Решение № 14736 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2018 г.

Решение № 14736 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията), чрез процесуалния й представител юрисконсулт З. Вададжийски, против решение № 6424 от 08.11.2017 г., постановено по адм. дело № 10079/2017 г. на Административен съд - С. -град (АССГ), Второ отделение, 32 състав, с което е отменено по жалба на "Коин консулт" ЕООД, решение на Комисията № Ж-578/2016 г. от 29.05.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че установените в производството факти не са подведени под съответстващата правна норма, като се сочи, че личните данни на жалбоподателите в производството пред КЗЛД са предоставени от друго физическо лице, а не са събрани от самите субекти на данните, т. е. приложима е нормата на чл. 19 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а не както неправилно съдът е приел нормата на чл. 20 от ЗЗЛД. Твърди се, че ЗЗЛД регулира единствено обработването на лични данни от лица, имащи качеството на администратор на лични данни, т. е. действията на физическото лице, което "физически" е предоставило данните на жалбоподателите на дружеството - администратор на лични данни са без значение. Същите биха имали значение ако физическото лице имаше качеството на администратор на лични данни, в който случай действително правната квалификация би била по чл. 20 от ЗЗЛД, тъй като личните данни не биха били получени от физическото лице субект на личните данни, а от "друго лице", но администратор на лични данни. В случая това не е така, поради което единствените релевантни действия са тези, извършени от администратора на лични данни, като правилната правна квалификация е по чл. 19 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно. В с. з. касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на Комисията служител с юридическо образование К. П.. Не се претендира присъждане на разноски за касационното производство. Не е заявено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, претендиран от ответника по касация. Ответникът - "Коин Консулт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя С. П., чрез пълномощника си адв. Н. П. и процесуалния си представител юрисконсулт К. Д. оспорва касационната жалба в писмен отговор и в с. з. по същество. Претендира заплащане на разноските за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че постановеното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е решение № Ж-578/2016 г. от 29.05.2017 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 38 от ЗЗЛД жалбата на Б. Т. и Д. Т. срещу "Коин Консулт" ЕООД е приета за основателна и на дружеството е наложено административно наказание, на основание чл. 42, ал. 3 от ЗЗЛД за нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД - имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по делото, като по фактическите установявания не се спори понастоящем. Приел е за установено, че административното производство е започнало по жалба на Б. Т. и Д. Т., в която се съдържа оплакване на неправомерно обработване на личните им данни. Това е така, тъй като между жалбоподателите в качеството им на наемодатели и А. Т., в качеството и на наемател е сключен договор за наем на недвижим имот, предсрочно прекратен, като останали неразрешени финансови въпроси във връзка с него и без предупреждение, без изричното им съгласие и без правно основание наемателката е предоставила личните им данни на ответното дружество. Същото не се идентифицирало, в кореспонденцията с жалбоподателите преди същите да направят изричното искане за това, като станало ясно, че става дума за търговско дружество, а не за адвокат или за адвокатско дружество, като към писмото на дружеството е приложен договора за наем, в който се съдържат личните им данни, за които в същия липсва клауза за съгласие за предоставянето на лични данни, на която и да е страна по договора на трети лица. Безспорно е установено, че дружеството е отправило покана до жалбоподателите за връщане на парична сума във връзка със сключения договор за наем, като към същата е приложено уведомление от наемателката и пълномощно от същата за упълномощаването на дружеството да предприеме действия по събиране на дължимата сума. КЗЛД е уведомила жалбоподателите и ответното дружество за образуваното административно производство, като им е указана възможността да представят допълнителни доказателства, съответно писмено становище по жалбата и представяне на доказателства. Дружеството е депозирало становище - вх. № С-982/09.12.2016 г., в което е посочено, че между жалбоподателите и Трифонова е налице гражданско правен спор за непогасени задължения по сключен между тях договор за наем, като дружеството е надлежно упълномощено да представлява Трифонова в отношенията и с наемодателите по договора, като с цел извънсъдебно уреждане на спора до жалбоподателите са изпратени две покани за плащане на дължимите от тях суми. Посочено е, че трите имена и ЕГН са цитирани в изпратените писма до наемодателите, доколкото това са индивидуализиращи белези на адресатите на писмата. КЗЛД е приела, че жалбата е допустима и е насрочила заседание за разглеждането и по същество, за което страните са надлежно уведомени, като им е указана възможността за вземане на становище и представяне на доказателства. Видно от протокол № 11/15.02.2017 г. е проведено заседание на КЗЛД, на което е предложен проект на решение, приет с пълно единодушие - четири гласа "за". С решението, на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 38 от ЗЗЛД жалбата е приета за основателна и на ответното дружество е наложено административно наказание, определено в чл. 42, ал. 3 за нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД, имуществена санкция в размер на 2 000 лв. В мотивите е прието, че жалбоподателите са индивидуализирани, чрез личните си данни в договор за наем на недвижим имот, като данните им са предоставени от тях самите, а не от друг администратор. Трифонова е упълномощила ответното дружеството да събере вземане по договора, който е постъпил при администратора, обработил личните данни. Дружеството е следвало на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и 2 да се идентифицира като администратор на лични данни пред физическите лица и да уточни целите, заради които ги обработва. Съдът е установил, чрез извършената служебно справка от Електронния регистър на администраторите на лични данни, че ответното дружество е регистриран администратор на лични данни с идентификационен номер 407211, при заявени два регистъра - "Клиенти" и "Длъжници". При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД, в изпълнение на правомощията по чл. 10, ал. 1 от ЗЗЛД. Комисията е сезирана с жалба от физически лица, с твърдения за нарушени правата по ЗЗЛД, в който случай, същата законосъобразно се е произнесла съгласно чл. 38, ал. 2 с решение, като е наложила и санкция. Съдът е анализирал и разграничил различните производства - по чл. 38 и производството по чл. 12 от ЗЗЛД, което се развира по реда на ЗАНН. В съответствие със закона са изводите му, че предвидените в чл. 42 и чл. 42 а от ЗЗЛД административни наказания – глоба и имуществена санкция, въпреки че се намират в глава осма "Административнонаказателни разпоредби" на ЗЗЛД, могат да се прилагат и в двете производства за реализиране на контролните правомощия на КЗЛД. АССГ е приел също така, че оспореното решение е издадено в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания, също така в административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - спазени са изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД, като жалбата е разгледана в открито заседание, с призоваване на страните и събиране на доказателства, а решението е взето единодушно от членовете на административния орган, при необходимия кворум. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения акт е издаден в нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като административният орган не е обсъдил приложението на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащ посочените хипотези, при които е допустимо обработването на лични данни, като е наложил санкция на дружеството за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД. Съгласно тази разпоредба в случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя: 1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител; 2. целите на обработването на личните данни. В случая е установено, че личните данни не са събрани от лицето, за което се отнасят, а са предоставени от друго физическо лице, което не е регистрирано като администратор на лични данни. Следователно не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД и решението е незаконосъобразно, тъй като установените факти не са подведени под съответстващата им правна норма. Съдът е посочил, че в случая е приложима нормата на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, тъй като личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят. В този случай КЗЛД е следвало да прецени дали са спазени и изискванията на чл. 20 от ЗЗЛД, както и на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, предвиждащ, че информацията по чл. 19, ал. 1, т. 3 - 5, чл. 20, ал. 1, т. 3 - 5, както и всяка друга информация, свързана с обработването на данните, се предоставя след извършване на преценка за необходимостта от предоставянето й с цел гарантиране на справедливо обработване на данните по отношение на физическото лице, за което се отнасят. Тази преценка е дължима от администратора за всеки конкретен случай, съответно в решението си и КЗЛД е следвало да изложи мотиви дали администраторът е извършил дължимата преценка и дали не е преценил, че не е необходимо предоставянето на такава информация. Поради допуснатото нарушение на материалния закон, съдът е приел незаконосъобразност на акта, съответно и на наложеното наказание, независимо че чл. 42 от ЗЗЛД предвижда едно и също наказание, както за нарушение на чл. 19, така и за нарушение на чл. 20 от ЗЗЛД, поради което е постановил отмяната на оспореното решение на КЗЛД. Посочил е, че съдът не може да се извърши преквалификация именно поради незаконосъобразното приложение на материалния закон относно извършеното нарушение. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че изводите на съда са необосновани и в противоречие с материалния закон. Съдът се е съобразил с доказателствата по делото и правилно е приел, че безспорно от фактическа страна е установено, че личните данни на физическите лица - Б. и Д. Т. не са събрани от тях от администратора на лични данни - ответното в административното производство дружество (жалбоподател пред първата инстанция), а са предоставени от друго лице - физическото лице Трифонова. Правилно при това положение е прието от съда, че административният орган неправилно е подвел безспорно установените факти под нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД, вместо под приложимата норма на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД, която е осъществена от фактическа страна, в приложимите редакции от ДВ, бр. 91 от 2006 г. Не може да се възприеме довода в касационната жалба, че действията на физическото лице, което "физически" е предоставило данните на жалбоподателите са без значение, доколкото същото няма качеството на администратор на лични данни. Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД гласи, че когато данните не са получени от физическото лице, за което се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя: 1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител; 2. целите на обработването на личните данни; 3. категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице; 4. получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните; 5. информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни, а съгласно ал. 2 на същия текст данните по ал. 1 се предоставят на лицето, за което се отнасят, към момента на вписването им в съответния регистър или, ако се предвижда разкриване на данните на трето лице - не по-късно от момента на разкриването им за пръв път. От анализа на нормата следва, че същата съдържа изискване личните данни да не са получени от физическото лице, за което се отнасят, но не съдържа посочване за източниците и начина на получаване на данните, съответно не съдържа изискване същите да са получени непременно от друг администратор на лични данни или негов представител, каквото е твърдението в касационната жалба. Не може да се счете за ирелевантен факта, че данните са получени от друго физическо лице, напротив посоченото установява един от елементите на фактическия състав на чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД - данните не са получени от физическите лица, за които се отнасят. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД, приложена от КЗЛД, също е ясна и разпорежда сходно задължение за администратора на лични данни, който ги обработва по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, като фактическият й състав изисква личните данни да са събрани от лицето, за което се отнасят. Категорично е установено, че в случая личните данни не са събрани от лицата, за които се отнасят, поради което съответни на материалния закон са изводите на съда, че КЗЛД неправилно е приложила закона, в частност нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД. КЗЛД е приела, че жалбата, с която е сезирана е основателна и е наложила санкция за нарушение по чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД, за неизпълнение на задължението на администратора да се идентифицира и да предостави изискуемите в чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД данни, като извън предмета й на произнасяне е останал анализа на правомерността на обработката на личните данни, с оглед изискванията на закона, съответно преценката дали е налице някоя от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД хипотези, съгласно в приложимата към момента на произнасянето на КЗЛД редакция на текста, при които обработването на личните данни е допустимо. Правилно съдът е приел, че при това положение не разполага с правомощие да преквалифицира приетото от КЗЛД, а само с оглед неправилното приложение на материалния закон може да отмени постановения административен акт, с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Също така съобразен с данните по делото и с изискванията на закона е и изводът на съда, че в оспореното решение, КЗЛД не е анализирала и приложението на нормите на чл. 20 и чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД, относно липсата или наличието на преценка за обема на информацията, която следва да се предостави от администратора на лични данни на лицата, за които се отнасят данните. Липсата на тази преценка прави решението на КЗЛД немотивирано и незаконосъобразно, както правилно е приел и решаващият съд. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация да му бъдат присъдени направените в касационното производство разноски, които възлизат на 600 лева, действително заплатена сума за възнаграждение на един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие от 08.12.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,