Решение № 13217 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2016 г.

Решение № 13217 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. В. Т., гр. С., ж. к. Младост 1, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., чрез адвокат Е. Б., против заповед рег. № 8121К-1118/29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят чрез процесуалните си представители адвокат Балабанова и адвокат Стойчев поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено извън законоустановения срок визиран в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Излага съображения, че заповедта е издадена без да са спазени задължителните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като не са посочени време, място и обстоятелствата, при които са извършени описаните нарушения. Не са посочени доказателства въз основа на които дисциплинарното нарушение е установено. Навежда доводи, че в оспорената заповед са описани две дисциплинарни нарушения, за които е наложено едно наказание, което води до невъзможност наказания служител да разбере за кое от двете нарушения му е наложеното наказание. Моли заповедта да бъде отменена. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които излага доводи за противоречие на оспорената заповед с целта на закона и за нецелесъобразност на оспорения административен акт. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Пиперкова оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Т. В. Т. работи като полицейски инспектор V степен група ТП "Студентски град" сектор "Охранителна полиция" към 07 Районно управление "Полиция" при СДВР до прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител от министъра на вътрешните работи. До министъра на вътрешните работи са постъпили предварителни данни, обективирани в предложение с рег. № 513р-40822/1.12.2015 г. по описа на СДВР, че в хода на образувано досъдебно производство № 33823 МК-2550/2015г във вр. с подадено заявление за извършена кражба на л. а. "Сааб 9000" с ДК № С5302НР, е установено, че цитираното МПС, както и МПС "Х.-А." с ДК№ РВ5280ХВ, са отнети чрез използване на МПС-репатрак, собственост на В. П. В. В хода на ДП, лицето П. В. /син на В. В. и водач на репатрака/ е заявил, че е взел автомобилите, защото е имал уговорка с кварталния Тодоров /Т. В. Т.- ПИ в група ТП "Студентски град" сектор "ОП"/, който му се обадил на 24.09.2015 г. и му казал, че тези коли не са на никой и няма кой да ги търси. За автомобилите Владимиров щял да даде на Тодоров сумата между 50 и 100 лв., като преди 3-4 месеца Тодоров му се обаждал и за друг автомобил, паркиран в кв. Полигона, който също бил репатриран в пункта и за който Владимирова дал на Тодоров сумата от 70 лв. От извършения на 15.10.2015 г. оглед на веществени доказателства - мобилен телефонен апарат на П. Владимиров, видно от преглед на проведените входящи разговори, на 24.09.2015 г., четвъртък в 14.39 ч., Тодоорв е провел разговор с Владимиров. Във вр. с предложението, е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство (№ 8121К-4917/2.12.2015 г.) е определена комисия за дисциплинарно-разследващ орган. Образувано е досъдебно производство № 2540/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР, срещу П. В. В., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК., в последствие обединено с ДП № 2550/2015 г. по описа на 07 РУ - СДВР. С обвинителен акт от 13.12.2016 г. по пр пр. НСН-215/2016 г. на СРП, прокурор Ю. Радойкова, П. Владимиров е обвинен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и ОА е внесен в СРС за образуване на съдебно-наказателно производство. От събраните от комисията доказателства, приобщени в административната преписка и обективирани в обобщена справка рег. № 3382р-1482/28.01.2016 г. е установено, че на 24.09.2015 г. инспектор Т. В. Т., е използвал служебното си положение, като се е обадил на мобилния телефон на лицето П. В. В., и му указал да репарира л. а. "Сааб 9000" с ДК № С5302НР и л. а. "Х.-А." с ДК№ РВ5280ХВ, паркирани в близост до ключарско ателие "SOS" в кв. Д. Н. .....09.2015 г. в гр. С. за времето от 08.00 ч. до 17.00 ч., чрез използване на МПС - Репатрак, Владимиров репатрирал двата автомобила до пункт за цветни и черни метали, находящ се в кв. Враждебна, м. "Песоко". Деянието е извършено след уговорка с Тодоров, който твърдял, че тези коли не са на никой и няма кой да ги търси. За тези си действия Тодоров трябвало да получи лична облага-определена сума между 50 и 100 лв. в зависимост от цената на борсата. Преди около 3-4 месеца Тодоров отново се обаждал на Владимиров и за друг автомобил от кв. Полигона, който автомобил също бил репатриран от Владимиров, като тогава използвайки служебното си положение Тодоров получил лична облага-сумата от 70 лв. На 24.09.2015 г. Тодоров втори път се обадил на Владимиров и му указал да вземе още два автомобила "Вартбург" и "О. А.", като Владимиров му отговорил, че не може да ги вземе поради липса на време. Деянията на Тодоров са станали обществено достояние на граждански лица и на органите на досъдебното производство. При тези данни комисията приема, че Тодоров виновно е нарушил чл. 67 от ЗМВР и т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г., съобразно които: държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме /т. 15/; държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява /т. 19/; държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си /т. 20/; държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта /т. 25/; държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел /т. 42/; държавният служител не участва в корупционни прояви /т. 49/; държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение и държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание /т. 50 и т. 51/. Комисията квалифицира тези действия като тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 (превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица) и т. 13 (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) от ЗМВР, и съобразно чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, т. 15 и т. 17, б "в" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР (корупционно поведение е възползване от служебното си положение за получаване за себе си или за другиго облага, която не се следва) и чл. 203, ал., т. 7 от ЗМВР, предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" (обобщена справка рег. № 3382р-1482/28.01.2016 г., становище 3382р-1560/29.01.2016 г.). Тодоров е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 7.01.2016 г. Държавният служител в МВР е дал обяснения пред ДРО с рег. № 3382р-589/14.01.2016 г., като видно от положените подпис и печат върху тях, министърът на вътрешните работи се запознава с обясненията на 28.03.2016 г. Съобразно правилата на административната процедура (чл. 207 ЗМВР) служителят е поканен и се запознава своевременно с материалите от проверката и с обобщената справка, видно от саморъчното отбелязване от жалбоподателя върху нея на 28.01.2016 г. Служителят е отбелязал, че е уведомен за правото му да даде допълнителни писмени обяснения и възражения по случая. В срока по чл. 207, ал. 10 ЗМВР служителят не се е възползвал от правото да даде допълнителни обяснения или възражения, видно и от изготвен протокол от 29.01.2016 г. на ДРО. На 29.03.2016 г., в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № 8121К-1118/29.03.2016 г., с която приема, че на 24.09.2015 г. Т. В. Т., е използвал служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като след предварителна уговорка с лицата В. и П. В. да им съобщава по телефона за изоставени коли и да получава определена парична сума при посочени от него автомобили за репатриране, се обадил на мобилния телефон на лицето П. В. и му указал да репатрира л. а. "Сааб 9000" с ДК № С5302НР и л. а. "Х.-А." с ДК№ РВ5280ХВ, паркирани в близост до ключарско ателие "SOS" в кв. Дървеница. Тодоров твърдял, че "... тези коли не са на никой и няма кой да ги търси" и се уговорил с Владимиров по телефона да получи лична облага "между 50-100 лв. в зависимост от цената на борсата". На 25.09.2015 г. в гр. С., за времето от 08.00 ч. до 17.00 ч., чрез използване на МПС - репатрак, Владимиров репатрирал двата автомобила до пункт за черни и цветни метали, находящ се в кв. Враждебна, местност "Песоко" на фирма "Г. С."ООД-собственост на В. В. В периода м. май 2015 г. до 28.09.2015 г. след обаждане на Тодоров, П. В. е репатрирал друго МПС от кв. Полигона в кв. Враждебна, за което тогава Тодоров получил лична облага-сумата от 70 лв. от Владимиров. Посочено е виновно нарушение на чл. 67 от ЗМВР и т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Деянията на Тодоров са станали достояние на граждански лица и на органите на досъдебното производство. Поведението на служителя е квалифицирано като тежки нарушения на служебната дисциплина съгласно чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ и т. 13 от ЗМВР (използване служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), и налага на служителя дисциплинарно наказание "уволнение". При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, ал. 1 ЗМВР орган и при спазване изискванията за форма. Неоснователни са доводите за неспазване нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие с цитираната норма в заповедта са посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Не е налице неяснота относно извършеното нарушение и наложеното наказание. В оспорената заповед дисциплинарнонаказващия орган изрично се позовава на обобщената справка рег. № 3382р-1482 от 28.01.2016 г. и в становище рег. № 3382р-1560 от 29.01.2016 г., с които документи оспорващия е запознат. В същите се съдържат факти, описващи извършеното от жалбоподателя, а такива се съдържат и в предхождащите издаването на обжалваната заповед документи, изискани и събрани в процеса на проверката от дисциплинарно разследващия орган. Изложени са съображения от министъра на вътрешните работи, обуславящи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. По този начин формалните изисквания на закона за мотивиране на административния акт с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване (чл. 210, ал. 1 ЗМВР вр. чл. 59 АПК) са спазени. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидената в чл. 207 от ЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Т. Т. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е производство, в което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. Снети са обяснения от служителя Т. В. Т., както и от лицата В. П. В. и П. В. В. Противно на доводите на оспорващия, обяснението на Тодоров, дадено в хода на проверката е обсъдено от ДРО, което е видно от съдържанието на изготвената обобщена справка. За изясняване на обективната истина са използвани и доказателства, събрани по реда на НПК от компетентните за това органи по досъдебно производство № 2540/2015 г. по описа на 07 РУ-СДВР. Резултатите от проверката са обобщени в справка и становище и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Не е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените непописване на обобщената справка от един от членовете на определената за ДРО в процесния случай комисия със заповед № 8121К-4917/2.12.2015 г. Не се кредитират доводите за нарушено право на защита. Служителят е уведомен за всички процесуални действия на дисциплинарно-разследващия орган. Наличието на резолюция от министъра на вътрешните работи с дата 29.03.2016 г. върху изготвената обобщена справка рег. № 3382р-1482/28.01.2016 г. не се отразява върху правото на оспорващия по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като при запознаването си с обобщената справка на 28.01.2016 г. същият изрично е заявил, че уведомен за правото му да даде допълнителни писмени обяснения и възражения по случая пред дисциплинарнонаказващия орган - министърът на вътрешните работи, но не се е възползвал от даденото му законово право. При постановяване на оспорената заповед са спазени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение". Неоснователни са възраженията в жалбата, че по време на дисциплинарното производство не се събрани доказателства за виновно извършени дисциплинарни нарушения по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, които се квалифицират и като тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203 от ЗМВР. От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност /изискани и приобщени към дисциплинарната преписка/: снети обяснения от жалбоподателя-некореспондиращи с дадените писмени обяснения от лицата В. В. и П. В. (вкл. относно обаждане от жалбоподателя Тодоров на П. В. на 24.09.2015 г.), материалите от досъдебно производство № 2540/2015 г. по описа на 07 РУ-СДВР, в т.ч. протокол за оглед на веществени доказателства от 29.09.2015 г., се установява, че на 24.09.2015 г. Т. В. Т., е използвал служебното си положение с цел лично облагодетелстване, като след предварителна уговорка с лицата В. и П. В. за им съобщава по телефона за изоставени коли и да получава определена парична сума при посочени от него автомобили за репатриране, извършва обаждане на мобилния телефон на лицето П. В. и му указва да репатрира л. а. "Сааб 9000" с ДК № С5302НР и л. а. "Х.-А." с ДК№ РВ5280ХВ, паркирани в близост до ключарско ателие "SOS" в кв. Дървеница. Тодоров е уговорил с Владимиров по телефона да получи лична облага - между 50 и 100 лева в зависимост от цената на борсата. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установени фактите и обстоятелствата, доказващи нарушаването на служебната дисциплина и обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Нарушението се изразява в действия- уговорка с лица за предоставяне на информация относно наличие на изоставени автомобили, за която информация се получава определена парична сума. Тези действия, станали обществено достояние, са в противоречие с чл. 67 от ЗМВР и с етичните правила, установени за държавните служители от МВР, налице е нарушение на т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР. Това води до дискредитиране престижа на институцията и дава основание действията на жалбоподателя да се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предложение второ от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, и т. 13 - деяние, несъвместимо с етичните правила на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Не се представиха доказателства от жалбоподателя, установяващи липса на предпоставките за прилагане от дисциплинарнонаказващия орган на чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 и ЗМВР. Неоснователни са възраженията на оспорващия за противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. С издаване на оспорената заповед, постановена в производство, отделно и независимо от наказателното, се постига предвиденият от законодателя резултат - отстраняване от държавна служба в РУ при СДВР служители, чийто нравствени качества не съответстват на изискванията за осъществяваната от управлението дейност. Поради това съдът намира, че оспорената заповед е в съответствие с целта на закона. Наведените доводи за нецелесъобразност на оспорения акт не се обсъждат от настоящия състав, тъй като предвид разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове подлежат на контрол пред съда единствено по отношение тяхната законосъобразност. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Т. В. Т., против заповед рег. № 8121К-1118/29.03.2016 г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна. По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,