Решение № 11734 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2017 г.

Решение № 11734 от 5.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на икономиката, чрез А. М., служител с юридическа правоспособност, срещу решение № 1287 от 01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11174 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. С него по жалба на "С. Т. П." АД е отменено писмо № К-26-С-1 от 14.04.2016 г. издадено от същия административен орган в качеството му на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" (ОП "РКБИ"). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - "С. Т. П." АД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Р. С., като е депозирано и писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение е бил сезиран с жалба от "С. Т. П." АД срещу писмо № К-26-С-1 от 14.04.2016 г. на Министъра на икономиката в качеството му на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013" (ОП "РКБИ"). С него е наложена финансова корекция, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на Закон за обществените поръчки с предмет: "Доставка на апаратура за получаване на лекарствени форми и контрол на качеството за нуждите на Invitro лаборатория за оценка на биологичната активност и токсичност, лаборатория за разработване и охарактеризираме на фармацевтични форми и "I. S." дизайн и лаборатория за екстракции на природни продукти и синтез на биоактивни съединения, по проект "Научно-технологичен парк". В изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ № BG161РО003-1.2.05-0001-С0001, е сключен договор № Д-024-2015/ВG161РО003-1.2.05-0001-С0001-Su-112 от 29.04.2015 г. с избран изпълнител "АСМ 2" ЕООД на стойност 427 275.00 лв. без ДДС. В писмото е посочено, че при извършена проверка на проведената процедура са констатирани нарушения, които са квалифицирани като такива на чл. 25, ал. 5 и чл. 32, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), а съгласно т. 11 "Дискриминационни технически спецификации" от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции, при такива нарушения следва да се наложи финансова корекция в размер на 25%. Ръководещият административен орган е потвърдил констатираното нарушение на чл. 25, ал. 5 и на чл. 32, ал. 1 от ЗОП и на основание т. 11 "Дискриминационни технически спецификации" от Приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции е наложил финансова корекция в размер на 25% от стойността на договор № Д-024-2015/ВG161РО003-1.2.05-0001-С0001-Su-112 от 29.04.2015 г. с "АСМ 2" ЕООД на стойност 427 275.00 лв. без ДДС. Със сега обжалваното решение съдебният състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил писмо № К-26-С-1 от 14.04.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 г. -2013 г. (УО). Прието, че оспореното писмо представлява годен за обжалване административен акт, който е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил възражението, че финансовите корекции по оперативните програми следва да се налагат от съдебните органи, отговарящи на изскванията на чл. 6 от ЕКПЧ, а не от органите на изпълнителната власт, като е приел, че не е основателно и актът е издаден от компетентен административен орган. Изрично в мотивите си съдът е посочил, че е допуснато нарушение на чл. 36, ал. 3 АПК, като административният орган не е извършил преценка на доказателствата и не е направил собствени констатации и изводи, което е довело до неправилен извод за вида на нарушението. Според него липсват фактически констатации, като в акта са посочени само изводи, но не и фактите, и обстоятелствата, въз основа на които са направени тези изводи, поради което той е немотивиран. Това нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и според съда е основание за отмяната на административния акт като незаконосъобразен. По тези съображения най-общо формулирани е постановил съдебното решение. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор относно фактическата обстановка, която е установена от съда въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представляващи част от административната преписка, по която е издадено оспореното писмо. На практика установените в съдебната фаза на производството факти не се различават от фактите, анализирани от административния орган. Също така съдът е обсъдил заключението, по допуснатата в административното производство експертиза, но преценена във връзка с останалите обстоятелства, установени по делото и преди всичко по повод възраженията в първоинстанционната жалба. Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " (ОП) е една от седемте оперативни програми на Р. Б., които се финансират от Структурните фондове на ЕС като министърът на икономиката е ръководител на управляващия орган на ОП. За спазване на националното и европейското законодателство при изпълнение на оперативните програми Р. Б. е приела национални мерки като основна част от тях се съдържат в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но и в приетите преди влизането му в сила вече на Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методология/та отм.) и Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредба/та) (решение № 10995 от 19.09.2017 г. по адм. дело № 3652 по описа за 2017 г. на ВАС, II колегия, петчленен състав). Правилни за изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на издателя на акта, доколкото министърът на икономиката е ръководител на УО на ОП, която е съфинансирана от Структурните фондове на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г., поради което по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 11 от Методологията има правомощия за налагане и извършване на финансови корекции. Следва също така да се посочи, че са спазени изискванията за писмена форма и тези по чл. 13 от Методологията като той отговаря на условията, при които се налага финансова корекция. По повод преценката на съда за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, настоящият съдебен състав, приема като правилни и съответни на установеното в административното и съдебното производства. Преди издаване на акта жалбоподателят е представил възражение, което не включва изложените в писмената защита обстоятелства, понеже не са обсъдени от административния орган. Не е посочено как е формирана точната стойност на финансовата корекция, а именно съответната нормативна уредба затова. Заключението прието в административното производство не е предоставено на жалбоподателя, в нарушение на чл. 34, ал. 1 от АПК. Този извод на съда обосновава и основното касационно възражение за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, респ. необсъждане на събраните доказателства и излагане на противоречиви и неясни мотиви от него. Това възражение е неоснователно, понеже нарушението на административнопроизводствените правила се изразява в липсата на фактически констатации, но и в недостатъчна степен на точен анализ на събраните доказателства от административния орган. Фактическите констатации не могат да бъдат извличани от съда в производството пред него, а същите са предмет на контрол от негова страна. Именно този порок на акта предпоставя и по-малка изчерпателност на мотивите на съда, понеже то не може да бъде преодоляно от съдебния орган при обжалване чрез допълване. Точното определяне на допуснатото нарушение от своя страна рефлектира върху съответната и точна правна квалификация на същото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в размер на 3 060 лв., реално извършени и представляващи адвокатско възнаграждение за проведеното съдебно производство и в двете инстанции. По изложените съображения, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,