Решение № 12881 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2018 г.

Решение № 12881 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на З. С., от [населено място], против решение № 458 от 13.12.2017 г. постановено по адм. дело № 699/2017 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед №ДК-10-СЦР-5/18.02.2016 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която е оставено в сила Разрешение за строеж /РС/ № 4/18.01.2016 г. на главния архитект на община Велико Търново, по нейна жалба. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, с мотиви за незаконосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК-СЦР. Ответникът: началника на РДНСК-СЦР, гр. Русе, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Апостолова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: главен архитект на община Велико Търново, редовно призован, не се представлява. Ответниците: Д. М. и Е. Д., чрез пълномощника им - адв. Михова, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират за разноски, съгласно списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Касационнната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по спора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново, с решение по адм. дело № 14094/2016 г. на ВАС, второ отделение. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Заповед № ДК-10-СЦР-5 от 18.02.2016 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която е отхвърлена жалбата на З. С. против РС № 4/18.01.2016 г. на гл. архитект на община В. Търново и същото РС е оставено в сила, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ. Обжалваното РС е издадено по искане на Д. М. за строеж: "Преоборудване на мокро помещение /килер/ в баня с тоалетна" в жилищния етаж, собственост на М. от жилищната сграда в УПИ VII-2638, кв. 56 по плана на гр. В. Търново. При повторното разглеждане на делото, съобразявайки се с указанията на съда в отменителното решение на ВАС и въз основа на събраните доказателства, е прието от съда, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според него правилно е установено, че за строежа не е необходимо съгласието на останалите собственици на жилищната сграда и конкретно на З. С. /собственик на приземния жилищен етаж/, тъй като се касае за преустройство на собствено помещение - килер в жилището на Д. М. / над приземния жилищен етаж/, при което не се променя предназначението му, предвид на това, че и преди промяната е било мокро помещение, както и че не се засягат помещения на други собственици в жилищната сграда от предвидената по проекта канализационна инсталация по външната стена на сградата представляваща обща част, по аргумент от чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Отхвърлени са и доводите за нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ, по съображения, че помещението под процесния килер, не е спалня, а мокро помещение - изба още с построяване на сградата по арх. проект на същата от 1935 г., без доказателства за законното му преустройство в спалня. Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на началника на РДНСК-СЦР, са правилни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУТ не допуска санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти, с изключение на жилището, което тези помещения обслужват. В случая, съобразно установените данни, правилно е прието от съда, че процесния строеж, не е в нарушение на цитираната разпоредба. Спалното помещение безспорно е жилищно, но касаторът не е установил с надлежни доказателства, каквито не се представят и пред касационната инстанция, че помещението в приземния жилищен етаж ползвано от него като "спалня", над което се намира разрешения строеж, е законно преустроено в "спалня". Данните са, че това помещение по арх. проект на жилищната сграда от 1935 г., представлява изба - мокро помещение, в което са разположени В и К елементи на сградата, че е имало мивка и канал, и че преустройството му в стая за спане е извършено от касатора преди 13-15 г., но не и през 1951 г. от нейния баща. Предвид това законосъобразно е приетото от съда, че въпросната "спалня" при липса на строителни книжа за преустройството й и недоказаност, че е "търпим" строеж по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, не препятства издаването на процесното РС, тъй като не е налице нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗУТ. Неоснователни са и другите оплаквания на касатора, свързани с приложението на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 1-7 ЗУТ, визира случаи при които не е необходимо съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, от някой от етажните собственици. Спорни по делото са приложението на чл. 185, ал. 1, т. 1 и т. 5 ЗУТ. Касаторът поддържа, че не са налице тези хипотези от закона, поради предвидената с преустройството промяна в предназначението на преустройвания обект, както и поради това, че се прокарва нова канализационна инсталация през обща част на ЕС - външна стена на сградата, засягаща нейно помещение. Настоящият състав не споделя тези оплаквания. Установено е, че преустройвания обект от жилището на ответницата М. представлявал килер, който към датата на искането за издаване на РС е съществуващо мокро помещение, с изградена мрежа от полипропиленови тръби ф20 за студена и топла вода и вертикален клон ф50, намиращо се над избеното мокро помещение в приземния жилищен етаж на З. С. Видно от писмо на кмета на община-В. Търново до С. /стр. 60/, в този килер има изградена мивка, допусната с корекция на проекта от 2003 г. От приложената към преписката кореспонденция между касатора, общината и РДНСК-СЦР, обяснителна записка към одобрения инвестиционен проект. част "архитектура" и част "В и К", е видно, че преустройството на килера в жилището на ответницата М. е спрямо мокро помещение, каквото е и избата под него. При тези данни законосъобразни са изводите на съда, че с процесното преустройство не се променя предназначението на съществуващото мокро помещение-килер, а само функцията, за която се използва. Съответни на доказателствата са и изводите относно приложението на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ, тъй като предвиденото преустройство, в частта на прекарване на канализационна инсталация през обща част - външна стена на жилищната сграда, не засяга помещения на други етажни собственици. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу решението, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК, а изложените такива са по отношение законосъобразността на оспорената пред решаващия съд заповед на началника на РДНСК - СЦР, по които съдът е изложил правилни изводи. При този резултат и направеното искане от ответниците, касаторът следва да бъде осъден да заплати на РДНСК-СЦР юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лева, а на Д. М. и Е. Д. общо разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно договора за правна помощ с адв. Михова на стр. 27 и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение