 2, чл. 11 и чл. 23 от Конвенцията както и на чл. 2, във вр. с чл. 81 и чл. 130 от ЗЗ. Твърди се, че единственият аргумент, довел съда до този извод е, че ЗЗ не въвежда понятието "напреднала репродуктивна възраст", което от своя страна се преценява от касатора като неотносимо към цитираните норми на Конвенцията, ЗЗ и ЗЗД.

Доводът е неоснователен. ВАС, 3-членен състав е извършил задълбочен и цялостен анализ на спорния въпрос. Изследвани са правните норми на ЗЗ, в изпълнение на които е издадена Наредбата; характеристиката на понятията "медицински стандарти" и "асистирана репродукция"; съобразени са предвидените в Раздел VI на Приложение № 1 контраиндикации при осъществяване на инсеминация с обработени сперматозоиди от съпруга (партньора), инсеминация с обработени сперматозоиди от дарител (различен от партньора) и яйчникова фоликулна пункция под ехографски контрол с цел вземане (добив) на овоцити; направено е сравнително тълкуване на оспорените норми (т. 3.6, 3.8 и 3.10 като цяло) с тези на т. 8 и т. 9 от същия раздел на Приложение № 1 и е отчетена липсата в последните на ограничения, свързани с възрастта.

Основният довод за допуснати нарушения на материалния закон касае извода на съда, че въведената пределна възраст за извършване на асистирана репродукция сама по себе си не може да бъде част от медицински стандарт. Твърди се, че той е незаконосъобразен. Изложени са съображения, че с напредването на възрастта значително нараства опасността от раждане на дете с аномалии и увреждания. Доказателство за това е разписаното в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 39/16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, специално наблюдение и завишен брой процедури на бременните жени над 35-годишна възраст, определени като група с повишен риск. Целта на това наблюдение е извършване на изследвания за съществуването на генетични аномалии на плода.

Изложените доводи са основателни и безспорни, но са от категорията, известна в правото като "банални истини". Възрастта, сама по себе си безспорно води до риск от усложнения при бременността, свързани с повишена опасност за здравето на бременната жена и плода. В живота на човека (и специално на жената) обаче няма определена възрастова граница, след преминаването на която задължително настъпват изменения, водещи във всички случаи до негативни последици от категорията на посочените в касационната жалба. Телесното здраве и здравословното състояние на всеки човешки индивид е нещо специфично, което обективно не може да бъде подведено под общ критерий. Твърдението, че определената в обжалваните норми възраст е именно такава граница, е невярно. По тази причина, само резултати от медицински изследвания, извършени на всяка жена, която желае да се подложи на процедура за асистирана репродукция, могат и трябва да бъдат критериите, които ще покажат дали са налице контраиндикации за провеждането `и, както и това кой точно от известните към настоящия момент методи на асистирана репродукция може да се приложи (или следва да се избягва) спрямо нея, предвид целения най-добър резултат.

Гарантирането на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението на пациентите (които съгласно чл. 86, т. 10 от ЗЗ са техни права и в същото време са задължение на министъра да ги осигури чрез разписването на медицински стандарт по асистирана репродукция), също зависят от здравословното им състояние. Ако резултатите от изследванията покажат, че прилагането на един или друг метод или процедура създават опасност за здравето и/или живота на конкретната пациентка или плода и, те няма да бъдат приложени и използвани, дори при категорично изразено желание от нейна страна. При състояния, създаващи възможност за вариантност на резултатите от прилагането им, следва да се действа след прилагане на принципа за предварително взето писмено информирано съгласие на лицата, искащи да създадат потомство, така както разпорежда чл. 130, ал. 1 от ЗЗ. Само по този начин може да се реализира "грижа за живота и здравето на жените над 43, респ. над 45 годишна възраст, с оглед недопускане на риск за техния живот и здраве, който значително надвишава ползата от медицинските процедури по асистирана репродукция..." - цитатът е от т. 3 на стр. 3 от касационната жалба. Твърдяният там избор в интерес на жената трябва да бъде избор на медицинско поведение само когато предвижданият (на база обективни резултати от изследвания) изход от прилагането на даден метод или процедура е определено (или с голяма вероятност) негативен за живота и здравето на пациентката и/или плода. Както се каза, решението в случаите, когато такава опасност не е налице и подреждането на приоритетите за всяка пациентка, следва да бъде нейно след запознаването и с всички възможни последици от това подреждане.

Позоваването на нормата на чл. 79 от ЗЗ също не води до направения в касационната жалба извод, че въвеждането на изискване за възраст при извършване на дейности по асистирана репродукция е в изпълнение на задължението на министъра за прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Тази норма изисква медицинската помощ в РБ да се осъществява чрез прилагането на такива утвърдени методи и технологии, но по делото не са представени доказателства, базиращи се на статистически (или друг вид) изследвания, които да водят до извод за необходимост на въвеждането на изискване за пределна възраст, след настъпването на която не могат да се приложат посочените в т. 3.6, т. 3.8 и т. 3.10 от Раздел VI на Приложение № 1 към Наредбата методи за асистирана репродукция. Налице е само недоказаното твърдение, че за прилагането на тези методи, е необходимо предвиждането на пределна възраст като контраиндикация.

Възрастта безспорно има значение и напредването `и се отразява негативно върху репродуктивните възможности на човека. Безспорно е и твърдението, че всяка една бременност крие в себе си опасности за жената в такова състояние. Въпреки това, човечеството съществува, а в основата на грижите за здравето на пациента се поставя не тази опасност, произтичаща от чисто формалния критерий на възрастта, а репродуктивното здраве и способност на конкретния индивид, които са различни за всеки един. Само обективните резултати от специализираните медицински изследвания ще покажат дали за конкретното лице са налице контраиндикации за прилагането на някой от методите на асистираната репродукция.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав