Решение № 7713 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 667/2019 г.

Решение № 7713 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 667/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. при ЦУ на НАП, против Решение № 2085/31.10.2018 г., постановено по адм. д. № 2853/2017 г. по описа на АС - гр. В., в частта му, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000316009303-091-001/06.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., потвърден с Решение № 333 от 25.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, в която на М. Г., действаща и като земеделски производител, са установени задължения за: ДДС за периода от м. 12/2010 г. - м. 12/2015 г., общо в размер на 12 407, 94 лв. и лихва - 2 845, 44 лв.; Данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от ЗДЦФЛ за 2011 г. - 2015 г., общо в размер на 13 290,83 лв. и лихва - 5 260,25 лв.; Данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДЦФЛ за 2011 г. за сумата над 0, 64 лв. и за лихва над 0, 34 лв.; за 2012 г. за сумата над 6, 60 лв. и за лихва над 2, 81 лв.; за 2013 г. - за сумата над 26, 10 лв. и за лихва над 8, 44 лв.; за 2014 г. за сумата над 26, 23 лв. и за лихва над 5, 82 лв.; за 2015 г. за сумата над 26, ЗЗ лв. и за лихва над 3, 15 лв., както и в частта на решението, с която Д"ОДОП" е осъдена да заплати разноски в размер на 3 174, 92 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Образувано е и по частна жалба на същия жалбоподател срещу Определение № 11750/10.12.2018 г. по същото дело, с което е оставено без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа се, че първоинстанционния съд неправилно е отказал да измени решението в частта за разноските, като присъди сторените такива в тежест на ревизираното лице при наличие на основания за прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касационната и частна жалба - М. Г. чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но по същество - неоснователна поради следното: Правилно първоинстанционният съд е определил главните спорни фактически и правни въпроси в процесната част на данъчния спор, а именно: Налице ли са основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, доказано ли е използването на офиса и лекия автомобил за лични нужди на ревизираното лице, налице ли са данни за отклонение от данъчно облагане при отразяване на разходи за рента на свързано лице. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на данни за укрити доходи, на което основание е проведена ревизията Такива биха били налице например в случаи на недекларирани постъпления, неосчетоводени реално извършени доставки т. е. всякакви форми на очевидно получени приходи, които не са доведени до знанието на данъчната администрация. Видно и от съображенията в касационната жалба и от цялата административна преписка е, че спорните въпроси касаят ползването на автомобил и офис за лични нужди, както и уговаряне на различни условия между свързани лица. По тези спорни въпроси, данъчната администрация е извършила корекции на данъчни резултати като не е признала определени разходи и по този начин е формирала по- високи стойности на данъчните основи за съответните видове данъци. Всичко това е направено въз основа на представената от данъчно задълженото лице информация - било в справките - декларации по ЗДДС, било чрез годишни декларации, било чрез отразяването на разходите и доходите в счетоводството си. Това означава, че липсват каквито и да било твърдения за наличие на недекларирани или неосчетоводени доходи на данъчно задълженото лице или укрити по друг начин т. е. наличие на доходи, чието съществуване е прикрито. Не е било спорно, че в счетоводството на ЗП са заведени като активи автомобил Ауди Q5 и офис 2, като за покупката им е ползван данъчен кредит в пълен размер. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че само въз основа на извършения в ревизионното производство оглед на недвижимия имот, описан в протокол за извършеното действие на 02.06.2017 г., не може убедително да се приеме, че придобития офис се е ползвало за личните нужди на ревизираното лице в ревизираните данъчни периоди 2010 – 2015 г. Наличието на стая за почивка, както и факта на регистрация на настоящ адрес на адреса на офиса също не е достатъчно, за да се обоснове крайния извод на приходните органи. В този смисъл правилно са взети предвид свидетелските показания по делото. Доколкото се твърди от приходните органи, че офисът се ползва за жилище на тричленно семейство, от извършения протокол не може да бъде направен такъв извод. След като приходните органи са приели, че дружеството има право на първоначално приспадане на ДДС при придобиването на имота, тяхна е тежестта да докажат наличието на условия за корекция на това право. Съдебното решение е съобразено с дадените в Решението на Съда на ЕС по делото Klub С-153/11 насоки за тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС. Н. съдебен състав на касационната инстанция, намира, обратно на твърдяното в касационната жалба, че органите по приходите не са доказали, че имотът е бил ползван и за лични жилищни нужди от ревизираното лице през ревизирания период. Касационната инстанция споделя решаващите мотиви на административния съд, че действително закупеният актив има характер на вещ с двойно предназначение и съобразно решенията на СЕС - С-291/92 г., дело С-415/98 г., дело С- 269/00 г., дело С-72/05 г., дело С-25/03 г. всяко лице, което е собственик може да упражни правото си на избор относно данъчното третиране на такива вещи и имота, като ги включи в имуществото на своето предприятие или да ги запази за свое лично имущество. Макар част от установените от органите по приходите факти могат да бъдат разглеждани като индиция за смесено ползване на недвижимия имот, правилното приложение както на националното законодателство, така и на европейското право изисква, преди да се пристъпи към коригиране размера на ползвания данъчен кредит, безспорно да е установена промяна в предназначението на стопанския актив на дружеството, изразяващо се в ползването му и за цели, различни от икономическата дейност на дружеството. В случая такава промяна в предназначението не е доказана убедително. Доколкото не е установено по делото, че през ревизирания период е налице безвъзмездно ползване на недвижимия имот, не е налице и отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО. По отношение ползването на автомобил Ауди Q5 правилно е прието, че констатираните несъответствия в пътните листа не доказват категорично използването му за лични нужди. Липсата на пътни листа за даден период също не е достатъчно като доказателство, доколкото няма доказателства /данни от километраж или др. /, че автомобилът през този период въобще е бил ползван. В подкрепа на крайния извод на първоинстанционния съд правилно са съобразени и представените доказателства за притежание от ревизираното лице и на други автомобили - Ауди А7, Опел Астра, което доказва несъстоятелността на свързването на плащанията на ПОС – терминал с конкретния автомобил. Основателно са кредитирани и останалите представени от ревизираното лице писмени доказателства по отношениe различните пътувания. Неоснователни са касационните оплаквания, че административният съд приел за ирелевантни обстоятелствата относно вписаното в застраховката на колата. Обосновано съдът е приел, че тези факти сами по себе си не доказват, че автомобилът е ползван за лични нужди и като ги е обсъдил заедно с останалите събрани доказателства е направил убедителни фактически изводи. Не на последно място, следва да се посочи, че пропорцията, която е изчислена от данъчните органи - 30/70 за автомобила и 50/50 за офиса не почива на никакви реални фактически положения и липсват изложени мотиви. Относно разходите за платена рента на свързано лице, настоящата инстанция намира мотивите на съда за обосновани. Действително липсват каквито и да било аргументи относно направено изследване на данъчните органи за вида, качеството и категорията на земеделската земя. Нещо повече, направено е сравнение между сделки, извършени от данъчно задълженото лице. Не са сравнявани сделки със земи със сходни характеристики между трети лица, които най- обективно биха дали информация за справедливите наемни цени на такъв тип земя. Нещо повече, не е отчетено и обстоятелството, че ценете между свързани и несвързани лица с доверителката ми са еднакви с изключение единствено на договорите с баща й, където предоставените земеделски земи са в пъти повече. Това означава, че при прегледа на сключените сделки единственото обективно обстоятелство за разликата в цените е количеството на земята, а не свързаността на лицата, тъй като сделки при цена около 80 лева на кв. м. са сключвани и с други свързани лица. Частната жалба също е неоснователна. Приложените едва в съдебното производство документи не са само частни. Същите е можело да бъдат събрани от третите лица в ревизионното производство в изпълнение на задължението на приходните органи за изясняване на обективната истина. Така е можело да бъде установено, че ревизираното лице притежава и други автомобили, или да се извърши насрещна проверка на "Хаос Инвест – 2" ЕАД и т. н. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че органите по приходите не са положили дължимите усилия добросъвестно и обективно да изяснят релевантните за облагането факти. Вярно е също така, че изводите на съда относно договора за доверително управление не се обосновават на представените доказателства. Ето защо правилно е обоснован извод за неприлагане на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер 1 560 лева, съгласно приложения списък. Предвид, че първоинстанционното решение в обжалваната част не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба, то следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение