Решение № 10098 от 6.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на Околната среда и водите, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Т. Тодорова срещу решение 6249 от 11 ноември 2020год., постановено по адм. дело 9342 от 2020год. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което е отменена негова заповед 99 от 16 юли 2020 год. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в писмена молба и бележки. Моли за отмяна на обжалваното решение.Претендира разноски- присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за по чл.78, ал.5 ГПК. ОтветникътИ. Ангелова оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но същата не отговаря на изискванията за съдържание, въведени със специалната норма на чл.108, ал.1 ЗДСл, като в оспорения акт не е посочено нито едно фактическо обстоятелство. Съдът е счел, че оспорения акт е издаден и в противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като посочените от органа по назначаване мотиви за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на нова фактическа обстановка, нито за невъзможност да се изпълняват служебните задължения, т.е. акта е издаден без да са налице фактическите основания, изискуеми от чл.107, ал.1, т.5 ЗДСл. Според съда ползването на отпуск поради временна неработоспособност е право на служителя, което не може да се определи като обективна невъзможност да се изпълняват служебните задължения, независимо от продължителността на опуска. Решението е правилно като краен резултат. В процесния случай И. Ангелова е изпълнявала длъжността директор на дирекция Обществени поръчки в Министерство на околната среда и водите и същата е отсъствала поради временна неработоспособност в периодите от 03.02.2019 г.-23.02.2019 г. (21 календарни дни), от 15.05.2020 г. до 29.05.2020 г. (15 календарни дни) и от 29.06.2020 г. до 31.07.2020 г. (33 календарни дни). По време на ползване на последния отпуск за временна неработоспособност е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката на осн. чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, считано от 16.07.2020г. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че множеството контролни проверки, осъществяване от компетентните органи и функциите възложени на МОСВ, дългосрочното отсъствие на служителя възпрепятства осъществяването на съществени функции на МОСВ, което води до затруднение работата на администрацията. При тези данни неправилно първостепенния съд е приел, че акта не отговоря на изискванията за съдържание- заповед 799 от 16 юли 2020 год. е мотивирана и в нея са посочени фактически основния. За да е осъществен фактическия състав на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл следва да е възникнала нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. Непостоянното отсъствие поради временна неработоспособност не попада в хипотезата на възприетото от административния орган правно основание по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Този извод се налага защото горепосочената норма изрично изключва предвиденото в чл.103, ал.1, т.3 ЗДСл общо основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно- при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. Прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. При така предвиденото от законодателя, по аргумент на по-силното основание временната неработоспособност на служителя поради здравословен проблем няма за последица обективна невъзможност да този служител да изпълнява функциите и задачите, предвидени в длъжностната му характеристика. Предвид изложеното верен е крайния извод на съда за противоречие на акта с приложимите материалноправни разпоредби. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като заключението на съдебния състав за незаконосъобразност на оспорената заповед кореспондира със събраните по делото доказателства и е формирано след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното, решението на Административен съд София-град като постановено при липса на отменителното основание по чл.209, т.3, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат съдебно деловодни разноски, тъй като ответника по касация не е заявил такива. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение