Решение № 15669 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2012 г.

Решение № 15669 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4087/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕЛ ДОРАДО" ЕООД, седалище гр. Бургас срещу решение № 162/07.02.2012 г. по адм. д. № 1491/2011 г. на Административен съд - Бургас. Твърди се неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, осмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С постановеното решение № 162/07.02.2012 г. АС - Бургас е приел, че жалбата срещу ревизионен акт № 02-00-1000443/21.05.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта потвърден с решение № РД-10-193/20.06.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" - Бургас относно установени задължение по ЗКПО за 2009 г. е неоснователна, тъй като е установил, че за конкретния ревизиран период "ЕЛ ДОРАДО" ЕООД е отдавал възмездно под наем на "Имобиларе" ЕООД транспортни средства, въз основа на сключени договори за наем между страните, като не е отчитан целия приход за наемната дейност, в резултат на което ревизионният орган законосъобразно е увеличил финансовия резултат на дружеството за периода. Така постановеното решение, в обжалваната му част, е законосъобразно. Съществото на спора, с оглед реалния финансов резултат на дружеството, се свежда до сключените между страните договори за наем на автомобили, с подписаните към тях анекси, и съотношението между реално използваните превозни средства и реално извършените фактурирани наемни плащания. От първоначално сключените договори за наем от 13.10.2008 г., определената наемна цена е 100 лв. на месец на превозно средство. Обект на наемните правоотношения са 10 бр. превозни средства. В резултат от допълнително подписан анекс от 15.10.2008 г. цената е увеличена на 1000 евро или левовата им равностойност, месечно, на превозно средство. С подписан на 01.05.2009 г. анекс, страните се уговарят, че наем ще се плаща само когато превозните средства се ползват, като реалното ползване ще се удостоверява с товарителница CMR за всяко МПС и същата ще се представя при всяко фактуриране. Така в хода на ревизията е установено, че през ревизираната 2009 г. са извършвани транспортни услуги с различен брой МПС. В тази връзка, касаторът не оспорва конкретната констатация, че съобразно процесния договор за наем, за м. 06.2009 г. са използвани 8 бр. МПС, за м. 07.2009 г. - 4 бр., за м. 08.2009 г. - 4 бр., за м. 09.2009 г. - 4 бр., за м. 10.2009 г. - 6 бр., за м. 11.2009 г. - 8бр., за м. 12.2009 г. - 4 бр. Не оспорва и факта, че полученият доход от наем за използването на превозните средства не е отчетен от него. Претендира обаче, че извършеното от ревизионният орган на основание чл. 78 ЗКПО коригиране на финансовия резултат се явява незаконосъобразно, в нарушение на договорната воля на страните, съгласно която заплащането на дължимата цената е поставено в пропорционална зависимост от използването през съответния месец на автомобилите, при фиксирана цена за наем при пълен месец използване. Това твърдение настоящия състав счита за неоснователно. От така сключените договори за наем на превозни средства и подписаните анекси към него, и в частност анекса от 01.05.2009 г. следва, че заплащането на наемната цена, съгласно волята на съконтрахентите, се поставя в зависимост от използването на превозните средства - "само и в случай, че има реално ползване". С така подписания анекс, дължимостта на уговорената месечна наемна цена е поставена в зависимост от и ако автомобилите се използват. Не е уговорено обаче, как използването ще се отрази на цената. Ясно е единствено, че когато същите не се използват, наем няма да се дължи. При това положение, следва да се приеме, че цената не е определяема спрямо броя на използваните автомобили месечно, без оглед на срока на използването им в рамките на съответния месец. От гледна точка на определянето на размера на данъчната основа, така описаната фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 19 вр. чл. 18, ал. 1 ЗКПО. От приложените към делото доказателства следва, че за данъчните периоди, настъпили след подписването на анекса, между двете дружества има издадени фактури, свързани с процесния договор за наем, като приложените към ревизионния акт банкови извлечения, също потвърждават направения извод за извършени плащания, във връзка с конкретния договор за наем, при това на цени, съответни на първоначално уговореното с анекса от 15.10.2008 г. - цялата месечна цена, без оглед срока на използване. Съгласно всички изброени дотук и съобразени от съда доказателства по делото, не може да се обоснове наличието на договорна или конклудентно изразена договорка за пропорционалност плащане - използване на месечна база. Следователно направения извод, че е налице получен и неосчетоводен през текущата година приход, с оглед установеното разминаване в стойностите на отчетените и реално получените сумите по процесния договор за наем на автомобили, се явява законосъобразен, поради което правилно ревизионният орган е приложил разпоредбата на чл. 78 ЗКПО. С оглед съобразените от първоинстанционния съд релевантни обстоятелства, решението, в тази му част, следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение