Решение № 6255 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 719/2010 г.

Решение № 6255 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 719/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на иракския гражданин Ахмед Хашем Мохамед Али, подадена срещу решение № 1/05.01.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила - чл. 75, ал. 2 от ЗУБ и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, в частта, касаеща отказа за предоставяне статут на бежанец, поддържайки, че административното решение е нищожно като издадено при липса на искане от страна на жалбоподателя и при наличие на влязло в сила съдебно решение по този въпрос. По отношение на жалбата, в частта, касаеща отказа на хуманитарен статут, се излагат доводи за неоснователност на поддържаните възражения, тъй като по делото не е доказано наличието на основанията предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предполагащи предоставянето на международна закрила под формата на хуманитарен статут. В тази връзка се цитира справка с вх. № 2122/20.07.2009 г. на Министерството на външните работи, установяваща, че ситуацията в Ирак не достига границите на въоръжен конфликт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е редовно подадена в законоустановения срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: В производство, образувано по молба за закрила с вх. 1096/24.10.2008 г. на РПЦ - София, подадено от Ахмед Хашем Мохамед Али, председателят на ДАБ със свое решение № 165/21.05.2009 г. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя. С влязло в сила решение № 14833/07.12.2009 г., постановено от тричленен състав на ВАС, разглеждащ адм. дело № 7972/2009 г., жалбата на търсещия закрила чужденец против решение № 165/21.05.2009 г. на председателя на ДАБ е отхвърлена в частта, против постановения от административния орган отказ за предоставяне на статут на бежанец. В частта обаче, касаеща предоставянето на хуманитарен статут, административното решение е отменено като незаконосъобразно. Постановеният отказ по чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е възприет от съда като постановен в нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, чиято хипотезата е установена в хода на производството. В тази връзка административната преписка е върната за ново произнасяне от административния орган с оглед указанията на съда относно съдебно установеното право на закрила под формата на хуманитарен статут от страна на Република България спрямо жалбоподателя. След получаване на преписката председателят на ДАБ е издал сега оспорваното административно решение под № 1 от 05.01.2010 г., с което произнасяйки се отново по молба под № 1036/24.10.2008 г. при РПЦ - София, от една страна е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец на Ахмед Хашем Мохамед Али, а от друга е отказал и предоставянето на хуманитарен статут. Мотивите към новопостановените откази по чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ касаят липсата на предпоставки по чл. 8 и 9 от ЗУБ, установяващи се от справка вх. № 2122/20.07.2009 г. на Министерството на външните работи. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 1/05.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е нищожно изцяло поради следното: Отказът за предоставяне на статут на бежанец на Ахмед Хашем Мохамед Али, по негова молба от 24.10.2008 г., имаща вх. № 1096 при РПЦ-София, е влязъл в сила административен акт към датата на влизане в сила на решение № 14833/07.12.2009 г., по адм. дело № 7972/2009 г. по описа на ВАС, Трето отделение. Повторното произнасяне с решение № 1/05.01.2010 г., относно приключило с влязъл в сила административен акт правоотношение, касаещо основателността на искане отправено от молителя за закрила на основание чл. 8 от ЗУБ, се явява постановено при особено съществено нарушение на административно - производствените правила - липса на редовно започнало административно производство по чл. 24 от АПК, налагащо обявяването му за нищожно. ЗУБ предвижда иницииране на производството по предоставяне на статут по чл. 8, единствено по искане на лицата, търсещи съответната закрила и не предвижда възможност за самосезиране от страна на административния орган. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то същия е постановен в разрез с дадените съдебни указания в решение № 14833/07.12.2009 г., поради което настоящата инстанция, счита че същите не се изпълнени, което на основание чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК налага административното решение в тази му част да бъде обявено за нищожно. В хода на съдебното производството по адм. дело № 7972/2009 г. по описа на ВАС, е установено изпълнението на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ респ. правото на закрила под формата на хуманитарен статут спрямо жалбоподателя към датата на издаване на първото по време административно решение - 21.05.2009 г. Новото произнасяне от страна на председателя на ДАБ е следвало да бъде съобразено безусловно с вече съдебно установеното и признато право на закрила спрямо чужденеца. Това не е сторено като административния орган, позовавайки се на новонастъпили обстоятелства е издал сега оспорвания отказ. Аргументите изложени в решение № 1/05.01.2010 г. относно отпадането на предпоставката - въоръжен конфликт са неотносими към административното правоотношение започнало по молбата от 24.10.2008 г. и завършило към 21.05.2009 г. с издаването на решение № 165. Справката на Министерство на външните работи под № 2122/20.07.2009 г. при ДАБ е последваща спрямо съдържанието на правоотношението и поради това не може да се отрази на установените към едни вече минал момент факти. Установената липса на въоръжен конфликт може да бъде основание за прекратяване на признатия хуманитарен статут - чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9, ал., т. 3 от ЗУБ, но това следва да стане в отделно административно производство по чл. 78 и сл. от ЗУБ и едва след издаване на нарочен акт за предоставяне правото на закрила. Неизпълнението на съдебни указания с мотива, че е настъпила промяна във фактите относно спорното право след издаването на административния акт е опит да бъда избегнато изпълнението на указанията и е незачитане на обективните времеви предели (към 21.05.2009 по аргумент от чл. 142 от АПК) на силата на присъденото с решение № 14833/07.12.2009 г. При така установената нищожност на административното решение в частта относно повторния отказ за предоставяне на хуманитарния статут, то същото отново следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне съобразно указанията дадени с решение № 14833/07.12.2009 г., по адм. дело № 7972/2009 г. по описа на ВАС, Трето отделение Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 177, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,