Решение № 5842 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2013 г.

Решение № 5842 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2397/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Валентина Иванова Георгиева от гр. Видин против решение № 89/18.09.12 г. по адм. д. № 48/12 г. по описа на Административен съд - Видин с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Антони Иванов Здравковски, управител на ЕС в жилищната сграда с административен адрес гр. Видин, ул. "Дондуков" № 22, вх. "Г" не оспорва касационната жалба. Ответницата Искра Стойчева Паскова в писмена молба поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Главен архитект на община Видин не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея провери обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на касатора Георгиева в първоинстанционното производство е Заповед № РД-02-11-57/04.01.12 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК Главният архитект на община Видин е отменил Разрешение за строеж № 107/04.10.11 г., издадено на Валентина Иванова Георгиева за строеж "Малък телфер за ремонт на покрива, за вдигане на строителни материали и за ползване за лични цели от възложителя на блок "Граничар", вх. Г, ет. 4, ап. 48, кв. 69, гр. Видин". С обжалваното решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно приложението на чл. 185, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Съгласно чл. 214а, ал. 1 ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Така специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството и определящ ограниченията върху собствеността за устройствени цели, регламентира допустимост на отзив, респ. отмяна при определени предпоставки от издалия ги орган само на индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба. По отношение на други, издадени по този закон индивидуални административни актове отзив, респ. отмяна са недопустими, т. е. специалната разпоредба на чл. 214а, ал. 1 ЗУТ дерогира приложението на общата такава по чл. 91 АПК. Ето защо, административният орган, в случая главен архитект, не разполага с материална компетентност за издаване на заповед със съдържанието на оспорената - за отмяна на основание чл. 91 АПК на издадено от него разрешение за строеж, което определя заповедта като нищожна. Предвид горното обжалваното решение, с което по съображения за съответствие на обжалваната заповед с материалния закон оспорването е отхвърлено, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заповедта се обяви за нищожна. Така мотивиран и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение