Решение № 9322 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2012 г.

Решение № 9322 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано касационна жалба на Минчо Райков Вощев от гр. Смолян против решение № 25 от 28.02.2012 г. по адм. дело № 418/2011 г. на Административен съд-Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-544/18.08.2011 г. на началника на РДНСК-ЮЦР за премахване на незаконен строеж "Жилищна сграда" в неурегулиран ПИ № 67653.228.17 по кадастралната карта на гр. Смолян. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество аз отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК-Южен централен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна и без наличие на основания за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства административният съд приема, че процесната постройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Независимо, че не е снабдена с електроенергия, питейна вода, канализация и отопление и не отговаря на изискванията за жилище, техническите й характеристики-подробно описани в констативните актове и заключението на вещото лице, я определят като сграда от V категория, а не като стопанска постройка само със селскостопанско предназначение-VI категория съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Дори и за такава се изисква издаване на разрешение за строеж, макар и без одобряване на инвестиционен проект. В случая стоежът е извършен в земеделски имот, без промяна на предназначението му и без строителни документи, поради което е незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Верни са правните изводи на съда, че за разрешаването на този строеж важат правилата на ЗУТ, а не на Наредба № 2/1998 г. за застрояване в земеделските земи, която следва да се счита за мълчаливо отменена като издадена въз основа на отменения ЗТСУ и като противоречаща на императивните разпоредби на ЗУТ относно разрешаване на строителството. С оглед периода на извършване на строителството- м. септември 1998 г. - м. март 1999 г., са неприложими нормите на § 16 ПР на ЗУТ, а и липсват другите условия за търпимост на строежа. Като е достигнал до обосновани и съответни с материалноправните разпоредби изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,