Решение № 9911 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2019 г.

Решение № 9911 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Граматикова, [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. С. Семчева, против Решение № 6312 от 1.11.2018 г., постановено по адм. д. № 8430/2018 г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за задържане на лице рег. № 226 зз-1632/17.07.2018 г., издадена от полицейски орган при 02 Районно управление (РУ) – София към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 72, ал. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена принудителна административна мярка – "задържане за срок от 24 часа". Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е взел предвид направените възражение относно законосъобразността и съразмерността на наложената мярка. Твърди, че при формиране на крайния извод решаващият състав е игнорирал оплакването за употреба на физическа сила спрямо задържаното лице и неосигуряването й на достъп до своите близки. Излага съображения, че неправилно е приета за законосъобразна издадената заповед, тъй като в нея не се съдържат фактическите и правните основания за задържането на лицето – не е посочена приложимата в случая правна хипотеза, нито са посочени и разяснени правата на задържаното лице, с което е нарушен принципа на съразмерност. Твърди, че решението не се основава на доказателствата по делото, на изискванията на материалния закон и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията). Моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде решено по същество, като бъде отменена заповедта за задържане на лице. Претендира присъждането на направените в настоящата и предходната съдебна инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение. Ответникът – полицейски орган при 02 РУ – София към СДВР, редовно уведомен, в писмени бележки по делото, подадени от юрк. В. Пашунов, изразява становище за правилност на обжалваното решение. Твърди, че в съответствие с установеното от съда, са били налице всички предпоставки за прилагане на процесната мярка, заповедта съдържа необходимите по закон реквизити и на задържаното лице са му били разяснени правата, като дори е ползвало адвокатска защита. Изразява становище, че не е налице причинна връзка между действията на служители на СДВР и установените травми. Излага доводи, че е спазен материалният закон, доколкото са налице данни за съпричастност на задържаното лице в извършване на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна по делото първоинстанционния съд е приел за установено, че със заявление на М. Антонова от 28.06.2018 г. е посочено, че на 19.06.2018 г., на домашния й адрес в [населено място], [адрес], е установила липсата на сума около 10 000 лв. /1000 евро, 600 долара, 40 паунда и неизвестна сума в лева/ от шкаф в хола, за чиято липса изразила подозрение, че парите са взети от Г. Граматикова, която била наета за почистване на жилището и имала ключ от него. По заявлението била образувана преписка с вх. № 226000-6833/2018 г. по описа на 02 РУ- СДВР. Във връзка с изразените подозрения и образуваната преписка със заповед № 226 зз-1632/17.07.2018 г., издадена от полицейски орган при 02 РУ – София към СДВР на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 194, ал. 3 НК, г-жа Граматикова е задържана на 17.07.2018 г. в 16: 20 часа и освободена на 18.07.2018 г. в 15: 30 часа поради наличие на данни за извършено престъпление по преписка № 226000-6833 от 28.07.2018 г. на 02 РУ – СДВР, като същата е дала писмени обяснения пред разследващия орган още на 13.07.2018 г. При задържането е извършен обиск в присъствието на свидетел и е съставен протокол съгласно чл. 80, ал. 1 ЗМВР, а с протокол от същата дата задържаното лице е предало доброволно сумата от 750 лв. С докладна записка от 18.07.2018 г. ОР Достинова предложила образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК При така установените факти и след анализ на доказателствата по делото решаващият състав е отхвърлил оспорването по жалбата на Г. Граматикова, [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес]. Приел е, че оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР компетентност, в предписаната форма и съдържа изискуемото по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Съдът е изложил мотиви, че непосочването на конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1 ЗМВР се допълва от фактическото изписване на съдържанието на разпоредбата /в случая по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР/ – "данни за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК по преписка № 226000-6833 от 28.07.2018 г. на 02 РУ – СДВР". Приел е, че правата на задържаното лице са разяснени, доколкото то е подписало декларация, с която е заявила, че е запозната с правата си по чл. 74, ал. 3 ЗМВР и чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от Инструкция № 8121 з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР (Инструкцията) и че дори и същите да са нарушени, то това не е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Изложил е мотиви, че освен медицинско удостоверение № 289. 07/18.07.2018 г. по делото не са представени други доказателства за употребена при задържането физическа сила от полицейските органи, и е счел за недоказано твърдението за употребена физическа принуда. Решаващият състав е счел за неоснователно оплакването за нарушение на принципа за съразмерност с мотива, че налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Фактическата обстановка по делото е изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е дал правилно и обосновано решение на правния спор, като настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда правомощието на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като за целта издадат писмена заповед с посочените в чл. 74, ал. 2 от същия закон реквизити, като наличието на визираните в нормата предпоставки подлежи на доказване от страна на прилагащия мярката административен орган. При налагането й административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Предпоставка за прилагането й е наличието на "достатъчно данни", от които може да се направи "обосновано" предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, а не с наличието на вече доказано такова. От съдържанието на заповедта се установява, че в нея са посочени фактическите и правните основания за налагането на мярката. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, заповедта съдържа изричното посочване на "данни за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 НК по преписка № 226000-6833 от 28.07.2018 г. на 02 РУ – СДВР". Това обстоятелство съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, според което мотивите за издаване на оспорения административен акт могат да се изложат и отделно от самия акт, в друг документ, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта и най–късно до изпращането на жалбата до горестоящия административен орган, е достатъчно, за да се приеме заповедта за мотивирана. Правилно е заключението на съда, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания на закона. От събраните по делото доказателства се установява, че г-жа Граматикова е задържана във връзка с извършено престъпление по чл. 194 НК, за извършването на което и съпричастността на лицето в него се съди от депозираното в РУ заявление, дадените от задържаното лице писмени обяснения от 13.07.2018 г. и останалите в образуваната преписка доказателства. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Посочените данни сочат за участието г-жа Граматикова в извършването на кражба, поради което и за да се избегне опасността от укриване на извършителя спрямо него е приложена принудителна административна мярка. Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите обосновани правни изводи. По повод на наведеното оплакване за упражнена физическа сила върху задържаното лице, съдът е изследвал всички приложени по делото доказателства и е стигнал до обоснован извод, който се споделя и от настоящия съдебен състав, че не може по несъмнен начин да се установи неправомерно поведение от страна на полицейските органи, доколкото на първо място не е изследвано физическото състояние на лицето преди неговото задържане, за да се обоснова наличието на пряка причинна връзка между поведението на полицейския орган и причинените вреди. Не може да бъде споделено възражението за нарушение на принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 АПК прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧОС, отнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъдят поисканите в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,