Решение № 1570 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Г. М. В. (с адрес в София, на [улица]), в качеството му на представляващ и управляващ ЕТ Г. В. с ЕИК 040176554, против решение 7603 от 05.12.2023 г., постановено по адм. д. 10321 по описа за 2018 г. на Административен съд София-град. Оплаква се, че обжалваният съдебен акт е постановен при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и уважаване в цялост на предявените от него против Агенция за публичните предприятия и контрол искове за присъждане на имуществени вреди. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК/Агенция/та) със седалище и адрес на управление в София, на ул. Тинтява 86 оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор от 05.02.2024 г. Иска отхвърлянето й, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима за разглеждане по същество, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на инстанционен контрол, е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, състав на Административен съд София-град е отхвърлил изцяло предявените от Г. В. против АППК субективно съединени искове за претърпени преки имуществени вреди в размер на сумата от 293845.00 щатски долара (равняваща се на 441677.46 лв.) и пропуснати ползи в размер на сумата от 137039.38 лв. Наред с това е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото в размер на 350.00 лв., както и да заплати по сметка на Административен съд София-град 1097.00 лв. разноски за възнаграждения на вещите лица по назначените и извършени по делото съдебно-счетоводни експертизи. Административен съд София-град e приел, че е сезиран от Г. В. с искова молба (вх. 14855/12.09.2018 г. по описа на Върховния административен съд към адм. д. 11725/2018 на същия съд) и уточнение към нея от 06.02.2019 г. (л. 11-12 от том I на първоинстанционното дело), предявена против Агенция за публичните предприятия и контрол (с предишно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 293845.00 щатски долара (равняваща се на 441677.46 лв.), представляваща преки загуби за периода 11.09.2013 г. 11.09.2018 г., както и обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани четири договора, по които ЕТ Г. В. е изпълнител, в размер на сумата от 137039.38 лв., представляваща мораторна лихва за периода 11.01.2010 г. до 11.01.2013 г., претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на Агенцията, изразяващо се в невключване в анализа на правното и финансово състояние на пасивите на приватизираното дружество Техноекспортстрой ЕАД на неизплатени негови задължения към ЕТ Г. В. по Договор за търговска доставка на строителни материали ZМЗ-288-А от 12.01.1996 г. (л. 628-632 от том II на първоинстанционното дело). Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 12.01.1996 г. между Техноекспортстрой ЕАД, като Купувач, и ЕТ Г. В. , като продавач, е сключен Договор ZM3-288-А за търговска доставка на строителни материали за изпълнявани от търговското дружество строителни обекти в Либия. Стоките са изнесени от Република България с митнически декларации за износ 4195/17.01.1996 г. (л. 372 от том I на първоинстанционното дело), 147/25.01.1996 г. (л. 369, пак там) и 148/25.01.1996 г. (л. 366, пак там) и са получени от Техноекспортстрой ЕАД с инвойс фактури към тях, с приемо-предавателен протокол и карго манифест, вх. 6/07.02.1996 г. Едноличният търговец Г. В. е издал две данъчни фактури за стоките, както следва: 0000000001/25.01.1996 г. на стойност 929606.00 щатски долара (л. 357, пак там) и 0000000002/25.01.1996 г. на стойност 336930.00 щатски долара (л. 357, пак там). Общата стойност на фактурите е 1266536.00 щатски долара. С отделни банкови бордера Техноекспортстрой ЕАД е заплатил на ЕТ Г. В. следните суми: с банково бордеро от 24.01.1996 г. 150000.00 щатски долара; с банково бордеро от 21.03.1996 г. 730262.00 щатски долара; с банково бордеро от 21.03.1996 г. 94000.00 щатски долара и с банково бордеро от 21.03.1996 г. 18 384.64 щатски долара (писмо, рег. изх. 17000014 от 14.08.1998 г. на л. 358 от том I на първоинстанционното дело) и данъчен ревизионен акт ДП-09-ДАР-780/16.09.2003 г. (л. 573-579 от том II, пак там)). С решение 927/10.05.2018 г., постановено по т.д. 185 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд (л. 22-23 от том I, пак там) са отхвърлени исковете на Г. В., регистриран като ЕТ Г. В. , с правно основание чл. 327, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявени против Техноекспортстрой ЕАД за присъждане на сумите: 1. 293845.00 щатски долари, представляващи неплатена част от цена по Договор за продажба от 12.01.1996 г. и 2. 137039.38 лв. лихва за забава за времето от 11.01.2010 г. до 11.01.2013 г. поради изтекла погасителна давност. С решение от 31.07.2000 г., постановено по гр.д. 985 по описа за 1998 г. на Софийски градски съд (л. 211-213, пак там) е уважен частично иск на Техноекспортстрой ЕАД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен против ЕТ Г. В. , за заплащане на обезщетение, равняващо се на погрешка изплатено от ищеца на ответника ДДС при изпъленение на задължения по сключен между страните на 12.01.1996 г. договор за търговска продажба. Едноличният търговец е осъден да заплати на дружеството сума в размер на 36266.23 щатски долара, ведно със законна лихва, считано от 16.12.1998 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Това решение е потвърдено с решение от 24.10.2006 г. по гр.д. 1209 по описа за 2004 г. на Софийски апелативен съд (л. 215-220, пак там). Последното е обжалвано пред Върховния касационен съд, който с решение 340/10.04.2008 г. по гр.д. 997/2007 г. (л. 222-226, пак там) го е оставил в сила. С писмо, изх. 90-03-255/24.03.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, вх. 04-16-2/28.03.2011 г. по описа на АППК (л. 57-58 от том I на първоинстанционното дело), на Агенцията, в качеството й на компетентен орган, е указано да представи в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) график за провеждане и завършване на процедура по приватизация на Техноекспортстрой ЕАД. С писмо, изх. 92-00-81-267/11.04.2011 г. (л. 59, пак там), Агенцията е уведомила министъра на регионалното развитие и благоустройството, че на основание чл. 4, ал. 1 ЗПСК е започнало подготовка на процедура по приватизация на Техноекспортстрой ЕАД. С писмо, изх. 92-00-81-188/25.03.2011 г. (л. 60, пак там) изпълнителният директор на Агенцията е поискал от изпълнителния директор на търговското дружество, да изпрати, в срок до 15.04.2011 г. следните документи: 1) одитирани баланси и отчети за приходите и разходите на дружеството към 31.12.2010 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2008 г.; 2) подробна справка за вземанията и задълженията на дружеството към 31.12.2010 г.; 3) актуална справка относно съдебните и изпълнителните дела, по които дружеството е страна, както и други изискуеми документи. В отговор, с писмо, вх. 26-00-280/07.04.2011 г. по описа на АППК (л. 61-62, пак там), изпълнителният директор на Техноекспортстрой ЕАД е представил под опис изисканите документи. Техноекспортстрой ЕАД е приватизирано след процедура, проведена в изпълнение на Решение 3255-П/26.06.2012 г. на АППК, с което е определено продажбата на дружеството да се извърши чрез публично оповестен конкурс на един етап, на 103970 броя акции, представляващи 100 % от капитала му л. 157-158 от том I, пак там. Приватизационната процедура е приключила със сключен между АППК (като Продавач) и спечелилия конкурса участник АТ Инженеринг 2000 ООД (като Купувач) Договор за приватизационна продажба на поименни акции РД-01-05/05.09.2012 г. л. 172-185 от том I, пак там. Приложение 5 към договора (л. 187-188, пак там) е справка относно съдебните и изпълнителните дела, по които Техноекспортстрой ЕАД е страна. В нея е отразено вземане на търговското дружество от ЕТ във вр. с гр. д. 985/1998 г. по описа на Софийски градски съд. Съгласно чл. 2.10 (а) и (б) от Договор за приватизационна продажба на поименни акции РД-01-05/05.09.2012 г., всички документи, съдържащи данни за правното, финансово-икономическото, техническото и организационното състояние на Техноекспортстрой ЕАД, които са приложени към договора и на които се основават Декларациите на продавача, са предоставени от дружеството, като верността на всички документи, предoставени от дружеството и оформени, като приложение към договора, е удостоверена с Декларация от изпълнителния директор на дружеството Приложение 9 към договора (л. 209 от том I на първоинстанционното дело). Пред първата инстанция е назначена съдебно-счетоводна експертиза основна (л. 703-711 от том II, пак там), извършена от вещо лице Д. Б. и допълнителна (л. 1048-1060 от том III, пак там), извършена от вещо лице магистър-икономист В. П.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административен съд София-град е приел, от правна страна, че предявените от Г. В. против АППК искови претенции са процесуално допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Счел е, че по делото не се установява първата от кумулативно изискуемите, съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника. Като разгледал подробно нормата на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК, съдът се е мотивирал, че противоправно бездействие на административен орган е налице само в хипотезата на неизвършване от този орган на фактически действия, чието извършване е установено като негово задължение в нормативен акт. Формирал е извод, че соченото от В. действие по включване в анализа на правното и финансово състояние на пасивите на приватизираното дружество Техноекспортстрой ЕАД на неизплатени негови задължения към ЕТ Г. В. по Договор за търговска доставка на строителни материали ZМЗ-288-А от 12.01.1996 г. не представлява фактическо такова, а е с правен характер, доколкото следва да бъде предприето в процеса по приватизация на едно търговско дружество. Посочил е, че с изменения и допълнения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), обн. в ДВ, бр. 19/2011 г. Техноекспортстрой ЕАД е извадено от забранителния списък Приложение 1 към чл. 3, ал. 1 от с.з. Допълнил е, че по силата на това обстоятелство и на основание чл. 3, ал. 1 ЗПСК, търговското дружество е обявено в процедура по приватизация. Като отчел данните от Справка относно задълженията, класифицирани като търговски в баланса на Техноекспортстрой ЕАД към 31.12.2010 г. както и от справка относно вземанията, класифицирани като Други в баланса на това дружество към същата дата (л. 66-70 от том I, пак там), съдът е приел, че сред отбелязаните в тази справка задължения не фигурира задължение към ЕТ Г. М. с предмет доставка на материали , а са вписани само вземания на акционерното дружество към ЕТ Г. В. общо три на брой, касаещи сметка 4441 Вземания по съдебни спорове . Прецен ил е, че действията на Агенцията в приватизационната процедура са съобразно разписаното в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и ал. 3 ЗПСК, уреждащ общото задължение за изготвяне на правен анализ и приватизационна оценка при приватизация на дружества с повече от 50 % държавно участие и при продажбата на такива, които имат права, възникнали или с местоизпълнение на територията на друга държава. Съобразил е чл. 3, ал. 3 и ал. 4, и чл. 11 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки (Наредба/та) в редакцията й към изготвяне и приемане на правния анализ на Техноекспортстрой ЕАД, както и към датата на подписване на приватизационния договор (05.09.2012 г.). Подчертал е, че ЗПСК не вменява в задължение на Агенцията да установява, изследва и констатира съществуването и размера на евентуални задължения на приватизиращите се дружества към трети лица или да се произнася по относимостта на съдебни актове към приватизационната процедура. Приел е, че към началото на исковия период, определено съобразно датата на изпращане на писмо на АППК до В., изх. 92-00-10-151/11.09.2013 г. (л. 694 от том II на първоинстанционното дело) вече е приключила приватизационната процедура на Техноекспортстрой ЕАД. Счел е, че в административната процедура по приватизация са разписани стриктни основания за ревизия на правния анализ или изготвените оценки, съответно са определени срокове за извършването й, но не и правомощия на АППК да установява задължения на приватизиращите се дружества на база твърдения на трети лица, при това без налични доказателства за тях. С тези мотиви съдът е обосновал липсата на твърдяното незаконосъобразно бездействие на ответника по иска. Поради отсъствието на първата задължителна предпоставка от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е преценил, че не са налице и претърпени от ищеца имуществени вреди в пряка причинно-следствена връзка със соченото в исковата молба бездействие на административния орган. На следващо място съдът е обсъдил възражението на АППК за изтекла петгодишна погасителна давност по отношение на вземането на ищеца, претендирано като обезщетение за имуществена обезвреда. Съобразил е приетото по т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. 3/2004 г. Приел е като начална дата на преустановяване на евентуалното незаконосъобразно бездействие на АППК датата на приемане с Протоколно решение 1044/04.08.2011 г. от заседание на Изпълнителния съвет на Агенцията (л. 76 от том I, пак там) на правния анализ и приватизационната оценка на Техноекспортстрой ЕАД. Посочил е, че към датата на подаване на исковата молба (12.09.2018 г.) петгодишният давностен погасителен срок вече е изтекъл. Преценил е, че срокът по чл. 110 ЗЗД е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба и ако същият се брои, считано от датата на подписване на приватизационния договор за Техноекспортстрой ЕАД. По тези съображения, Административен съд София-град е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Въз основа на подробно и обективно изяснената фактическа обстановка по делото и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, Административен съд София-град е изложил съдържателни мотиви по предявените с исковата молба претенции на Г. В. за обезщетяване на имуществени вреди. Тези мотиви напълно се споделят от настоящия състав и не следва да се повтарят, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, Върховният административен съд препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. Следва да се добави следното: Отговорността на държавата/общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразна административна дейност е пълна, гаранционно-обезпечителна, обективна и имуществена отговорност. Във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са включени точно определени елементи, които следва да се докажат, че са налице в условията на кумулативност. Доказателствената тежест в исковото производство по ЗОДОВ е на ищеца, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е преценил, че не е налице незаконосъобразно бездействие на АППК, изразяващо се в невключване в анализа на правното и финансово състояние на пасивите на приватизираното дружество Техноекспортстрой ЕАД на неизплатени негови задължения към ЕТ Г. В. по Договор за търговска доставка на строителни материали ZМЗ-288-А от 12.01.1996 г. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган се урежда в Глава петнадесета, Раздел II на АПК, в две хипотези по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. В първата, по чл. 256, ал. 1 АПК, административния орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. При втората хипотеза по ал. 2 от с.р. административния орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които той е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. И в двете хипотези защитимото от съответния нормативен акт право на гражданин/организация трябва да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. В случая е безспорно установено, че на 12.01.1996 г. между ЕТ Г. В. , като Продавач и Техноекспортстрой ЕАД, като Купувач е сключен Договор ZM3-288-А за търговска доставка на строителни материали за изпълнявани от търговското дружество строителни обекти в Либия. Касае се за възмездна двустранна сделка договор за търговска продажба, сключен между свободно договарящи се страни, задължили се да спазват свободно договорените клаузи между тях. Правното действие на този договор попада под приложното поле на ТЗ, както и на ЗЗД по аргумент от нормата на чл. 288 ТЗ. Сумите, претендирани от В. в първоинстанционното производство, са претендирани от него в исково производство, развило се пред Софийски градски съд, касаещо евентуално неизпълнение от Техноекспортстрой ЕАД на Договор ZM3-288-А/12.01.1996 г., изразяващо се в незаплащане от последния на пълния размер на цената на продадените му от едноличния търговец строителни материали. Претенцията на ищеца за вземане под формата на цена по договор за продажба, както и акцесорната претенция за лихва за забава са отхвърлени от Софийски градски съд с негово решение 927/10.05.2018 г., постановено по т.д. 185/2013 г. (л. 22-23 от том I на първоинстанционното дело) поради изтекла на 19.03.2001 г. погасителна давност. При това положение и при съобразяване на останалите доказателства по делото, сумата от 293845.00 щатски долара (равняваща се на 441677.46 лв.) и сумата от 137039.38 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, не са установени като вземане на В. от Техноекспортстрой ЕАД с влязъл в сила съдебен акт между страните. Анализите на правното състояние на обектите за приватизация се възлагат от органите за приватизация и се изготвят от правоспособни юристи. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки (приета с Постановление на Министерския съвет 113 от 31.05.2002 г., обн. в ДВ, бр. 57 от 11.06.2002 г., в сила от 11.06.2002 г.) посочва в 15 точки съдържанието на анализите на правното състояние на търговските дружества, които ще се приватизират. Част от това съдържание са търговските и гражданските договори, по които търговското дружество е страна (чл. 3, ал. 1, т. 8), имуществените искове и претенции, по които то е страна (чл. 3, ал. 1, т. 11), други имуществени и неимуществени права и задължения (чл. 3, ал. 1, т. 12) и финансовото състояние на търговското дружество (чл. 3, ал. 1, т. 13). Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата, информацията и правните констатации относно съдържанието на анализа на правното състояние на търговското дружество, обект на приватизация, се основават на документи (актове за недвижими имоти държавна собственост, нотариални актове, решения и протоколи за предаване на държавно имущество в оперативно управление, договори, финансово-счетоводна документация и други документи), които задължително се прилагат към анализа на правното състояние. След като се е погасило правото на В. да иска принудително изпълнение на вземането му по договора за търговска продажба и на акцесорното му вземане за лихва за забава, липсва фактическо и правно основание (установено по съдебен ред вземане на ЕТ Г. В. от Техноекспортстрой ЕАД) за включването в анализа на правното състояние на Техноекспортстрой ЕАД на пасив в размер на 578716.84 лв. Неустановяването на тази сума като вземане на В. от Техноекспортстрой ЕАД с влязъл в сила съдебен акт между страните, само по себе си, изключва наличието на соченото от ищеца и касационен жалбоподател незаконосъобразно бездействие на АПК. Преценка за евентуалното наличие по казуса на такова бездействие следваше да бъде извършена в хипотеза, в която Техноекспортстрой ЕАД в хода на приватизационната процедура е страна по осъдителен иск (предявен по общия ред) за установяване и принудително удовлетворяване на процесното неудовлетворено парично притезание на ищеца (респ. това исково производство е приключило с осъждането на Техноекспортстрой ЕАД), информацията по чл. 3, ал. 1 от Наредба за анализите на правното състояние и приватизационните оценки, включваща и данни за развитието/крайния резултат от исковото производство, е надлежно предоставена от търговското дружество на органа за приватизация, за отразяване в анализа на правното състояние на Техноекспортстрой ЕАД, верността на тази информация е удостоверена от лицата, които представляват дружеството и АППК не е осъществила контролните си правомощия по чл. 5 от Наредбата. Конкретният случай обаче не е такъв. Както правилно е приел първоинстанционният съд относимата правна рамка за реда и условията за извършване на приватизационна процедура на търговски дружества не разписва правомощия на АППК да установява задължения на приватизиращите се дружества на база твърдения на трети лица, при това без налични доказателства за тези задължения. Правилно е приложена погасителната давност за предявяване на настощия иск по чл. 1 ЗОДОВ, която , съгласно ТД 3/2004г. започва да тече от датата на приемане на правния анализ 04.08.2011г. и е изтекла към момента на предявяване на иска 11.09.2018г. По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство. Такива за юрисконсултско възнаграждение, предвид че са своевременно претендирани и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация, като настоящият състав ги определя в размер на 300.00 лв. с оглед на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената пред настоящия съд от процесуалния представител на АППК правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия