Решение № 14168 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2020 г.

Решение № 14168 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5945/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу Решение № 8018/16.12.2019 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 3280/2019 г. Постъпила е и частна жалба от Е. Илиев срещу Определение № 911/04.02.2020 г. на АССГ постановено по адм. дело № 3280/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № ЧР-118/25.02.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА и Агенцията е осъдена да заплати разноски по делото. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Е. Илиев за изменение на Решение № 8018/16.12.2019 г. на АССГ постановено по адм. дело № 3280/2019 г. в частта за разноските. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като от изложените съображения може да се направи извод, че същият счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че не са осъществени предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), както и че закриването на сектора и трансформирането на длъжността заемана от жалбоподателя, преди уволнението му от 21.08.2017 г., не засяга правото му на възстановяване и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността. Излага подробни съображения, че заеманата от служителя длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са преминали в пълен обем към друга длъжностна позиция. Оспорва изводите на съда, че служебното правоотношение е следвало да се прекрати на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Излага съображения, че осъществяването на промени в структурата и организацията на работа в администрацията е в оперативната самостоятелност на органа и не подлежи на съдебен контрол. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Е. Илиев. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Арабаджиева. Ответникът по касация – Е. Илиев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмена защита и Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Караилиева. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва извода на съда, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност като излага подробни съображения, за неговата неоснователност и необоснованост. Моли обжалваното определение да се отмени и да се постанови ново, с което се уважи претенцията за съдебни разноски в предявения размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им приема следното: По касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № ЧР-118/25.02.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е прекратено служебното правоотношение с Е. Илиев за длъжността "юрисконсулт", в ИАРА, сектор "Организация, контрол и анализ", Главна дирекция "Рибарство и контрол", гр. София, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми От приетите по делото доказателства е установено, че Е. Илиев е заемал длъжността "юрисконсулт" в сектор "Организация, контрол и анализ", Главна дирекция "Рибарство и контрол", гр. София. Със Заповед № ЧР-154/21.08.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА, на основание чл. 107, ал. 1, т. 6 ЗДСл, е било прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е била отменена с влязло в сила Решение № 2788/24.04.2018 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 10452/2017 г., потвърдено с решение № 2071/13.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 7760/2018 г. В изпълнение на съдебните решения и постъпило заявление вх. № Z-4277/21.02.2019 г. от Е. Илиев, със Заповед № ЧР-117/25.02.2019 г. изпълнителният директор на ИАРА е възстановил и допуснал на работа Е. Илиев на длъжност "юрисконсулт" в ИАРА, Главна дирекция "Рибарство и контрол", сектор "Организация, контрол и анализ", считано от 25.02.2019 г. Със Заповед № ЧР-118/25.02.2019 г. изпълнителният директор на ИАРА, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратил служебното правоотношение с Е. Илиев, считано от 25.02.2019 г. В мотивите на заповедта, като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено "съкращаване на длъжността". Със Заповед № РД-179/02.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАРА се прави промяна в длъжностното разписание, утвърдено със Заповед № РД-165/23.03.2018 г. като сектор "Организация, контрол и анализ", Главна дирекция "Рибарство и контрол" е закрит. Длъжностите "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт" са трансформирани. Съдът е извършил съпоставка на представените длъжностни разписания утвърдени от изпълнителния директор на ИАРА със Заповед № РД-352/07.08.2017 г. в сила от 07.08.2017 г., със Заповед № РД-475/12.10.2017 г. в сила от 12.10.2017 г., със Заповед № РД-182/02.04.2018 г. в сила от 02.04.2018 г., със Заповед № РД-11/04.01.2019 г. и поименните длъжности разписания. От същите е установил, че към 07.08.2017 г. и към 12.10.2017 г. в Главна дирекция "Рибарство и контрол", сектор "Организация, контрол и анализ" числеността на персонала е 2 бройки за длъжността "юрисконсулт", които са заети. След закриването на сектор "Организация, контрол и анализ" в Главна дирекция "Рибарство и аквакултури", в сектор "Рибарство и контрол" - Бургас, числеността на персонала е 1 бройка за длъжността "юрисконсулт", а в отдел "Рибарство и контрол" – Западна България числеността на персонала е 1 бройка за длъжността "старши юрисконсулт" като тези бройки за заети към датата 02.04.2018 г. Считано от 04.01.2019 г. в Главна дирекция "Рибарство и контрол" има четири отдели: отдел "Рибарство и контрол" – Черно море; отдел "Рибарство и контрол – Централен Дунав" – гр. Русе; отдел "Рибарство и контрол – Западна България" – гр. София; отдел "Рибарство и контрол – Южна България" – гр. Пловдив. В отдел "Рибарство и контрол" – Черно море има три сектора - сектор "Рибарство и контрол" – Бургас, сектор "Център за наблюдение на риболовни кораби" и сектор "Рибарство и контрол" – Добрич, като числеността на персонала за длъжността "юрисконсулт" е 1 бройка в сектор "Рибарство и контрол – Бургас", като съгласно поименното разписание тази бройка е заета към датата 04.01.2019 г. В отдел "Рибарство и контрол – Западна България" – гр. София има 1 бройка за длъжност "старши юрисконсулт", като съгласно поименното разписание тази бройка е заета към датата 04.01.2019 г. Длъжностната характеристика за длъжност "юрисконсулт", сектор "Организация, контрол и анализ", Главна дирекция "Рибарство и контрол" е утвърдена на 07.05.2015 г. и е връчена на Е. Илиев на 27.04.2017 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно икономическа експертиза (СИЕ). От заключението на вещото лице е установил, че към 21.08.2017 г. бройките на длъжността "юрисконсулт" в Главна дирекция "Рибарство и контрол", сектор "Организация, контрол и анализ" са 2 щатни бройки, като в поименното разписание на длъжностите, в сила от 07.08.2017 г. в Главна дирекция "Рибарство и контрол", сектор "Организация, контрол и анализ" са били назначени двама юрисконсулти: Е. Илиев и Д. Енчева. Със Заповед № РД-179/02.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАРА сектор "Организация, контрол и анализ" към Главна дирекция "Рибарство и контрол" е закрит, като към датата 21.02.2019 г. бройките за длъжност "юрисконсулт" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" е 1 щатна бройка, съгласно утвърденото длъжностно разписание със Заповед № РД-11/04.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА. В поименното разписание на длъжностите, в сила от 04.01.2019 г. в сектор "Рибарство и контрол – Бургас", в Главна дирекция "Рибарство и контрол" е била назначена на длъжността "юрисконсулт" Д. Енчева. В служебното досие на Е. Илиев не се съхраняват длъжностни характеристики към датите 21.08.2017 г., 21.02.2019 г. и 25.02.2019 г. Към датата 25.02.2019 г. длъжността "юрисконсулт" в Главна дирекция "Рибарство и контрол", сектор "Рибарство и контрол – Бургас" е заемана от Д. Енчева, а длъжността "старши юрисконсулт" в отдел "Рибарство и контрол – Западна България" – гр. София в Главна дирекция "Рибарство и контрол" е заемана от И. Папазов. Не е налице еквивалентност на функциите, задълженията и изискванията между длъжностите "юрисконсулт" в сектор "Организация, контрол и анализ", "юрисконсулт" в сектор "Рибарство и контрол – Бургас" и "старши юрисконсулт" в отдел "Рибарство и контрол – Западна България" – гр. София. При така установените факти, правилно решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия и в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материално-правни норми. Правилно съдът е приел, че въпреки че изпълнителният директор на ИАРА е възстановил на работа, считано от 25.02.2019 г. Е. Илиев на длъжност "юрисконсулт", Главна дирекция "Рибарство и контрол", сектор "Организация, контрол и анализ", той не е изпълнил задължението си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Служебното правоотношение не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая Е. Илиев е спазил тези условия и е издадена заповед за възстановяването му на заеманата преди незаконното уволнение длъжност, но веднага след възстановяването му на длъжност, е издадена заповед за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При това едновременно издаване на двете заповеди не може да се приеме изпълнение на условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като или възстановяването на заеманата длъжност е формално, а това означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение или не са налице основанията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Постоянна е практиката на ВАС, че утвърдените промени в длъжностното разписание на органа, преди влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразна заповед за уволнение, са ирелевантни към задължението на органа по назначението да изпълни задълженията си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка със съответното влязло в сила съдебно решение. Изложените в касационната жалба съображения, че заеманата от служителя длъжност обективно не съществува, а присъщите й трудови функции не са преминали в пълен обем към друга длъжностна позиция, т. е. че е налице съкращаване в щата, са неоснователни, защото измененията на длъжностното разписание в ИАРА са извършени преди възстановяването на Илиев. Извършените структурни промени в администрацията, в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна, не могат да бъдат пречка за възстановяване на държавния служител и уволнението му поради съкращаване на длъжността. Вярно е, че извършването на структурни промени в администрацията и в организацията на работа е в оперативната самостоятелност на органа, но тази самостоятелност не може да засегне правото на служител, чието прекратяване на служебното правоотношение е признато за незаконно, да бъде реално възстановен на работа. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа. За да са основание за прекратяване на служебното правоотношение, поради съкращаване на съответната длъжност като нормативна позиция и система от функции, задачи и задължения измененията в длъжностното разписание, следва да са настъпили след възстановяването. В процесния случай това не е така. Правилни са изводите на съда, че по отношение на Илиев не са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. С оглед представените по делото доказателства правилно съдът е приел, че съкращаването на длъжността е обвързано от органа по назначаването със закриването на сектор "Организация, контрол и анализ" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" и броя на служителите, ангажирани с изпълнението на длъжността "юрисконсулт". Промяната, свързана със закриването на сектор "Организация, контрол и анализ" в Главна дирекция "Рибарство и контрол" и трансформирането на двете бройки за длъжността "юрисконсулт", която длъжност е била заемана от жалбоподателя преди уволнението му на 21.08.2017, в една щатна бройка длъжност "юрисконсулт" в сектор "Рибарство и контрол - Бургас" и една щатна бройка "старши юрисконсулт" в отдел "Рибарство и контрол – Западна България", както и утвърдените от 02.04.2018 г. и 04.01.2019 г. нови длъжностни разписания, не засягат правото на възстановяване на служителя и не могат да обосноват извод за съкращаване на длъжността, тъй като са предприети преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение – влязло в сила на 13.02.2019 г., а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили на 25.02.2019 г. не са представени. Съдът е отчел, че в периода от 21.08.2017 г. до 13.02.2019 г. от една страна броят на служителите, заемащи процесната длъжност в Главна дирекция "Рибарство и контрол" е намален от 2 бройки на 1 бройка, както и секторът "Организация, контрол и анализ" в Главна дирекция "Рибарство и контрол", в който е заемал длъжност "юрисконсулт" жалбоподателят е закрит, но правилно е приел, че органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа, поради незаконното му уволнение. Материално-правното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Правилни и законосъобразни са изводите на съда относно несъответствието на издадената заповед с целта на закона, поради което същите не следва да се преповтарят. Едновременното издаване на двете заповеди - за възстановяване на предишната длъжност и за прекратяване на служебното правоотношение индикира недобросъвестно упражняване на правомощията на органа по назначаване, което е в противоречие с целта на закона. Налице е формално възстановяване, без промяна в длъжностите разписания и с единствената цел да бъде отново издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на възстановения служител. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила По частната жалба. С Решение № 8018/16.12.2019 г. на АССГ постановено по адм. дело № 3280/2019 г. в полза на жалбоподателя (сега частен жалбоподател) са присъдени разноски по делото в размер на 810 лв. от който 250 лв. внесен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 560 лв. Жалбоподателят е претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., за реалното заплащане на което е представил доказателства – договор за правна защита и съдействие бл. № 842235/30.09.2019 г. За да не присъди цялата претендирана сума, в решението си съдът е изложил съображения, че ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е приел за основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и по същото са проведени само две открити съдебни заседания. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК, е намерил, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Посочил е, че предметът на спора попада в хипотезата на чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 1/2004 г., поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 560 лева, съгласно Постановление № 320 на Министерския съвет от 20.12.2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната. В обжалваното определение, постановено в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът е преповторил съображенията си, като е допълнил, че посочването от съда на б. "а" към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. следва от текста на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. с изрично му препращане към "по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а". " В тази връзка следва да се има предвид, че в т. 1 на чл. 7, ал. 1 са включени три отделни хипотези. По отношение на твърдението на жалбоподателя, че същият съдебен състав е присъдил по адм. дело № 2339/2019 г. по описа на АССГ адвокатско възнаграждение в размер на 1 150 лева, е обърнал внимание, че по цитираното дело съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, видно от диспозитива на съдебното решение. По тези съображения е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските без уважение. Определението е правилно. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Видно от изложените от съда мотиви, както в съдебното решение, така и в оспорваното определение, същият е извършил преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Отчел е както процесуалната активност проявена от процесуалния представител на лицето, чието правоотношение е прекратено – жалбоподател в производството, така и че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, за което е изложил съответните мотиви. При определяне на размера на възнаграждението съдът се е позовал на относимите разпоредби на Наредба № 1/2004 г. Не намират опора в нормативната уредба разсъжденията на частния жалбоподател кога е възможна преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и че с оглед на тази възможност договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. Обжалваното определение е правилно и като такова ще следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер, като се вземе предвид и направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв. видно от договор за правна защита и съдействие бл. № 842239 от 17.01.2020 г. заплатено в брой на 17.01.2020 г. С оглед действителната и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и предвид правния въпрос, който е предмет на делото, по който въпрос е формирана трайна съдебна практика, настоящата инстанция намира, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до размера предвиден в чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1, б. "а" от Наредба № 1/2004 г. и Постановление № 350 на МС от 19.12.2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната и същото следва да е в размер на 610 лева. Претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски – заплатена държавна такса, с оглед на изхода на спора се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение