Решение № 7567 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12404/2013 г.

Решение № 7567 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12404/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производство по реда на чл. 208 сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Велико Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 404 от 18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 170 от 2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което по жалба на Павел Станев Михайлов от гр. Видин е отменен Ревизионен акт (РА) № 051002326/08.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 73 от 11.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, в която са определени задължения по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2004 г. и 2005 г. и съответните лихви. Излагат се твърдения, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Павел Михайлов е разполагал с парични средства в брой, с които да закупи недвижими имоти, предоставяне на заеми на дружества и ЕТ и за издръжка за него и семейството му. В тази връзка неправилно било прието за доказано, че наредител на плащанията от САЩ към роднините му е бил той, както и че те след завръщането му в България са му предали парите. Изложени са и възражения, че кредитираното заключение на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) относно пазарните цени на закупените имоти е необоснована. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Павел Станев Михайлов от гр. Видин, чрез адв. Дончева, в писмено становище и съдебно заседание оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: С РА по реда на чл. 122 от ДОПК, са установени задължения Павел Станев Михайлов за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г., 2005 г. общо в размер на 54 253.34 лв. и лихви за просрочие в размер на 34 278.81 лв. По отношение на определените с РА данъчни задължения за 2006 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. С РА са определени и задължения за данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 9078.32 лева и лихви за забава в размер на 7472,13 лева. В тази част жалбата срещу РА е отхвърлена от АС - Велико Търново с решение № 430 от 25.07.2012 г., постановено по адм. дело № 249/2011 г. по описа на същия съд, което е оставено в сила в тази част с решение № 2562 от 21.02.2013 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 10088/2012 г., - влязло в сила относно определения данък по чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.). В частта относно определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ делото е било за втори път пред АС - Велико Търново след отменително № 2562 от 21.02.2013 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по адм. дело № 10088/2012 г., с което е отменено Решение на АС - Велико Търново в тази част след първоначалното разглеждане поради това, че при постановяване на обжалвания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на спора от фактическа страна. При изследване на установеността на релевантните и спорни между страните факти и обстоятелства, съдът не е обсъдил, нито ценил в съвкупност относимите и приложени по делото писмени доказателства, въз основа на което не е формирал фактически изводи, които да обосновават изведените правни такива. В частност, не са коментирани данните от американската данъчна администрация за подадените от лицето там годишни данъчни декларации за 2003 и 2004 г. и за размера на реализирания съобразно същите доход, както и доходът за 2005 г., за който не е подадена данъчна декларация и не са платени данъци. Същевременно, не са формирани и никакви фактически изводи досежно съпоставката на тези доходи с преведените в България суми, декларираните доходи по подадените ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и установеното имуществено и финансово състояние на лицето през ревизирания период. Не е проведен разпит на съпругата на ревизираното лице Рамона Михайлова, не са обсъдени показанията на свидетеля Роза Тодорова, не са изведени фактически заключения относно наличието или липсата на доказателства кой е превел сумите, постъпили по банковите сметки на Теменужка Михайлова и Ненка Каменова, нито относно релевантните факти, че те са предали тези суми на ревизираното лице след завръщането му в България. Заключението от съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) е кредитирано без да е обсъдено конкретно и заедно с другите доказателства по делото съобразно чл. 202 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът е допуснал и провеждането на повторно заключение по СИЕ от същия експерт, който е изготвил първоначалното заключение, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 201 от ГПК, на чиито изводи са основани решаващите мотиви на съдебното решение в коментираната му част. Изводите на съда във връзка с установеността на основанието по чл. 122, т. 1, ал. 7 от ДОПК и неустановеността на това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК са необосновани със събраните по делото доказателства и противоречиви един спрямо друг. В ревизионното производство е установено, че Павел Михайлов и съпругата му Рамона Михайлова напускат България през 1993 г., заминавайки за ЮАР. До 1997 г. са спестили около 15 000 щатски долара, които са взети предвид при извършената ревизия и в полза на лицата са приети като спестени, тъй като по сметките им в ОББ има налични парични средства от предходни периоди. През 1997 г. са започнали работа в САЩ като чистачи в хранителен магазин и отделно имат закупен франчайз към COVERALL NORTH AMERICA. Видно от представеното ксерокопие на франчайз договор с COVERALL NORTH AMERICA, той е влязъл в сила от октомври 2000 г., т. е. от периода когато лицата имат подадени декларации в САЩ. За периода на пребиване в САЩ от 05.12.1997 г. до 23.09.2003 г. по данни на американската данъчна администрация лицата имат общо брутни доходи в размер на 248 993 щатски долара и нетни доходи (след признаване на нормативно признатите разходи) в размер на 116 654 щатски долара. Органът по приходите е приел в полза на лицата, че те за периода на пребиваването си в чужбина са спестили пълния размер на декларираните брутни доходи, след което са ги прехвърлили в български банки, съгласно получената информация от разкриване на банкова тайна за движението и наличностите по притежаваните от тях сметки в България. През 2004 г. и 2005 г. са закупили 4 офиса в гр. София, бул. "П. К. Яворов" № 6; поземлен имот в к-с Строител, гр. Видин УПИ с паянтова сграда във гр. Видин, както и апартамент в гр. Видин. Тъй като в нотариалните актове са вписани цени близки до данъчната оценка на закупените имоти, на основание чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК органът по приходите е назначил експертиза за определяне пазарната цена на имотите, които е включил в паричния поток за ревизираните години и съответно при формиране на данъчната основа. При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане с преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. и са определили данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Основните възражения на ревизираното лице са свързани с размера на сумата, с която е разполагало към 01.01.2004 г., както и относно пазарната цена на придобитите от него имоти. В тази връзка при първото разглеждане на делото е назначена СИЕ, допълнителна СИЕ, СОЕ, повторно заключение на допълнителната СИЕ, разпитани са свидетелите Теменужка Михайлова, майка на Павел Михайлов и Роза Тодорова, леля на съпругата му. В изпълнение на дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото от АС - Велико Търново е назначена отново СИЕ и е разпитана повторно майката на ревизираното лице, както и съпругата му Рамона Михайлова, представени са и извлечения от Fifth Third Bank, по които е работило и вещото лице. Въз основа на всички събрани доказателства и след като е съобразил дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото АС е приел, че Павел Михайлов и съпругата му са разполагали със сумата от общо 217 838.35 щатски долара, която сума представлява предоставени от негови роднини парични средства, които от своя страна са били преведена преди 2003 г. от жалбоподателя и съпругата му на съответните лица по банков път. Административният съд е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Подробно е обсъдил всички, както събраните в ревизионното производство, така и тези при оспорването на акта доказателства и е направил обосновани фактически изводи, че през 2003 г. семейството е разполагало с парите, преведени на майка му и бабата на съпругата му, които след завръщането им в България са им били предадени. Този факт се установява, както от представените надлежно заверени банкови документи от САЩ и от ОББ, така и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът е обсъдил подробно заедно с останалите доказателства по делото. От извлеченията на банковите сметки и от представената спестовна книжка на Теменужка Михайлова се установява, че по нейната сметка и по тази на Ненка Каменова безспорно са постъпвали суми от САЩ. Според свидетелските показания те са държани един месец на депозит, след което са съхранявани в касета в трезора на банката, като са предадени в брой на Павел и Рамона Михайлови след завръщането им от САЩ. Тези твърдения се подкрепят и от разпита на вещото лице Бакалова при първото разглеждане на делото от АС - Велико Търново, която е заявила, че в банката са потвърдили, че лицата имат банкови касети. Основателни са изводите на съда, че за предаването на парите от Теменужка Михайлова и Ненка Каменова е логично да не се съставят документи за предаването им, тъй като те са предадени в брой между роднини и то най-близки роднини по права линия - майката на Михайлов и бабата на съпругата му, която я е отгледала. Както е указал ВАС, при повторното разглеждане на делото АС подробно е изследвал доказателствата относно кой е превел сумите от САЩ. В тази връзка са приети надлежно заверени банкови документи от САЩ и е назначена отново СИЕ. След проверка в ОББ клон Лом, вещото лице е установило, че по сметката на Теменужка Михайлова за периода 2002-2003 г. са преведени 149119,63 щатски долара. Поради промяна на системата могат да бъдат проследени само извършените след 11.11.2002 г. преводи, които са с наредител CSIJ SERVICES чрез кореспондентската банка Fift Third bank град Синсинати, Охайо. Аналогични са и резултатите от проверката в ОББ клон Видин, където експертът е установил, че през посочения период по сметката на Нанка Каменова са постъпили 172844,50 лева от същия наредител от САЩ. След приспадане на всички разходи - такси, отрицателни валутни разлики е установено, че към 31.12.2003 г. получените от САЩ суми по двете сметки са в размер на 217838.35 щатски долара, левовата равностойност на 358820.06 лева. Неоснователен е доводът на касатора, че липсват доказателства, че CSIJ SERVICES е фирма и то на ревизираното лице. Наистина системата на банката до 11.11.2002 г. не съхранява имената на физическите лица, конкретно "наредители" на превода, но приетите извлечения от сметки на FIFTH THIRD BANK, от които е видно, че със сметката на наредителя CSIJ SERVICES се е разпореждал жалбоподателят Павел Михайлов. Неговият подпис е овластеният, оторизиран да разпорежда плащанията от сметката на дружеството им. Този факт се потвърждава и от това, че през периода 12.03.2003 г. - 11.09.2003 г. от сметката на CSIJ SERVICES в FIFTH THIRD BANK са превеждани суми и по личната сметка на Михайлов в Райфайзен банк АД, както и фактът, че адресът на дружеството и домашния адрес на Рамона и Павел Михайлови, който е посочен в банковите извлечения е един и същ. Като е изпълнил дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото, АС е изследвал установеността на релевантните и спорни между страните факти и обстоятелства, обсъдил и ценил в съвкупност относимите и приложени по делото доказателства (в това число и показанията на свидетеля Роза Тодорова) и е формирал обоснован и правилен извод, че доходите на Павел и Рамона Михайлови в САЩ са от извършваната от тях работа и от дейността на дружеството им CSIJ SERVICES. Преведените по сметки в ОББ на Ненка Каменова и Теменужка Михайлова суми в периода 1999 - 2003 г. са с наредител CSIJ SERVICES от банка в САЩ - FIFTH THIRD BANK, гр. Синсинати, Охайо. Неоснователни са доводите в касационната жалба и относно приетата от съда пазарна цена на закупените от ревизираното лице и съпругата му недвижими имоти. Като е изходил от легалната дефиниция за пазарна цена, предвидена в § 1, т. 10б от ДР на ДОПК и заключението на вещото лице по назначената СОЕ, правилно АС е приел, че цените до които е достигнало то са определени на базата на нормативно определените методи, определен в § 10 от ДОПК и предвиден в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, а именно - метода на пазарните цени и е достигнала до по-обективна оценка на процесните имоти, в сравнение с експертизата, приета в хода на ревизията. При определяне пазарната цена, вещото лице е съобразило степента за завършеност и е използвал два различни метода от Наредбата, за да достигне до по-обективна оценка на процесните имоти. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на оферта за офиси в същата сграда с цена 750 евро/кв. м. на първо място вещото лице изрично е коментирало, че това са офертни цени, които по правило са по-високи от тези, на които в действителност се реализират сделките. Освен това тази оферта е за завършени офиси, докато към момента на процесните сделки сградата е била на етап акт 15, като вещото лице изрично сочи, че е отчело степента на завършеност на всеки от имотите, а и нивата на пазарните цени се различават през 2005 г. и 2012 г. При разпита вещото лице категорично е заявило, че цените на имота в гр. Видин са много завишени, тъй като в ревизионната преписка е посочена друга зона. В изпълнение на дадените от ВАС указания при повторното разглеждане на делото АС е обсъдил и съобразил задължителните указания относно доказателствената сила на нотариалния акт и посочената в него цена. Поради изложеното настоящата инстанция счита, че правилно АС е кредитирал заключението на вещото лице по назначената СОЕ и е приел за СИЕ, в която в паричния поток са включени цените на придобитите недвижими имоти, определени от нея. Въз основа на заключенията на вещите лица и приетите факти съдът конкретно е установил и обсъдил отделните параметри на паричния поток на ревизираното лице за всяка една от ревизираните години и е определил съответното салдо. Така е формирал обоснован извод, че финансовото състояние на ревизираното лице с декларираните доходи в чужбина и преведените средства по сметки в Република България позволяват да закупи посочените имоти на определените от съдебната експертиза цени, като за посочените периоди няма превишаване на разходите над приходите, както е констатирало и вещото лице в СИЕ. При липсата на превишаване на приходите на разходите като данъчна основа за 2004 г. и 2005 г. на лицето правилно са взети предвид декларираните от него доходи от наем на недвижими имущество, т. е. за 2004 г. - 2 307.40 лв., за 2005 г. - 2 349.60 лв. Въпреки, че липсват доводи в касационната жалба, за пълнота на настоящето решение и в изпълнение на чл. 218, ал. 2 от АПК - за съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно - следва да се отбележи, че правилно АС е зачел подходът, приет от органа по приходите, отразен на стр. 47 и 48 от РА, доходите от чужбина за 2004 г. и 2005 г. да бъдат обложени в България само и изцяло в ревизията на Рамона Михайлова, за да не се стигне до дублиране на задълженията на Павел Михайлов с вече определените за цялата сума на съпругата му такива. Неоснователно е и възражението в касационната жалба относно разноските. От представения и двустранно подписан договор за правна помощ се установява, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен. Поради изложените съображения решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Въпреки направеното от ответника по касационната жалба искане, не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства, че такива са били направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение