Решение № 13717 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 129/2020 г.

Решение № 13717 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 129/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1768 от 02.10.2019 г., постановено по административно дело № 1264/2019 г., Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "М. П." ООД, ЕИК ***, срещу решение № 2153-03-22 от 08.04.2019 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Варна, с което настъпилата на 13.07.2017 г. злополука с Т. М. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Със същото решение съдът е осъдил "М. П." ООД да заплати на ТП на НОИ – Варна юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от "М. П." ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Г. П., действащ чрез пълномощника адв. Ю. Данова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови нов, с който да се отмени и обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна. В жалбата е аргументирана теза, че смъртната злополука, станала с Т. М., не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, защото той не е бил в трудово правоотношение с дружеството и не е установена причинно-следствената връзка, а освен това, административните органи и съдът неправилно не са спрели административното производство, респ. съдебното, в нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приключване на разследването по същия случай по ДП № 108/18.10.2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Варна, поради което се е стигнало до неизясняване на фактическата обстановка. В писмено становище и в съдебно заседание касаторовият повереник навежда допълнителни доводи в подкрепа на жалбата, като се позовава и на представеното от него прокурорско постановление от 16.03.2020 г., с което воденото по случая досъдебно производство е прекратено, както и на фактическите установявания в него. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Варна, не изразява становище по касационната жалба. Останалите касационни ответници М. М., И. М. и М. М. (тримата наследници на покойния Т. М.), действащи чрез пълномощника адв. Д. Алексиев, в проведеното съдебно заседание оспорват касационната жалба като неоснователна и молят атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Сочат, че с влязло в сила постановление на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна (минало и през съдебен контрол) е обявено съществуване на трудово правоотношение между "М. П." ООД и Т. М. и въпросът не може да бъде пререшаван. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Административен съд - Варна правилно е установил фактите по спора, от които е съществено да се отбележи следното: На 13.07.2017 г. Т. Михайлов е престирал труд в полза на "М. П." ООД на строителен обект в с. З., обл. В., при което е възникнал инцидент (ударил го е електрически ток), в резултат на който починал, като по случая е образувано досъдебно производство и е извършена проверка от Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, която с постановление от 11.08.2017 г. е обявила съществуване на трудово правоотношение между Т. М. като работник и "М. П." ООД като работодател. Жалбата на дружеството срещу постановлението е била отхвърлена от Административен съд – В. с решение по административно дело № 2503/2017 г., влязло в сила на 01.06.2018 г. Преживялата съпруга на починалия работник е декларирала злополуката с покойния й наследодател на 13.07.2018 г. пред ТП на НОИ – В.. Резултатите от извършеното разследване на злополуката от назначената за целта комисия са обективирани в протокол от 07.02.2019 г., въз основа на който длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО с разпореждане от 22.02.2019 г. е приело, че тя е трудова, а в мотивите е посочило, че внезапното увреждане на здравето на Т. М. на 13.07.2017 г., причинило неговата смърт, е станало по време, във връзка и по повод извършваната работа в интерес на предприятието. Разпореждането е обжалвано от "М. П." ООД по административен ред. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 08.04.2019 г. директорът на ТП на НОИ – В. е отхвърлил жалбата на дружеството, като е обосновал извод, че обсъжданата злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, понеже събраните в хода на разследването доказателства сочат на изискуемата кумулативна наличност – налице е внезапно увреждане на здравето на пострадалия, който е осигурено за този риск лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането, неблагоприятен резултат (летален изход) и причинна връзка. За да не уважи сезиралата го жалба от "М. П." ООД, В. административен съд е приел, че атакуваният с нея акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на относимите материалноправни разпоредби, без допускане на нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Противно на твърдяното от процесуалния представител на дружеството, починалият Т. М. е бил работник на "М. П." ООД и е полагал труд за него по време на смъртната злополука, което е установено с влязло в сила постановление за обявяване на трудово правоотношение и този въпрос не подлежи на пререшаване. Фактическите установявания в хода на досъдебното производство са за целите и по правилата на наказателния процес, поради което те, както и прокурорското постановление за прекратяването му, са ирелевантни за преценката на органите на ТП на НОИ - Варна и на съда досежно предмета на установяване в административния процес - трудова ли е била злополуката, настъпила с Т. М., довела до смъртта му. Това на свой ред изключва наличието на преюдициалност между досъдебното производство по случая и висящото (тогава) административно, а впоследствие и съдебно-административно производство, поради това правилно както органите на ТП на НОИ - Варна, така и съда не са ги спрели, защото изходът от наказателното производство не е от обуславящо значение за административния спор. Решението на Варненския административен съд се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Варна съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от касатора за неговата незаконосъобразност. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно (непредвидено и спонтанно) увреждане на здравето, което е резултат на вътрешно или външно въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работодателя или от органа по назначаването работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 от КСО). Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд и административните органи за характера на злополуката, понеже в процесния случай е налице увреждане на здравето, което е настъпило внезапно, неочаквано и непредвидено. Увреждането на здравето е станало по време на работния процес и е налице пряка причинна връзка между неблагоприятния резултат – леталния изход и злополуката. Настъпването на злополуката е следствие от изпълнението от пострадалия трудовите му функции на работното място и през работно време в интерес на работодателя. Поради това длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - В. законосъобразно е определило като трудова злополука травматичното увреждане на Т. М., а директорът на ТП на НОИ - В. също така законосъобразно е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед на неоснователността на главните искания на касатора не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на деловодни разноски, а касационните ответници, за които изходът от спора е благоприятен, не са претендирали присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,